Решение № 5662 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5662 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330102079 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация 422 от ГПК, вр. с чл.

430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД и по чл. 99 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., като частен правоприемник на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Ц.” № 37, представлявана от изпълнителните директори Ч. Г. З. и С. А. П., придобил вземането по договор за цесия от 12.12.2024 г., против Г. С. Ц., ЕГН: **********, от град П., бул. „****” № ***, ет. ***, ап.

***, с искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 16298/ 2024 г. на ПРС, II бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 8258/ 02.10.2024 г., суми, както следва: сумата от 10 000 лева- главница, дължима по договор за банков кредит №***************/ 31.05.2007 г., сключен с „Първа Инвестиционна Банка” АД, сумата от 143, 87 лева- законна лихва за забава за периода 13.08.2024 г.- 19.09.2024 г., сумата от 84 лева- разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 20.09.2024 г. до окончателното й погасяване и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2007 г. между „Първа Инвестиционна Банка” АД и ответника бил сключен договор за банков кредит № ***********, с който на лицето се предоставила сумата от 10 000 лева- овърдфарт по картова разплащателна сметка. Срокът за ползване първоначално бил определен до 31.05.2009 г. Клиентът бил запознат с ОУ и ги приел.

Срокът за погасяване се подновявал автоматично, като кредитът бил усвояван многократно.

Поради неплащане в срок, банката изпратила предизвестие, връчено на основание чл. 46 ал. 2 от ГПК на 11.07.2024 г. С връчена чрез залепване на уведомление покана длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост, настъпила на 13.08.2024 г. За събиране на сумите се подало заявление за 1 издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което се образувало частно гр. дело № 16298/ 2024 г. на ПРС, II бр. с-в и длъжникът се осъдил да заплати суми за главница, лихви за забава и разноски. По издадения изпълнителен лист банката образувала изп. дело № 857/ 2024 г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825. В указания от съда срок се предявявал настоящият установителен иск. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноските по делото.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, книжата са получени лично, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил, не е посочен и адрес за призоваване, различен от посочения във връченото съобщение. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени отново лично на 13.10.2025г., като при получаването е посочил, че повече няма да живее на адреса, защото вече постоянно живее в Доминиканската република. По делото молба с друг адрес не е предоставен. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника лично.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 26.11.2025 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, лично, същият не се е явил, не е изпратен представител на същото, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Още в исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е подал отговор в срок, като това искане се поддържа и с молба за първото с.з. по делото.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства, допълнително представените такива и от документите по приложеното ч. гр. дело № 16298/2024 г. по описа на ПРС, II-ри бр. с-в може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен. Представеното по ч. гр. д. удостоверение за отказ от наследство няма отношение към делото, тъй като ответникът, а не наследодателя му, е страна по процесния договор за кредит.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените главни установителни искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта съразмерно уважената част от заявлението размери – 173, 87 лева (сто седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) - държавна такса и 20, 01 лева (двадесет лева и една стотинка) – юрисконсултско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца - правоприемник изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане 2 на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 294, 21 лева (двеста деветдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) - довнесена държавна такса, както и 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., като частен правоприемник на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Драган Ц.” № 37, представлявана от изпълнителните директори Ч. Г. З. и С. А. П. - от една страна, и Г. С. Ц., ЕГН: **********, от град П., бул. „*********” № ***, ет. ***, ап. *** – от друга, че Г. С.

Ц., ЕГН: ********** дължи на АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, като частен правоприемник на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393 по договор за цесия от 12.12.2024 г., следните суми: сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева) - главница, дължима по договор за банков кредит № **********/ 31.05.2007 г., сключен с „Първа Инвестиционна Банка” АД, сумата от 143, 87 лева (сто четиридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) - законна лихва за забава за периода 13.08.2024 г.- 19.09.2024 г., сумата от 84 лева (осемдесет и четири лева) разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 20.09.2024 г. до окончателното й погасяване, които суми е разпоредено Г. С. Ц., ЕГН: ********** да заплати на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393 със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8258/ 02.10.2024 г., постановена по частно гр. дело № 16298/ 2024 г. на РС Пловдив, II-ри бр. с-в.

ОСЪЖДА Г. С. Ц., ЕГН: **********, от град Пл., бул. „********” №***, ет. ***, ап.

***, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М. следните суми: 173,87 лева (сто седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки) - държавна такса в заповедното производство, 20, 01 лева (двадесет лева и една стотинка) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 294, 21 лева (двеста деветдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) - довнесена държавна такса в исковото производство, както и 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 16298/ 2024 г. на РС Пловдив, II-ри бр. с-в да се изпрати на ПРС, II-ри бр. с-в.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4