Решение № 69 от 07.03.2013, Окръжен съд - Бургас

Съд: Окръжен съд - Бургас
Дело: Търговско дело 191/2012
Вид: Решение № 69
Подписан: 07.03.2013
Състав: РАДОСТИНА КОСТОВА КАЛИМАНОВА

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер ………………. Година 2013, 07.03 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд………………………..граждански състав ………………………….

На седми март……………………………….…………Година две хиляди и тринадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар

……………………….Жана Кметска.……………....………………………………

Прокурор

………………………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ………………Радостина Калиманова………………… гражданско дело номер ………191….………… по описа за ……2012….. година.

Производството по делото е образувано по повод молбата на ЕТ „Чифлика - Д.К.” със седалище град Айтос и адрес на управление ул.”Стоян Деведжиев”№3, представляван от Д.К.Т. за обявяване неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата, допускане на обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, за назначаване на временен синдик и определяне датата на първото събрание на кредиторите. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

Молбата е с правно основание чл.625 от Търговския закон.

Бургаският окръжен съд съобрази отправените от молителя доводи и искания, представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Едноличният търговец с наименование „Чифлика - Д.К.” е вписан във водения от Бургаския окръжен съд търговски регистър с решение от 29.08.2003 година под №1314, том 20, стр.380 по фирмено дело №2186/2003 година, което се установява от справка във водения от Агенция по вписвания общодостъпен електронен търговски регистър. Същият се представлява от Д.К.Т.. Молбата е депозирана от представляващия търговеца - посоченото по-горе лице, поради което и съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно разпоредбата на чл.626 ал.2 от Търговския закон да поиска откриване на производство по несъстоятелност.

От събраните по делото доказателства и в частност заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза се установява безспорно, че молителят има задължения общо в размер на 529 хиляди лева, от които към финансови предприятия в размер на 472 хиляди лева, 24 хиляди към доставчици и 33 хиляди лева са други задължения. В първата група влиза задължението към „УниКредит Булбанк”АД по договор за банков инвестиционен кредит №013 от 25.01.2008 година и анексите към него. Задълженията, включени във втората група са с неизвестен кредитор и неустановен произход; в счетоводството на длъжника липсва аналитична информация за тези задължения. В третата група са включени осигурителни и данъчни задължения, това по образуваното изпълнително дело и към физическото лице Д.К..

В баланса, съставен към 12.03.2012 година са записани активи на обща стойност 362 хиляди лева, които представляват земи, сгради, машини и оборудване.

Последните извършени от молителя плащания са от месеците август и ноември 2011 година и са за погасяване на социални осигуровки, данък върху доходите на физическите лица и лихва към банковата институция. Вещото лице е посочило, че коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност към 12.03.2012 година са нулеви стойности; също с нулеви стойности те са и към 31.12.2011 година. Това е така, тъй като в съставените от молителя баланси към тази дата няма записани никакви краткотрайни активи. Коефициентът на финансова автономност както към 31.12.2011 година, така и към 12.03.2012 година е отрицателна величина /-0.55, съответно -0.57/. Също отрицателна величина към посочените по-горе две дати е и коефициента на задлъжнялост /-1.82, съответно -1.76/. Това е така, тъй като още към края на 2010 година в балансите е налице т.н. ”червен капитал”, т.е. задълженията превишават активите. Тези показатели отразяват пълната зависимост от кредиторите. От тази информация експертът е достигнал до извода, че едноличният търговец не е могъл да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи още към 31.12.2010 година. Към тази дата коефициента на обща ликвидност е 0.16, а краткосрочните задължения превишават краткотрайните активи над шест пъти.

Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон в редакцията на същата преди изменението и /ДВ бр.20/2013 година/, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на трите предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят изтъква, че има парични задължения към повече от един кредитор, произтичащи от търговски сделки, както и публичноправни задължения, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че молителят има задължения към трима кредитора, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 529 хиляди лева, от които към финансови предприятия в размер на 472 хиляди лева, 24 хиляди към доставчици и 33 хиляди лева са други задължения. Срещу него има издадени и наказателни постановления, с които са му наложени глоби. Към момента на депозиране на настоящата молба са били предприети и действия по принудителното събиране на дължимите суми чрез образуване на съответни изпълнителни производства.

