Решение № 5631 от 12.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5631 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100511730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 18.04.2024г., постановено по гр.д. № 37417/2022г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, е уважен предявеният от В. Л. И. срещу В. А. Х. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 776, 05 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставената от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД топлинна енергия за имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в гр. София, жк “********, в периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. /съобразно производството по гр. д. № 64856/2015г., по описа на СРС, 140 състав/, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, който е заплатил дължимите суми на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение са отхвърлени предявените от В. Л. И. срещу В. А.

Х. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми за претърпени имуществени вреди за заплатени на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД суми поради неправомерното поведение на ответницата, а именно: сумата от 361, 57 лева - начислена законна лихва за периода от 1

26.10.2015г. до 29.05.2020г., сумата от 52, 97 лева - неолихвяеми вземания, сумата от 100 лева - разноски по изпълнително дело № 802/2020г. на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, сумата от 328, 80 лева - такси по тарифата към ЗЧСИ и сумата от 769, 64 лева, заплатена по изпълнително дело № 124/2020г. на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ, представляваща сбор от разноски, присъдени на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД по гр. д. № 27025/2016г., по описа на СРС, 140 състав в размер на 423, 03 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и 146, 76 лева такси по тарифата на ЗЧСИ.

Срешу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца В. Л. И., в която са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност на изводите за липса на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответницата и претърпените от ищеца имуществени вреди.

Излага, че с влязлото в сила първоинстанционно решение в частта по предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е прието, че В. Х. е ползвала еднолично съсобствения имот и в този смисъл е потребявала доставената до него топлинна енергия, поради което с неплащането на стойността на ползваната от нея услуга, е спестила разходи за сметка на обедняването на ищеца, който е заплатил процесното задължение. Независимо от това, в мотивите към решението в частта по предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съдът е приел, че сторените съдебни разноски и заплатените лихви следва да останат в тежест на ищеца. Аргументира становище, че тези лихви и разноски не биха възникнали, ако ответницата беше изпълнила облигационното си задължение към топлофикационното дружество. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да се уважат.

Въззиваемата страна В. А. Х. оспорва въззивна жалба. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни 2 норми. Поддържа, че не е отговорна за неизпълнението на задължението на ищеца към трети лица. Сочи, че именно бездействието на В. И. да изпълни в срок задължението си към топлофикационното дружество като съсобственик в процесния имот и страна по облигационното отношение с

“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, е довело до начисляване на лихви, съдебни разноски и разноски в изпълнителното производство. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради което обвързва настоящият съдебен състав със сила на пресъдено нещо. Съдът е дължен да приеме за установени между страните всички факти, представляващи основание на предявения и разгледан иск, включително всички разгледани в процеса факти и правоотношения, които са разрешени между страните. Основанието на иска включва всички факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право. Отнесено към разглежданата хипотеза формираната сила на пресъдено нещо на първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 59, ал.

1 от ЗЗД задължава съда да приеме, че е налице имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяване на разходи, представляващи стойността на ползваната от ответника топлинна енергия в съсобствения имот за процесния период; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването – личното ползване на съсобствения имот изцяло от ответницата и свързаното с това потребяване на топлинна енергия; липса на правно основание за имуществено разместване и липса на друго основание за защита на обеднелия ищец. Установено е между страните със сила на пресъдено нещо, че фактическата власт върху процесния имот за исковия период е упражнявана еднолично от ответницата /съсобственик, притежаващ ½ ид. част 3 от правото на собственост/, без същата да заплати стойността на доставяната и потребена лично от нея топлинна енергия в размер на 776, 05 лева, като по този начин се е обогатила чрез спестяване на разходи. Патримониумът на ищеца е намалял с направените от него разходи за заплащането на цената на ползваните услуги единствено от другия съсобственик /ответницата/ за доставяната в имота топлинна енергия.

