Решение № 138 от 05.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37810/2022
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 05.01.2023
- Състав
- РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110137810 по описа за 2022 година Предмет на делото е предявеният от Р. А. Т., ЕГН ********** срещу [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 и сл. от ГПК за установяване недължимост на ответника на сумата от 916,11 лева, представляваща претендирана от ответника сума за предоставени [ЮЛ] услуги за имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от 11.04.2013 г. до 12.12.2014 г., поради изтекла погасителна давност.
В законоустановения срок, от страна на ответното дружество постъпи писмен отговор, в който се оспорва иска като недопустим, доколкото се твърди, че партидата за имота е на името на трето лице. Под евентуалност, признава иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Съдът е отделил с доклада като безспорни и неуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответното дружество е предоставило [ЮЛ] услуги за имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от 11.04.2013 г. до 12.12.2014 г. на стойност 916,11 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че титуляр на партидата е трето лице, доколкото се установява от писмените доказателства по делото, че ответникът претендира заплащане на 1 задължения за [ЮЛ] услуги в процесния имот през исковия период именно от ищцата.
Следва да се установи дали посоченото задължениe е погасено по давност.
С оглед приложимите общи условия потребителите на [ЮЛ] услуги заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на [ЮЛ] услугите представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на [ЮЛ] към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на [ЮЛ] се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което и последното задължение за незаплатени [ЮЛ] услуги е станало изискуемо м.01.2015 г., а давността за него е изтекла м.01.2018 г. С погасяване на главното задължение се погасяват и законните лихви, начислени върху него.
Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че всички процесни задължения на ищеца за заплащане на [ЮЛ] услуги, са погасени по давност.
Фактът, че оспореното от ищеца задължение е погасено по давност освен това се признава от ответника в отговора на исковата молба.
Ето защо, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
2
По разноските:
Съдът намира, че макар ответникът да признава иска е дал повод за завеждане на същия, поради което дължи разноски. От писмените доказателства по делото се устновява, че ответникът претендира от ищцата заплащане на процесната сума, включително и по съдебен ред. Поради изложеното съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищцата сумата в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и на адв. Н.И.И. сумата в размер на 180 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощи съдействие. Съдът счита, че не се дължи адвокатско възнаграждение на адв. Б. за изготвяне на искова молба в размер на 180 лв. и не следва да го присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че Р. А. Т., ЕГН ********** не дължи на [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] сумата от 916,11 лева, представляваща претендирана от ответника сума за предоставени [ЮЛ] услуги за имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от 11.04.2013 г. до 12.12.2014 г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] да запалти на Р. А. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
[ЮЛ] АД, ЕИК [НОМЕР] да запалти на адв. Н.И.И., ЕГН ********** сумата в размер на 180 лв., представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3