Решение № 43 от 24.09.2020, Районен съд - Крумовград
- Съд
- Районен съд - Крумовград
- Дело
- Административно наказателно дело 84/2020
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 24.09.2020
- В сила
- 11.10.2021
- Състав
- Марин Митков Чорбаджийски
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.209а, ал.1 · Закон за здравето
- чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
Номер 43
24.09.2020 г.
Град Крумовград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Крумовград
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Марин М. Чорбаджийски като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно наказателно дело № 20205130200084 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 14 от 22.06.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на Н. А. Ч. , с ЕГН *********, за извършено нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят Н. А. Ч. сочи, че към датата на издаване на наказателното постановление Заповед РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването е била изменена. Към 22.06.2020г. била в сила Заповед № РД-01-332/12.06.2020 г., която заповед в т. I , подт. 4 позволявала провеждане на колективни индивидуални спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер за всички възрастови групи, на открито и закрито. Заповедта, която на по-ранен етап в епидемичната обстановка допускала практикуване на спорт на открито с участие до 10 човека била Заповед № РД-01-259/11.05.2020 г., в т. 3. Сочи, че на спортната площадка липсвали обозначителни табели, забраняващи влизането или даващи информация, че не трябва да се използва площадката по предназначение, както и една от четирите врати била отключена. Не е заела, че с действията си нарушава въведените противоепидемични мерки . Нямала навика да гледа телевизия и не била информирана, че към оня момент са били ограничени обществени места за посещения, включително спортната площадка в гр.
Крумовград.
Моли съда незаконосъобразно. да отмени наказателното
1 постановление като
В съдебно заседание жалбоподателят Ч. се явява лично и поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк. Петрова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.04.2020 г. жалбоподателят Н. Ч. около 16.40 ч. посетила спортната площадка в гр. Крумовград , между бл. 3 и бл. 4 в квартал „ Запад“, където се срещнала със свой познат – О.Ю. да разговарят. Впоследствие на спортната площадка дошли още три лица- А.И., Д.Ч. и В.О. като петте лица, започнали да си подават футболни пасове с топка. След подаден сигнал до дежурния в РУ – Крумовград били изпратени на место полицаите Б.К и П.С..
Впоследствие на място пристигнал и полицая О.П.. Било констатирано, че посочените на спортната площадка лица не спазват забраната въведена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването , с която в т. I , подт. 1 се забранява посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Това се налагало, тъй като с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р. България било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т. I , подт. 1 на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Полицейските служители установили, че жалбоподателят Н. Ч. била посетила спортната площадка между бл. 3 и бл. 4 в квартал „ Запад“ в гр. Крумовград. По този повод на 03.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който тя подписала и записала „ имам възражения“, без да посочи конкретно какви. На 22.06.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Н. Ч. за извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от обясненията на жалбоподателката Ч., дадени в с.з., които съдът кредитира изцяло, от показанията на свидетелите
О.П. и Б.К , кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; АУАН № 14 от 03.04.2020г. ; заверено копие на 2
Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването; заверено копие от Заповед № РД-01-154/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, заверено копие от писмо рег. № 289р-8650/23.06.2020г.; заверено копие от справка рег. № 289р-5826/29.04.2020г.; заверено копие от Доклад относно посетен сигнал; заверено копие от Справка за съдимост на О.Ю., А.И.; Д.Ч. и Н. Ч. и В.О.; заверено копие от писмо вх.№ 2890002050/04.05.2020г., заверено копие от Постановление за отказ за образуване на ДП от 30.04.2020г. на районен прокурор – Чотрова.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ Заповед № РД-01143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. В цитираната т. I , подт. 1 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че се забранява посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На 03.04.2020 г. тя се е намирала на спортна площадка и е подавала футболни пасове със свои познати, с което е осъществила състав на вмененото й нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Затова правилно е реализирана административнонаказателната й отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Действително в акта за установяване на административно нарушение е 3 посочено , че със Заповед № РД-01-154/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването са взети посочените противоепидемиологични мерки да не се посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, а в Наказателното постановление е посочено, че със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. са взети посочените противоепидемиологични мерки. Съгласно разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящото производство е допусната нередовност в акта, но по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. От словесното описание на нарушението в акта и в наказателното постановление настоящата инстанция счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателката, тя може да разбере в какво е обвинена и адекватно да организира защитата си в настоящото производство. Изложеното води до извода, че посоченото нарушение на административнопроизводствените правила не е от категорията на съществените и не се нарушава правото на защита на жалбоподателката.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели Петров и Красев, както и от писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. I , подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Неоснователно в тази връзка е възражението на жалбоподателя за това, че в цитираната Заповед впоследствие е била отменена. В случая се прилага нормативният акт , който е бил в сила по време на извършване на деянието. Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от 4
ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРКърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Разпечатката съдържа 34 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/190a093b-4820-439a-bbbd-3197f21f85c4