Решение № 734 от 14.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Варна, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110201340 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А. А. Т., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0819-0005400 от 22.02.2024 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.174, ал.3 и по чл.100, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени административни наказания “глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца за нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер 10.00 лв за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че въпреки издадения му талон за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества, поради осъществено след проверката задържане във Второ РУ, ОД МВР Варна, въззивникът не бил отведен за провеждане на медицинското изследване, при което не е изпълнено изискването по чл.15, ал.7 от Наредба №1.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.12.2023 г. около 03.00 ч. при движение по ул. „Явор“ в посока бул.

„Васил Левски“ до бл.4 на кв. „Васил Левски“, управлявания от въззивника л. а. „Опел Астра“, рег.№В0500ТС, бил спрян за проверка от полицейски екип в състав – свидетелите Н.

И. и Н. Г., при която същите установили наличие на бяло кристалообразно вещество у въззивника и поради това отправили искане за оказване на съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“. Пристигналите свидетели Л. М. и Е. Г. предприели спрямо въззивника проверка за употреба на наркотични вещества, при която въззивникът отказал да му бъде 1 извършена проба с технически средства, а в последствие отказал и да подпише и получи издадения му талон за изследване №0155141, като отказа на въззивника бил удостоверен с подпис от свид. Е. Г.. Също така, при проверката проверяващият екип установил, че въззивникът не носи свидетелство за регистрация на съответното превозно средство. При тези констатации свид. Л. М. съставил спрямо въззивника АУАН №1148517 от 17.12.2023 г. за констатирани нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, в който било отразено, че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, фабр.№ARPK-0014, както и че на въззивника бил издаден талон за медицинско изследване №0155141 и че същият не носи свидетелство за регистрация на МПС.

Отразените в АУАН фактически констатации били изцяло възприети и възпроизведени от наказващия орган в процесното НП №23-0819-005400 от 22.02.2024 г., с което наложил наказания „глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок двадесет и четири месеца за нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер 10.00 лв за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Н. И., Н. Г., Л. М., Е. Г. и М. Колева, така и от приобщените документи – НП №23-0819-005400 от 22.02.2024 г., АУАН серия GA №114857, заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., талон за изследване №0155141, докладна записка от 17.12.2023 г., писмо рег.№В-43Х-244 от 30.01.2023 г., справка за нарушител/водач на А. Т., писмо вх.№56600 от 11.07.2024 г. ведно с извлечение от книга за регистрация на амбулаторно болни в Спешен кабинет на МБАЛ – Варна към ВМА София.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По делото безспорно се установи, че въззивникът е управлявал конкретния автомобил към момента на проверката и е имал качеството на водач на МПС. Свидетелите – непосредствени очевидци, са установили, че въззивникът е управлявал съответното МПС, както и неговото изрично изявление за отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества като лично свид. Е. Г. е удостоверил с подпис и осъществен от въззивника отказ да получи и да подпише издадения му талон за медицинско изследване №0155141, което се удостоверява недвусмислено от съответния документ. Ето защо, съдът намира твърдяното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП за доказано и правилно установено. В НП изрично е отразено, че предвид алтернативната форма на двете хипотези 2 по чл.174, ал.3 ЗДвП, се санкционира само нарушението, състоящо се в отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.

Съдът счита за неоснователно застъпеното от въззивника становище за неоказано при задържаното съдействие за провеждане на медицинско изследване по издадения талон, доколкото при осъществен и надлежно удостоверен отказ да се получи и подпише съответния талон от неговия адресат, изследване не се провежда.

Нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП въвежда както състав на административно нарушение, така и санкция за същото. С оглед фиксираните в абсолютна стойност санкции, наложените с обжалваното НП наказания "глоба" в размер 2000 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 24 месеца, се явяват законосъобразни и за съда не съществува законова възможност да измени НП като определи съответните наказания под предвидените от законодателя стойности, поради забраната за това, заложена в разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН.

В случая не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност или липса на обществената опасност на нарушението, което е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП е призвана да гарантира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано, а следва да бъде строго санкционирано за постигане на превъзпитание на дееца към спазване на законоустановения ред. Нещо повече, новата редакция на чл.189з. (ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН за нарушения на ЗДвП.

Приобщените доказателства установяват също категорично, че при проверката въззивникът не е представил документа свидетелство за регистрация на съответното МПС, с което съдът счита за правилно констатирано и нарушението по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП за което е приложена неподлежащата на корекция фиксирана санкция „глоба“ в размер 10.00 лв.

Предвид изтъкнатото, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №23-0819-0005400 от 22.02.2024 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП и и по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, на А. А. Т., ЕГН **********, са наложени административни наказания “глоба“ в размер 2000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца за нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер 10.00 лв за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

3

ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4