Решение № 261307 от 24.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ от 24.11.2023 град София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА при участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гражданско дело № 5669 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по следните предявени от ищеца К.Н.Г. срещу ответника „Обединена българска банка“ АД обективно съединени искове:

I. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека от 01.08.2014г., обективиран в нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело № 40/2014г. на нотариус Б.Н., поради противоречие със закона и неговото заобикаляне;

II. Евентуален иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, с който се иска неговото унищожаване, поради сключването му при измама и умишлено въвеждане в заблуждение.

Ищецът К.Г. твърди, че на 29.04.2008 г. учредил ипотека върху свой имот в полза на ответника за обезпечаването на банков кредит на стойност 300 000 лв., отпуснат на търговско дружество за закупуване на магазин.

Кридотополучателят спрял плащанията и ответникът обявил кредита за предсрочно изискуем и предявил след започнато заповедно производство установителен иск за вземането си. В хода на делото ответникът постигнал споразумение с ипотекарния длъжник за предоговаряне на кредита, но с условието за учредяване на нова ипотека върху негов собствен имот. Въпреки изпълнението от ищеца на договорените условия (да оттегли възражението си в заповедното производство), банката не изпълнила задълженията си. Поддържа, че липсва договорно основание за сключването на ипотечния договор, тъй като договорът за кредит вече бил развален с обявената предсрочна изискуемост. Не била посочена сумата, за която била учредена ипотеката и в договора не било отбелязано учреденото право на ползване върху имота. Въз основа на изложеното ищецът претендира установяването на нищожност(поради противоречие със закона и заобикалянето му) на договора от 01.08.2014 г. за учредяване на ипотеката. В условията на евентуалност установяването на неговата унищожаемост поради измама и умишлено въвеждане в заблуждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че при сключването на договора за учредяване на ипотека са спазени всички особени изисквания на закона, като умишлено ищеца не е предоставил втората страница от н.а.Сочи,че лично ищецът е оттеглил възражението по чл. 414 ГПК и съдът е прекратил производството по чл. 422 ГПК – т.д. № 5915/2014 г.І ГО, 19 с-в СГС, с което на практика е призната претенцията на Банката по кредита.Заявява, че в процесния нотариален акт за учредяване на ипотеката изрично са посочени издадения ИЛ и ЗИ по ч.гр.д. № 47131/2013г.на СРС. Излага подробни аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Претендира разноски.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека от 01.08.2014г., обективиран в нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело № 40/2014г. на нотариус Б.Н., поради противоречие със закона и неговото заобикаляне.

Във връзка с предявените искове, следва да вземат предвид следните съображения: първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба /арг. от чл. 210, ал. 1 ГПК/. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете, без значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи.

Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.

След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете.

Когато ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове.

Предявяването на искове за прогласяване на нищожност на една правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните по сделката. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането му - неуважаването на главния иск, а ако се е произнесъл по същество по този иск, то в тази част решението му се явява процесуално недопустимо. /в този смисъл е РЕШЕНИЕ № 117 ОТ 31.05.2016 Г. ПО ГР. Д. № 5673/2015 Г., Г. К., III Г. О. НА ВКС/.

В настоящия случай ищецът твърди, че сключеният договор е нищожен, поради противоречие със закона и неговото заобикаляне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на сочените основания за нищожност – противоречие със закона и неговото заобикаляне

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се изложат следните съображения: видно от представения по делото договор за учредяване на договорна ипотека върху застроен УПИ – допълнително обезпечение към съществуващото от 01.08.2014г., обективиран в нотариален акт с № 49, т. I, рег. № 1783, дело № 40/2014г. на нотариус Б.Н. /л. 225 и сл./ се установява, че ищецът, в качеството си на кредитополучател и ипотекарен длъжник, ответникът, в качеството си на кредитор и Н.И.Г./трето лице за настоящото дело/, в качеството си на солидарен длъжник са сключили договор за учредяване на договорна ипотека върху застроен УПИ – допълнително обезпечение към съществуващото. Видно от съдържанието на договора се установява следното: по силата на сключен между страните договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.04.2008г. /представен по делото на л. 216 и сл./, изменен с допълнително споразумение № 1 към същия от 05.06.2009г. /л. 223/ и допълнително споразумение № 2 от 12.05.2010г. /л.

