Решение № 110 от 07.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Велико Търново, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500609 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 460 от 05.08.2024 г. по гр.д. № 100/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на М. Д. Г. сумата от 45000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, както и сумата от 843,55 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 15.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен искът за претърпени неимуществени вреди за разликата над 45000 лв. до претендирания размер от 60000 лв., като неоснователен и недоказан.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, като решението се обжалва в частта, в която 1 дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20000 лв. до присъдените 45000 лв., ведно с лихва за забава върху тази разлика. Излагат се доводи, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял ищеца, е завишено. Получени са следните травматични увреждания: закрита фрактура на ІІІ и ІV метатарзални кости, кръвонасядания по долните крайници, левия лакът, коремна стена и клепача на дясното око. Пострадалият не е провеждал рехабилитация, не е посещавал контролни прегледи, поради което може да се направи извода, че той се е възстановил напълно за изключително кратък период от време – между 4 и 5 месеца. Първоинстанционният съд е надценил търпяните болки и страдания, като не е съобразил, че оздравителният процес е преминал бързо и без усложнения. Не са взети предвид лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2020 г. Не е съобразена практиката на съдилищата по аналогични случаи.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20000 лв. до 45000 лв., в условията на евентуалност е направено искане да се намали размерът на присъденото застрахователно обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. Г. не е депозирал отговор по жалбата, но с писмена молба от неговия процесуален представител се заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е недопустимо в 2 обжалваната част, в която съдът се е произнесъл по претенцията за законна лихва върху претендираното обезщетение, заявена в исковата молба, считано от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане. С определението от 04.04.2024 г., в което е направен проект за доклад съдът е приел, че е сезиран с искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законна лихва върху претендираните суми, считано от 02.03.2021 г. до окончателното изплащане. В съдебно заседание на 09.05.2024 г. е направен доклад на делото от съда, съгласно изготвения проекто доклад, като последващо изявление от ищеца или неговия процесуален представител за изменение в началния момент на претендираната законна лихва не е правено нито в съдебно заседание, нито с писмена молба, а в представените писмени бележки се поддържа искането за законна лихва, считано от претендираната в исковата молба дата – 02.03.2021 г. В обжалваното решение съдът е приел, че е сезиран с искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 843,55 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 02.03.2021 г., но въпреки това, в мотивите си е обсъдил дължимостта на лихвата за забава от датата на предявяване на писмената претенция, така е формулиран и диспозитива на съдебния акт – ответното дружество е осъдено да заплати сумата 45000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение в размер на 843,55 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от 02.12.2020 г. С оглед на това, че претенция за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, предмет на въззивната проверка, няма заявена, считано от 02.12.2020 г., а същата е заявена, считано от 02.03.2021 г., произнасянето на съда в частта за законна лихва върху определения размер на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 02.12.2020 г. до претендирания начален момент 02.03.2021 г. се явява извън предмета на спора, очертан от страна на ищеца. Това води до последицата постановеното решение в частта, в която е присъдена законна лихва за посочения период, върху обжалвания размер над 20000 лв. до 45000 лв. да бъде обезсилено, като произнесено по непредявено искане.

В останалата обжалвана част решението се явява допустимо и следва да се разгледа по същество.

В исковата си молба М. Д. Г. твърди, че на 15.08.2020 г., на път ІІІ504, при км 29+000 от с. Масларево към с. Обединение, при управление на т.а.

