Решение № 114 от 26.09.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. гр.Мадан, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20225430100120 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. З. Б., ЕГН **********, с адрес град Р., ул. Х. № ...., община Р., област С. против „С. К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., ул. "С." № ..., представлявано от Н. П. П. – управител, с която е предявен иск с правна квалификация по чл.

124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № *** към искане № ***, сключен между страните е недействителен, както и че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1112,01 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2021г. между С. З. Б. като кредитополучател и „С. К.“ ООД като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *** към искане № ****, със следните параметри: размер на кредита: 1000,00 лева, размер на погасителна вноска: 3x33,38 лв. и 7x162,55 лв., ден на плащане: вторник, вид вноска: месечна, годишен процент на разходите: 48,46 %, Брой вноски: 10, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %., дата на първо плащане: 30.11.2021г., обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане:

31.08.2022г., такса за усвояване – 0, обща сума за плащане: 1237,99 лв.

Въпреки, че в т.3.12 от договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на 1237,99 лева, при направена справка за дължимите суми по кредита се установило, че ищцата трябва да заплати на кредитора сума в размер на 2450 лева. Оказало се, че на основание чл. 11 ал.1 от договора й била начислена неустойка в размер на 1112,01 лева за неизпълнение на задължението по т. 5 от договора в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5.

1

Счита, че така уговорената неустойка била нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Клаузата била нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Посочва, че в чл. 11, ал. 1 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение на кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2009 г., ОСТК, уговорената неустойка излизала извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението била уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена била компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на потребителя и целяла единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Налице била и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК била нищожна и плащане по нея не се дължи. Посочва, че договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая приложение намирала разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР не възлизал на 48,46%, както било записано, а следва да е в по-висок размер, ако в него участва и вземането от 1112,01 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да участва и сумата от 1112,01 лева, изразена като процент. Това не било сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, 2 т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая имало нарушение на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от посочената разпоредба, с оглед на което целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен – чл.

22 ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № *** от .....2021г.., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1000 лева. Посочва, че уговорената в договора неустойка не противоречи на добрите нрави. Твърди, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставя възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка-гарант в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водило до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение, какъвто бил и настоящия случай. Посочва, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависило изцяло от волята и действията на потребителя. В случая при сключване на процесния кредит ищецът не бил представил каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на сумата по договора за заем. В случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно бил договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение. Оспорва доводите на ищеца, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, посредством предвиждане на неустоечно задължение, което в действителност се явявало „допълнителна печалба“ от кредита. Посочва, че не са налице нито обективният, нито субективният елемент от фактическия състав на заобикаляне на закона.

Доколкото ищцата твърдяла, че неустоечното задължение е недействително на собствено основание, то същото не би могло да бъде част от валидно извършените сделки, чрез които да се постигане забранен от правото резултат. С оглед на това то не би могло да бъде част от сключените между страните сделки, целящи заобикалянето на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Несъстоятелно било възражението, че не е изпълнено изискването по чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК, поради непосочването на условието за прилагане на лихвения процент. Посоченото изискване не е приложимо към процесния договор за заем, доколкото в него е уговорен фиксиран лихвен процент, който остава непроменен за целия период на договора. В конкретния случай, размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит бил приет в определен процент на годишна база. ГЛП бил фиксиран и е ясно изразена стойност към момента на подписване на договора - 40.05%, като същият не подлежал на промяна, а за потребителя била налице яснота и сигурност в размера на поетото задължение още към момента на сключването на договора за заем.

Неправилно било твърдението, че действително приложеният в договора за кредит ГПР е различен от посочения в него. В конкретния случай ГПР в размер на 48.46 % бил изчислен по формула, съгласно Приложение № 1, като видно от съдържанието на процесния договор единственият разход бил 3 посоченият в договора годишен лихвен процент. Неправилно било твърдението, че в размера на ГПР следвало да бъде включен и размерът на неустойката. Това противоречало пряко на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, съгласно която при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Обезщетението по дефиниция не попадало в общите разходи и не може да се взема предвид при изчисляване на ГПР. Не било налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит, в същия били посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Формулата за изчисляването му била уредена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между С. З. Б. и „С. К.“ ООД е сключен Договор за паричен заем № **** от .....2021 г., по силата на който ищцата получила в заем сумата от 1000 лева, при следните параметри: размер на месечна погасителна вноска:

3x33,38 лв. и 7x162,55 лв., годишен процент на разходите: 48,46 %, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %., дата на първо плащане: 30.11.2021г., обезпечение поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане: 31.08.2022г., обща сума за плащане: 1237,99 лв. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата, сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната;

При двама поръчители: размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ; удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Според чл. 5, ал. 2 от договора страните се споразумяват, че 4 кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на договора. Според чл. 11, ал. 1 от договора с подписването му кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 112 01 лева.