По делото не е спорно между страните, че по време на брака помежду им са придобили в условията на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесния апартамент, а именно апартамент № 66, находящ се в гр. София, жк “********; че брачната връзка между ищеца и ответницата е прекратена поради развод по взаимно съгласие, като с решение от 10.10.2011г., постановено по гр.д. № 4387/2010г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, съдът е утвърдил постигнатото между съпрузите споразумение, в това число и по отношение на семейното жилище, представляващо апартамент № 66, находящ се в находящ се в гр. София, жк “********, което е останало в обикновена съсобственост между тях и е предоставено за ползване на съпругата – ответница в настоящото производство, като се посочва изрично, че ищецът е напуснал същото и няма претенции по отношение на него.

Установено е още, че по заявление на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано гр.д. № 64856/2015г. по описа на СРС. Вземанията са предявени срещу В. И. и В. Х. за заплащане на доставената в процесния имот топлинна енергия, мораторна лихва върху главницата за периода на забава, законна лихва и за сторените съдебни разноски. Заявителят е претендирал разделна отговорност – по ½ от всеки един от длъжниците. Във връзка с депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и впоследствие развилото се исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по което е образувано гр.д. № 27025/2016г. по описа на СРС, спрямо В. И. е признато за установено, че дължи заплащане на стойността на доставената в процесния съсобствен недвижим имот топлинна енергия, заедно с лихви за забава и сторените съдебно-деловодни разноски по двете производства. Въз основа на представените писмени доказателства се установява, че срещу В. И. в полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД са издадени два броя изпълнителни листи 4

- съответно на 24.08.2017г. по гр.д. № 64856/2015г. по описа на СРС от 24.08.2017г. за заплащане на доставената в процесния имот топлинна енергия, мораторна лихва и законна лихва /за ½ част от сумата в общ размер от 1 552, 09 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставената до процесното жилище топлинна енергия в периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. и ½ част от сумата в общ размер на 105, 93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 1 552, 09 лева за периода от 31.05.2013г. до 08.10.2015г./ и изпълнителен лист от 24.10.2019г. за присъдените в полза на топлоснабдителното дружество съдебни разноски по гр.д. № 27025/2016г., по описа на СРС, 140 състав /за 423, 03 лева, представляваща половината от разноските на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД в исковото и заповедното производство/, въз основа на които са образувани изпълнително дело № 802/2020г. на ЧСИ С.Х. и изпълнително дело № 124/2020г. на ЧСИ Б.Б., по които от страна на ищеца са постъпили плащания за пълното погасяване на претендираните по тях суми. Платената на 29.06.2020г. по изпълнително дело № 802/2020г. на ЧСИ С.Х. сума е в общ размер от 1 619, 39 лева, от които главница в размер на 776, 05 лева; законна лихва в размер на 361, 57 лева за периода от 26.10.2015г. до 29.05.2020г.; неолихвяеми мораторни лихви в размер на 52, 97 лева; 100 лева разноски по изпълнителното дело и 328, 80 лева – такси по ТТРЗЧСИ. Платената от В. И. по изпълнително дело № 124/2020г. на ЧСИ Б.Б. сума е в общ размер от 769, 64 лева, включваща присъдената с изпълнителния лист сума от 423, 03 лева и начислени такси и разноски по изпълнителното дело.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване ищецът следва да докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт, а именно - противоправно деяние /действие или бездействие/; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди /чл. 45, ал.

1 от ЗЗД/. Доколкото това са правопораждащи факти ищците следва да проведат пълно и главно доказване. Законодателят е презюмирал небрежната вина /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, следователно наличието на такава не е необходимо да се доказва. Останалите правопораждащи факти следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки /правопораждащи факти/ водят до неоснователност на претенцията.

5

Противоправността се изразява в такова поведение /действие или бездействие/ на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.

За да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с общата норма на чл. 45 ЗЗД, следва да са се осъществили кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Поради това, дори и по делото да са установени неправомерни действия или бездействия на сочените за деликвенти лица, сами по себе си, те не могат да обосноват извод за основателност на предявения иск. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт.

Установяването на един или няколко от тези елементи /напр. незаконосъобразността на действието или бездействието/ не е достатъчно. За да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни, или изобщо несвързани с деянието обстоятелства /решение по гр.д. № 2604/2016г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/.