224/ ответникът е предоставил на ищеца кредит за закупуване на недвижим имот в размер от 300 000 лева, обезпечен с договорна ипотека, учредена съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с № 157, том I, рег. № 1835, дело №147/09.05.2008г. В процесния договор е посочено още, че ищецът се е задължил да изплати предоставения кредит на 192 месечни анюитетни вноски, с краен срок за издължаване 28.05.2024г. и при всички останали условия, уговорени в договора за кредит и допълнителните споразумения към него; поради неплащане в срок на дължимите месечни анюитетни вноски ответникът се снабдил с изпълнителен лист от 02.12.2013г. и заповед за изпълнение на парично задължение от 02.12.2013г., издадени по ч. гр. дело № 47131/2013г. по описа на СРС, 38 с-в срещу ищеца и Н.И.Г.за следните суми: сумата от 277412.74 лева – главница; сумата от 80 646.77 лева – договорна лихва; сумата от 6170.91 лева – наказателна лихва; сумата от 12195.37 лева – разноски и законна лихва върху главницата. Въз основа на издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение ответникът е образувал изпълнително дело № 20148410400450/2014г. по описа на ЧСИ Н.М..

В раздел II от процесния договор /л. 227/ е посочено, че за допълнително обезпечаване на вземането на кредитора описания договор за кредит, изменен и допълнен с описаните допълнителни споразумения и на вземането на кредитора по издадения изпълнителен лист от 02.12.2013г. ищецът се е съгласил да учреди в полза на ответника договорна ипотека върху собствения си застроен УПИ, придобит на основание нотариален акт за дарение на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, а именно УПИ № I-469 по плана на гр. София, квартал „Симеоново“ от 440 кв. м., при граници и съседи: от две страни улици, Д.И.М., М.Д.С.и Л.С.Г., заедно с построената в неговата централна част едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв. м., състояща се от: дневна, кухня, килер, баня с тоалетна и тераса, при граници на жилищната сграда – от всички страни УПИ, в който е построена същата, който УПИ, съгласно представената скица на поземлен имот № 15-257 580, издадена на 28.07.2014г. е с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3 от 11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Витоша“, квартал „Симеоново“, улица „*****, с площ, съгласно представена скица от 460 кв. м. и едноетажна жилищна сграда, построена в централната му част , съгласно представената скица на сграда № 15-257 582, издадена на 28.07.2014г. от СГКК – гр. София, с идентификатор № ***.

В раздел IV от процесния договор /л. 229/ ищецът изрично е заявил, че е съгласен с всички клаузи на сключените между страните договор за предоставяне на ипотечен кредит, две допълнителни споразумения към него, нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, както и с всички клаузи на процесния нотариален акт, както и че ищецът, в качеството си на кредитополучател и ипотекарен длъжник се задължава да застрахова изцяло за своя сметка ипотекирания застроен УПИ в полза на кредитора за период от време – до пълното погасяване на кредита.

От представения по делото договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.04.2008г. /представен по делото на л. 216 и сл./ се установява, че отпуснатият на ищеца кредит е за закупуване и ремонт на магазин № 2, находящ се в гр. София, *** като е посочено изрично, че този имот ще се придобие от „Д.Е.Д.И.“ ООД, с ЕИК ******/трето лице за настоящия спор/.

От представеното по делото Решение с №

121/13.10.2014г. по т. д. н. № 54/2014г. по описа на СОС, V с-в /л. 237 и сл./ се установява, че по отношение на „Д.Е.Д.И.“ ООД, с ЕИК ******е открито производство по несъстоятелност като с Решение от 16.03.2016г. по същото дело /л. 242 и сл./ дружеството е обявено в несъстоятелност. След служебна справка в Търговския регистър както и видно от представените по делото Решения по т. д. н. № 54/2014г. по описа на СОС, V с-в се установява, че лицето Н.Г./трето лице за настоящия спор/ е била съдружник в „Д.Е.Д.И.“ ООД като същевременно същата е съпруга на ищеца /посоченото обстоятелство е отразено в представената по делото покана за доброволно изпълнение – л. 39, стр. 2 и не е оспорено в законоустановения срок от ищеца/.

От представеното по делото допълнително споразумение от 13.02.2014г. /л. 232 и сл./, сключено между ответника и Й.С.П./трето лице за настоящия спор/ се установява, че процесният недвижим имот е разделен на магазин № 2 с площ от 50.82 кв. м. и на магазин №2А, с площ от 50.82 кв. м., съгласно Разрешение за строеж № 137/26.11.2012г. на Столична община, район „Красно село“ /б. „Г“ от споразумението/. В споразумението е посочено, че магазин № 2 обезпечава вземането на банката по договора от 29.04.2008г., сключен с ищеца, като същевременно е посочено, че въпросният магазин № 2 е придобит от Й.С.П.по силата на договор за покупко-продажба от 2013г., а магазин № 2А ще бъде реализиран на публична продан като всички средства, получени от публичната продан ще послужат за погасяване на вземанията на банката по образуваното от нея изпълнително дело срещу ищеца.