Решение № 801 от 02.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110200476 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.

ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р.

Ц. Н., с ЕГН: **********, подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 06.01.2025г., СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № зз1556 от 22.12.2024, ИЗДАДЕНА ОТ М. Г. П. на длъжност „полицейски инспектор“ в 04 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 04 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. Ц. Н., с ЕГН: **********.

В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. Ц. Н. ОТ

УПЪЛНОМОЩЕНИЯ Й ЗАЩИТНИК АДВОКАТ К. А., и съгласно постъпилите по делото писмени доказателства, се инвокират подробни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната обжалвана пред съда заповед да бъде отменена. Претендират се разноски, като се представят доказателства за тяхното извършване.

ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА Р. Ц.

Н. - М. Г. П. на длъжност „полицейски инспектор“ в 04 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи (МВР), РЕДОВНО ПРИЗОВАН, НЕ СЕ ЯВЯВА и не излага становище по депозираната писмена жалба.

1

II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

I I I . ) . ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14

(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 06.01.2025г. чрез Системата за сигурно електронно връчване; от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 22.12.2024г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо развило се пред Софийски Районен съд административно производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

I V . ) . РАЗГЛЕДАНА

ПО

СЪЩЕСТВО

- ЖАЛБАТА

Е

ОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят Р. Ц. Н. имала чисто съдебно, установена престижна месторабота, положителни характеристични данни, липсата на криминални регистрации, и конкретно спрямо нея не са били регистрирани в системите на МВР преписки или разследвания по наказателни производства за притежание на наркотични вещества (например). На 22.12.2024г., след 03:00 часа, жалбоподателят Н. се качила в поръчано такси със своя приятел, за да се прибере до дома й в гр.София. Преди да потегли таксито с двамата пътника, към тях се насочил полицейски автопатрул от полицейски служители, единият от които бил въззиваемата страна - М. Г. П. - на длъжност „полицейски инспектор“ в 04 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи.

Лицата от таксито - жалбоподателят Н., и нейния приятел били заставени от полицейските служители да слязат от автомобила и да извадят пред тях всички движими вещи, които притежавали. Бил отправен въпрос към жалбоподателя Н. дали същата притежава забранени от закона вещи или предмети. Същата отговорила, че не притежавала такива, но имала в себе си пакетче „чай“ в кутия, съставена от билки с малинови листа и мента срещу тютюнопушене. Спрямо нейният приятел не били установени забранени вещи или предмети. Същият бил освободен от проверката. Жалбоподателят Н. извадила въпросното пакетче от кутията, която държала и на която върху една от страните й е било описано съдържането на билковата смес. Кутията е била отказана да бъде взета от органите на МВР. Полицейските служители и въззиваемата страна П. не носили в себе си измервателни уреди или средства за техническата проверка дали в съдържащите в тревистата смес билкови 2 растения са били налице опиати и/или забранени от закона наркотични вещества и други. Въззиваемата страна Пантов чрез външен (визуален) оглед „преценил“, че билковото пакетче на жалбоподателя Н. съдържала забранени от закона наркотични вещества. Жалбоподателят Н. оказала пълно съдействие на полицейските служители. Не им противостояла по никакъв начин.

Проверката на полицейските органи по ЗМВР протекла спокойно. Същата попълнила протокол за доброволно предаване (характеризиращ се като писмена разписка) на въпросната „билка“ и я предоставила за целите на разследването. Полицейските служители поставили белезници на жалбоподателя Н.. Същата не се противопоставила да бъде задържана. Била отведена в сградата на 04 РУ-СДВР, въпреки че същата е предоставила доброволно пликчето с билката за изследване. Въпросната билка не е била изследвана пред нея. Не й било съобщено дали е била извършена проверка на сместа от пликчето. Жалбоподателят Н. не била информирана защо е задържана (както и защо случаят е бил прекратен впоследствие). Липсвало предявено срещу нея обвинение по съставите на чл.354а от НК. Не е било образувано досъдебно производство по НПК. Заявителският материал срещу нея е бил прекратен. Но въпреки тези факти и поради несъобразяването им, на 22.12.2024г. в 04:35 часа ответникът по жалбата и въззиваема страна полицейски инспектор М. Г. П. издал писмена заповед за задържане на лице с рег. № зз1556/22.12.2024г. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за това, че жалбоподателя Р. Ц. Н., след извършена полицейски проверка, е била извършител на престъпление във връзка с чл.354а от НК, държейки наркотични вещества (посочените обстоятелства са фактическото и правното основание на издадената заповед за задържане). Спрямо жалбоподателят Н. е бил извършен и обиск по ЗМВР на 22.12.2024г. в 05:45 часа от полицейски инспектор К., при което други вещи или предмети не били установени в нейно владение. Жалбоподателят Н. попълнила декларация в момента на задържането си, в която записала, че не желае да се възползва от правото си на адвокатска защита; че не желае да уведоми свой близък, че е задържана по ЗМВР; че не е имала здравословни проблеми; че не желаела извършването на медицински преглед и че нямала необходимост от спазването режим или диета по медицинско предписание. Жалбоподателят Р. Ц. Н. е била освободена на 22.12.2024г. в 18:00 часа.