Съдът намира, освен това, че по делото се установява и спиране на плащанията, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон, която не е оборена в настоящото производство. Спирането на плащанията предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг.

Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин и по-специално от заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, че едноличният търговец е спрял плащанията си към повече от един от своите кредитори.

Установява се, освен това, че през последните две години преди подаване на настоящата молба същият не е в състояние да погасява задълженията си; липсата на краткотрайни активи не му позволява да погасява текущите си задължения. Всички коефициенти на ликвидност са отрицателни стойности. Такива са и показателите за финансова автономност, тъй като задълженията превишават активите; търговецът е напълно зависим от кредиторите си.

В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на възможност за плащане, в смисъла включително на липса на парични средства. След като това е така, то и безспорно по отношение на молителя, върху който лежи тежестта да докаже извършените от него последни плащания, в съответствие с посочено по-горе, следва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон именно по горните доводи. Необходимо е да се изтъкне и посочи и това, че както бе изложено по-горе, спирането на плащанията е настъпило в момент значително отдалечен от този на депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме, че неплащането на задълженията е съпроводено с трайни икономически затруднения на едноличния търговец.

Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на всички приложени към молбата и събрани по делото доказателства, последните извършени от молителя плащания, установени от вещото лице, а именно 09.11.2011 година, които са общо в размер на 336.51 лева и представляват социални осигуровки и данък върху доходите на физически лица, обстоятелството, че още към декември 2010 година краткосрочните задължения са превишавали краткотрайните активи с над 6 пъти, мотивира съда да приеме датата 31.12.2010 година за началната дата на неплатежоспособността. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били спрени, а оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един по-ранен момент. Действително, както бе посочено по-горе, към банковата институция и към НАП са извършени плащания съответно на 09.11.2011 година, но фактът на тези плащания не налагат друг, по-различен извод. Това е така, тъй като същите са в размер, който следва да бъде квалифициран като абсолютно незначителен спрямо общия размер на задълженията на молителя. Необходимо е в тази връзка да се вземе предвид и това, че молителят има задължения към финансови предприятия в размер на 472 хиляди лева, към доставчици - 24 хиляди лева и други задължения в размер на 33 хиляди лева, при което положение и по горните доводи извършените минимални плащания в общ размер на 821.57 лева на 08.08.2011 година и на 09.11.2011 година не следва да бъдат съобразени при определяне на началната дата на неплатежоспособността. Освен това, в тази насока следва да се вземе предвид и заключението на експерта, основано на изследваните от него документи, че молителят е в невъзможност да погасява текущите си задължения и е напълно зависим от своите кредитори.

По горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на молителя е възникнало именно към посочения по-горе момент, поради което и именно датата 31.12.2010 година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността.

С оглед на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл.608 от Търговския закон следва извода, че едноличният търговец е в състояние на неплатежоспособност. При анализа на така изложеното по-горе, следва единствения извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парично задължение по търговска сделка. В този смисъл съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл.630 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и да определи датата на първото събрание на кредиторите. Както бе посочено по-горе, наличното имущество на молителя не е достатъчно да покрие задълженията, като последните го превишават със 167 хиляди лева. Към 31.12.2011 година и към 12.03.2012 година няма записани краткосрочни активи. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от това, че в конкретния случай производството по несъстоятелност е провокирано от молбата на длъжника, то е предназначено да удовлетвори интересите на всички негови кредитори, поради което и възможността за плащане следва да бъде преценена с оглед възможността за погасяване на задълженията към всички тях. При това тази възможност следва да бъде преценява с оглед единствено стойността на краткосрочните активи, а не с цялото имущество, т.е. за да не бъдат поставени в опасност интересите на кредиторите, имуществото, с което могат да се погасят задълженията, трябва да бъде извън дълготрайните активи на предприятието - длъжник /към разпродажба на тези активи ще се стигне само в производството по несъстоятелност/. В конкретния случай вещото лице е установило още към края на 2010 година т. нар. „червен капитал” в балансите на търговеца. Вещото лице е достигнало до извода, че към 31.12.2010 година коефициентът на обща ликвидност е