Определение № 1809 от 18.08.2026, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1809 гр. Враца, 18.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Частно гражданско дело № 20261420107174 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: 201196810 срещу Е. Т.

Н., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за предоставяне на кредит, както и приложимите към него общи условия. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.

Съдът намира претенцията за такса ангажимент за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съгласно чл. 3 от договора, за сключване на договора при фиксиран годишен лихвен процент потребителят заплаща такса Ангажимент в размер на 42 % от размера на главницата. Процентът на таксата се определя от периода на кредита.Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит. Таксата Ангажимент не попада в приложното поле на чл.10а от ЗПК.Това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи,а по същество служи като допълнителна лихва. Процесната клауза, регламентираща такса за непроменяне на лихвения процент, преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно възнаграждение,в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл.33 ал.ал.1 и 2 от ЗПК.Предвид размера й е и нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане 1 за такса ангажимент, заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: 201196810 срещу Е. Т. Н., ЕГН:********** за сумата от 348,90 евро - за такса ангажимент, дължима по Договор за паричен заем № 572784, сключен на 19.01.2026 г. между „Изи Финанс” ЕООД (Заемодател) и Е. Т. Н. (Заемател).

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

ПРЕПИС от определението да се връчи на заявителя съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Враца в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

2