Решение № 8052 от 10.11.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 8052

Хасково, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ СОТИРОВ ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20257260701696 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба С. Н. Б., [държава], действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Г. Я. А., против Решение №4905/30.09.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващата на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на * като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателката са налице предпоставките по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ (възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход). Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в * бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателката. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождала кандидатката. Не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на лицето в * и региона на страната, в който то евентуално щяло да бъде върнато. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване не отчел законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В случая обаче липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочения регион на Сирия в настоящия момент. Не бил извършен анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на търсещата закрила в конкретната област на * от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни, и правни препятствия за установяването в дадена област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидатката в * – *, където щяла бъде върната. Информацията, на която се позовал органът не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Причините молителката да напусне държавата си били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното й място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства тя се страхувала за живота и здравето си и се опасявала, че ще бъде подложена на преследване в случай, че бъде върната в държавата си на произход. В * и в конкретното й местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Жалбоподателката счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността й, ако бъде върната в Сирия, поради което били налице и предпоставките за предоставяне на международна закрила.

На следващо място, дадените с Решение №5406/27.05.2025г. на АмдС – Хасково, относно социалния доклад,били привидно спазени. Разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, при предоставянето на бежански или хуманитарен статут на дете, или за отказ, следвало да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на европейските равни норми, гарантиращи охраната на висшия интерес на детето като основополагаща ценност, прокламирана в Конвенцията за правата на детето. В случая висшият интерес на детето не бил взет предвид.

Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени РУ – Харманли с вх.№**********-6392/22.07.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх.№1809/23.07.2024г., на С. Н. Б. от * е поискала закрила от Република България. Молбата за закрила на детето й е подадена по-късно.

Тъй като чужденката не е разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33487/23.07.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С. (собствено име) Б. (бащино име) Н. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в *, [населено място], [семейно положение].

На 23.07.2024г. лицето е регистрирано с имената на С. Н. Б., родена на [дата]. в *, [населено място], с постоянен адрес в *, етническа принадлежност – *, религия – *, професия – *, с * образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са описани данни за родителите, съпруга, детето, брата и сестрите на търсещото закрила лице, с посочено местонахождение в * и * (една от *).

С писмо с рег.№ УП-33487/24.07.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег.№ М-13040/23.08.2024г. на ЗА директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

От формуляр за идентификация и оценка на нуждите от 23.07.2024г. става ясно, че търсещата закрила е била бременна при влизането в Република България.

На 24.09.2024г. с кандидатката е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП33487/24.09.2024г. В хода на интервюто жалбоподателката е посочила, че потвърждава казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Споделила, че е била родена в [населено място], обл.Р. Д.. През 2018г. се преместила да живее в [населено място], а след това – през 2019г., в [населено място], *. Там живяла до напускането на Сирия, което станало на 16.07.2024г., когато нелегално влезнали в Турция. Там останала няколко дни и на 20.07.2024г. нелегално, със стълба през оградата, влезнали в България, общо седем души. След преминаване на българска територия и двудневен преход през гора, били взети с автомобил от трафикант и превозени до [населено място], където се предали на полицията. Заявила, че е виждала ислямистки организации и тя бягала от тях, защото не искала децата и да живеят в тази среда. Била свидетел на сражения преди да напусне *, непрекъснато имало инциденти. Напуснала заради войната. В [населено място] първо били в лагер, а след това преминали в къща. Нямало елементарни условия за живот, нямало работа и училище за децата. Не искала да се връща в Сирия заради войната, освен при подобряване на положението. Можело да бъде арестувана и тава че било възможно да се върне там я ужасявало. Искала да получи закрила в България и да работи. В родината си не била арестувана и осъждана. Нямала проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувала в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Нямала проблеми с официалните власти в страната. Тя и семейството й не били заплашвани, не им било упражнявано насилие. Била [семейно положение], като имала религиозен брак. В * останали * й, *, *, * й и едното й дете. Всички живеели в [населено място], *.

От представеното по делото заверено копие на Удостоверение за раждане №********** от 30.10.2024г. (л.169), както и от други копия на документи, се установява, че жалбоподателката е родила детето си Г. Я. А. след пристигане в България – на 11.10.2024г.

По заявление вх.№СУЗД-Д-Х-Х/18/16.10.2024г., от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е била направена предварителна оценка на потребностите на С. Н. Б., в качеството й на лице, полагащо грижи за детето Г. Н. Б. (л.165).

На 27.11.2024г. С. Н. Б., като законен представител на, е поискала международна закрила в Република България за малолетното си дете Г. Я. А.. Същото е регистрирано като Гюнюл (собствено) Я. (бащино) А. (фамилно), от * пол, родено на ***. в България, гражданин на *, адрес – [населено място], обл.Халеб, [ЛНЧ], етническа принадлежност – *, религия – *, семейно положение – *, * образование.

В писмо с рег.№ М-2213/06.02.2025г. на ИФ директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на Г. Я. А., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо от 13.02.2025г. (л.137) директорът на РПЦ – Харманли е уведомил ДСП – Харманли за регистрирането в центъра на малолетното дете Г. Я. А., като на основание чл.64 от ЗУБ и във връзка с чл.15 от ЗЗДет е поискано съдействие за определяне на социален работник, който да се грижи за закрила на интересите на детето.

С Решение №2997/09.04.2024г. председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Н. Б. и малолетното й дете Г. Я. А..

Решение №2997/09.04.2024г. е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №5604 от 27.05.2025г. по адм. д. №1077/2025г. го е отменил и е върнал делото като преписка за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

Последвало е издаване на Докладна записка вх.№КП-02-699/19.06.2025г. от директор на Дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“, до председателя на ДАБ, с описана необходимост от извършване на определени фактически и правни действия преди новото произнасяне по молбите за закрила. В тази връзка с писмо РПЦХ-01-4371/24.06.2025г. директорът на РПЦ – Харманли отново е уведомил ДСП – Харманли за регистрирането в центъра на малолетното дете Г. Я. А., като на основание чл.64 от ЗУБ и във връзка с чл.15 от ЗЗДет е поискал съдействие за определяне на социален работник, който да се грижи за закрила на интересите на детето. След това, със Заповед №ЗД-Д-Х-Х-137/25.06.2025г. (л.53) директорът на ДСП – Харманли е определил социален работник (М. Н.), който да действа в качеството на гарант за защита на правата и интересите на детето Г. Я. А. до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури за детето.