Решение № 38 от 21.02.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. П., 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230101606 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Й. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. М., общ. Е. П., ул. „С.“ № 11, ЕИК ***, твърди, че между него (като продавач) и ответника (като купувач) са били сключени 8 договора за продажба (доставка) на стоки (материали за изработка на мебели). Поддържа, че е изпълнил задължението си по тези сделки да достави на ответната страна съответните стоки, за което са били издадени 8 броя фактури, материализиращи всяка една от сделките, а именно: фактура с № 0021102852 от 08.02.2021 г. – за сумата от 4 873,43 лв., с падеж 01.03.2021 г.; фактура с № 0021102910 от 08.02.2021 г. – за сумата от 894,56 лв., с падеж 01.03.2021 г.; фактура с № 0021103096 от 10.02.2021 г. – за сумата от 116,78 лв., с падеж 03.03.2021 г.; фактура с № 0021103704 от 17.02.2021 г. – за сумата от 83,80 лв., с падеж 10.03.2021 г.; фактура с № 0021103708 от 17.02.2021 г. – за сумата от 1 089,18 лв., с падеж 10.03.2021 г.; фактура с № 0021104060 от 22.02.2021 г. – за сумата от 424,48 лв., с падеж 15.03.2021 г.; фактура с № 0021104061 от 22.02.2021 г. – за сумата от 960,59 лв., с падеж 15.03.2021 г., и фактура с № 0021104381 от 25.02.2021 г. – за сумата от 929,77 лв., с падеж 18.03.2021 г. Заявява, че въпреки изискуемостта на тези вземания, купувачът е извършил частично плащане само по първия договор, в резултат на която остатъкът по него е 3 873,43 лв., а по останалите сделки задълженията са изцяло неплатени. Иска постановяване на неприсъствено решение, с което общата сума по визираните задължения, възлизаща на 8 372,59 лв., да му бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (15.11.2021 г.) до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът „Й. Р.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.

Б. III“ № 71, ЕИК ***, не е взел становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

1

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното по делото открито заседание. Въпреки това, той не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.

2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

2. По съдебните разноски:

Предвид този изход от делото, ищецът има право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, са:

- 704,98 лв. – за настоящото исково производство, включващи: 504,98 лв. – заплатена държавна такса, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и

- 82,50 лв. – във връзка с обезпечаването на сегашните искове (вж. т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС ), обхващащи: 40 лв. – заплатена държавна такса в производство по чл. 390 ГПК (ч. гр. д.

№ 1071/21 г. на Районен съд – гр. Е. П.), и 42,50 лв. – заплатени държавни такси в производство по чл. 450 ГПК (изп. д. № 92/21 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – гр. П.).

Не могат да бъдат присъдени разходите за транспорт и за нощувка, сторени от процесуалния представител на ищцовото дружество, тъй като те не се включват в обсега на съдебните разноски по чл. 78 ГПК, подлежащи на възстановяване (вж.

Решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., Определение № 697 от 29.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3880/2015 г. и Определение № 51 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 2024/2016 г. – и трите по описа на IV г. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Й. Р.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.

Б . III“ № 71, ЕИК ***, да заплати на „Й. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. М., общ. Е. П., ул. „С.“ № 11, ЕИК ***, следните суми:

- 8 372,59 лв. (осем хиляди триста седемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки), на основание чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, представляваща общ сбор от неплатените главници по договори за търговска продажба на стоки (материали за изработка на мебели), сключени между „Й. Б.“ ЕООД (продавач) и „Й. Р.“ ЕООД (купувач), за което са били издадени следните 8 фактури, а именно: фактура с № 0021102852 от 08.02.2021 г.; фактура с № 0021102910 от 08.02.2021 г.; фактура с № 0021103096 от 10.02.2021 г.; фактура с № 0021103704 от 17.02.2021 г.; фактура с № 0021103708 от 17.02.2021 г.; фактура с № 0021104060 от 22.02.2021 г.; фактура с № 0021104061 от 22.02.2021 г., и фактура с № 0021104381 от 25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2021 г., до погасяването;

- 704,98 лв. (седемстотин и четири лева и деветдесет и осем стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни разноски, дължими за настоящото исково производство (гр. д. № 1606/21 г. на Районен съд – гр. П.), и - 82,50 лв. (осемдесет и два лева и петдесет стотинки), на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, представляваща съдебни разноски, направени във връзка с обезпечаването на сегашните искове – в производство по чл. 390 ГПК (ч. гр. д. № 1071/21 г. на Районен съд – гр. Е. П.) и производство по чл. 450 ГПК (изп. д. № 92/21 г. на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3