3

Мерцедес Спринтер, бил ударен от насрещно движения се л.а. Ауди, който напуснал своята пътна лента и навлязъл в пътната лента за движение на автомобила на ищеца. Произшествието било посетено от органите на МВР, бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство, приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД № 1715/2023 г. на ВТРС. С последното водачът на л.а. Ауди Г. И. е признат за виновен за това, че на сочената дата нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, не се е съобразил с релефа на местността /чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП/, превишил скоростта за движение /чл. 21, ал. 1 ЗДвП/, в резултат на което навлязъл в насрещното пътно платно и допуснал пътно транспортно произшествие с движещия се в полагащата му се пътна лента т.а. Мерцедес Спринтер, вследствие на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице, между които и М. Д. Г., изразяваща се в травма на дясно ходило /травма Листфранк/ със счупване на трета и пета метатарзални кости, метална остеосинтеза на травмираните кости, довели до трайно затрудняване в движението на десен долен крайник над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване 4 месеца. Лекият автомобил Ауди е със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, към което ищецът предявил застрахователна претенция за обезщетяване на материалните и неимуществени вреди, но му било отказано определяне на застрахователни обезщетения. Вследствие на произшествието ищецът претърпял следните травматични увреждания: травма на дясно ходило /травма на Листфранк със счупване на ІІІ и V метатарзални кости, метална остеосинтеза на травмираните кости/, кръвонасядане по петата на дясно стъпало, прорезни рани по лява подбедрица и ляво бедро, кръвонасядане и рани по ляв лакът, кръвонасядане по предна коремна стена, кръвонасядания по двете бедра, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядания по двете очници. Наложила се оперативна интервенция с поставяне на импланти в стъпалото. Дълго време десният му крак бил обездвижен, виело му се свят и походката му била нестабилна. Към момента един от имплантите все още не е премахнат.

Мускулите били атрофирали, изпитвал силни болки в крака, които не стихват и до момента. Трудно се обслужвал, бил принуден да остане на легло през целия ден. Получили се усложнения, тъй като не можел да движи пълноценно глезена си, поради засегнат нерв, не може да използва в пълен обем крайника 4 си. Наред с физическите травми преживял и душевни такива, изпитал основателен страх за живота си, избягвал да се движи по пътищата, за да не бъде ударен отново.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 60000 лв., за която предявява иск, ведно с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 843,55 лв., и законна лихва, считано от деня на причиняване на произшествието 02.03.2021 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: сочи се, че е налице значително съпричиняване от страна на водача на т.а. Мерцедес Спрингер, който поради управление с несъобразена скорост е изгубил контрол върху автомобила си и реализирал произшествието; оспорва се претенцията за имуществени вреди; оспорва се предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прекомерен и несъответстващ на характера и степента на причинените телесни увреждания; прави се възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 45000 лв., а доказаните имуществени вреди възлизат на 843,55 лв. Отречено е възражението за съпричиняване, поради което определените размери са присъдени в пълен размер, ведно със законната лихва.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 15.08.2020 г.,на първокласен път ІІІ-504, при което водачът на лек автомобил Ауди А6, с рег. № ВТ07**** Г. Д. И., застрахован при ответното дружество, при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, не се съобразил с релефа на местността /навлизане в десен завой/, чл. 21, ал. 1 ЗДвП – при избиране скоростта на движение 5 превишил стойността на скоростта за движение извън населено място от 90 км/ч, като се движил със 111,1 км/ч, в резултат на което навлязъл в насрещното пътно платно и допуснал пътно транспортно произшествие с движещия се в полагащата му се пътна лента т.а. Мерцедес Спринтер, управляван от М. Д. Г., в следствие на което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице, между които и на М. Г., изразяваща се в травма на дясно ходило /травма Листфранк, със счупване на трета и пета метатарзални кости, метална остеосинтеза на травмираните кости/, довели до трайно затруднение в движението на десен долен крайник над 30 дни, със срок на лечение и възстановяване около 4 месеца, като на виновния водач е наложено наказание, видно от одобреното споразумение по НОХД № 1715/2023 г. на ВТРС.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че скоростта на движение на т.а. Мерцедес Спринтер е била 96,9 км/ч, при критична скорост, съобразно кривата на завоя, от 140,8 км/ч. В района на местопроизшествието няма пътни знаци, ограничаващи скоростта, следователно максималната скорост за движение е 90 км/ч. Въпреки че водачът на т.а. Мерцедес Спринтер е реагирал навреме на възникналата опасност, той не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед краткото разстояние между двата автомобила. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че товарният автомобил не може да спре и при движение с максимално допустимата скорост за участъка от 90 км/ч.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/190b5b9b-dfe6-447e-afc7-8f663dd12032