Определение № 577 от 27.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело № 20252100100362 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Т. Д. от гр. *** против съдия Константин Енчев от Районен съд - Пловдив.

В исковата молба се твърди, че ответницата е дала ход на делото по АНД №6075 по описа на ПРС за 2024г., с което лишила ищецът от правото на защитник, така както направила Районна прокуратура Бургас, с цел ищецът да бъде бързо осъден за престъпление, което не е извършил.

В молбата се твърди, че съдия Константин Енчев умишлено е направил кометнар, че ищецът има служебен защитник. Ищецът твърди, че видно от делото служебния защитник бил отведен от РС-Ямбол, поради което ищецът не желаел този защитник да го представлява.

Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим със следните съображения:

На първо място съдът констатира, че исковата молба е нередовна, защото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ГПК, защото не са посочени трите имена и адрес за призоваване на ответника, не е формулиран надлежен петитум - не е посочено в какво се състои искането, неясни са обстоятелствата, на които се основава претенцията , защото не е посочено как е формирана цената на иска.

На второ място е налице недостатък на исковата молба по чл.128 от ГПК - не е внесена дължимата държавна такса за разглеждане на иска.

Въпреки горното, не следва да бъдат давани указания за изправяне на констатираните от съда нередовности на исковата молба, т.к. от текста на исковата молба може да бъде направен извод за недопустимост на производството на следното основание:

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Горните разпоредби въвеждат в законодателството принципа за „функционален имунитет“ на магистратите, чиято задача е да осигури на магистратите независимост при осъществяване на дейността им, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела съобразно закона, доказателствата и вътрешното си убеждение.

В настоящия случай ищецът твърди, че претендира вреди от ответника, в качеството му на съдия, за извършени действия/бездействия в кръга на неговите функции, включително извършване на процесуални действия по даване ход на делото.

1

Функционалният имунитет на магистратите е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на граждански иск срещу тях за техни действия/бездействия в качеството им на съдии.

Единственото изключение от този принцип изисква да е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер, за което няма твръдения в исковата молба.

Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/ бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление.

При липсата на влязла в сила присъда липсва основанието по чл.132 от Конституцията изключващо функционалния имунитет на магистрата. Личната гражданска отговорност на магистрата да действия и бездействия в кръга на неговите функции не може да бъде ангажирана по реда на чл.45 от ЗЗД от несъгласната с тези действия страна.

В същия смисъл определение № 726/28.12.2009 г по ч.гр.дело № 343/09 на ВКС, Четвърто ГО, определение № 307 от 18.6.2010 г по ч.гр.дело № 324/2010 г на ВКС, Трето ГО, определение № 146 от 17.3.2011 г по ч.гр.дело № 40/2011 г на ВКС, Четвърто ГО, определение № 569//27.10 11 г по г.дело № 516/11 г на ВКС, Трето ГО, определение № 271/10.4.12 г по ч.гр.дело №176/12 г на ВКС, Трето ГО, определение № 348 от 6.6.11 г по ч.гр.дело № 433/10 г на ВКС, Четвърто ГО, както и определение №731 от 10.10.2014г. по ч.гр.д.№4623/2014г. на ВКС, Четвърто ГО.

По изложените по-горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 362/2025г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ВРЪЩА искова молба рег.инд.№795/10.02.2025 г. по описа на Районен съд Айтос, подадена от Д. Т. Д., с посочен адрес гр. *** ул.*** № *, с която е предявен иск срещу съдия Константин Енчев от Районен съд - Пловдив за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 000 / десет милиона/ лева .

С оглед прекратяване на производството съдът не дължи произнасяне по подадената молба с правно основание чл.389 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

2