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в административното производство писмени доказателства. Писмените доказателства по делото във връзка със събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за съдимост, справките от СРП и НСлСл, справките от СДВР, заявителския писмен материал и други) са единни, категорични и непротиворечиви.

Справките и писмените доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба). Доказателствената стойност на събраните писмени доказателства е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на процесуалния закон. Притежаването на билка, която, обаче, не съдържа никакви забранени от закона наркотични вещества и/или техни 3 аналози, към момента на фактическото задържане на лицето по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е престъпление, нито административно нарушение или евентуален граждански деликт. Дори и да се приеме (ако по някаква причина съдът допусне тази възможна хипотеза) дадено лице да е само наркотично повлияно, без да държи в себе фактически доказани наркотични вещества, това наркотично повлияване не е престъпление само по себе си, след като лицето не извършва под такова повлияване правнорегламентирана (защитена) от закона дейност (например шофиране). Жалбоподателят Н., възприета от въззиваемата страна П. и неговите колеги, се е намирала седнала в такси, за да се прибере до дома си, без да има данни да е извършвала в този момент престъпление, административно нарушение или евентуален граждански деликт, или още повече - правно регламентирана високо рискова дейност.

Според доказателствата по делото жалбоподателят Н. към инкриминирания период не е била издирвана от органите на МВР, съда и/или прокуратурата.

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства по делото, съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V II.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС установява, че съгласно посоченото в заповедта на въззиваемата страна М. Г. П., задържането на жалбоподателя Р. Ц. Н. е било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като към момента на фактическото задържане на жалбоподателя Н., не й е било съобщено фактически в този момент от въззивамата страна П. - за какво е била задържана и поради какви причини. В този момент (а не в момента на конвоирането й в сградата на 04-то РУ при СДВР или при последващото попълване на писмената документация по делото) не й е била осигурена и адвокатска защита, нито възможност да се свърже с адвокат, нито са й били разяснени нейните възможни права - например, че има правото на адвокатска защита; че има правото да не се самоуличава в престъпление; че има правото да уведоми свой близък, че е задържана; че има правото да разбере в този момент фактическото и правното основание за задържането й и други.

Липсата на информация за тези факти и обстоятелства не освобождава административният (полицейски) орган П. от задължението му да съобщи на жалбоподателя Н. в момента на ограничаване на правото й на свободно придвижване какви са били основанията за задържането й - и фактически, и правни. Нещо повече, чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си (към този 4 момент, а не последващо), залегнало изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. В тази насока, съдът се позова изцяло на казуалното тълкуване от константната съдебна практика на административните съдилища от Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д. № 8479/2024г. на АССГ. Т.е. основанията за извършването на полицейски арест и съгласно постановките на Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г. подлежат на незабавно съобщаване на адресата на задържането (за всяко обвинение) - на достъпен за него език по подходящ начин, за да се гарантира ефективната възможност задържаното лице да оспори пред съдебен орган чрез реализирането на правото му да обжалва своето задържане на основание чл.5, §4 от КЗПЧОС. Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г. основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление следва да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите; формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване. В тази насока е Решението по делото „Фокс, Камбел и Хартлей срещу Обединеното Кралство“ 1990г. на ЕСПЧ.