Решение № 105 от 28.02.2024, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Враца, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420101662 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Държавата Република България, представлявана от министър на земеделието, с адрес: гр. ****** и с адрес за призоваване: гр. Враца, бул.

"Христо Ботев" № 78 против П. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ******* и настоящ адрес:

****************** за сумата от 7 532,46 лева, М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

***** и настоящ адрес: с. Михайлово, област Враца, ***, за сумата от 15 964,92 лева и М. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *******, за сумата от 7 532,46 лева, с които суми ответниците се обогатили без основание за сметка на Държавата, представлявана от министъра на земеделието, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

След първоначалното образуване на делото в Окръжен съд - Враца, с молба вх. № 3286/17.05.2023 год., ищецът, чрез юрк. Цветомила Димитрова, е посочил, че ответниците П.

Ц. Г. и М. И. Г. са наследници на И. Т. Г., а М. П. К. е наследник на Първа Т. Г., предвид което е направил уточнение, че се претендира разделна отговорност от ответниците, произтичаща от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закон за наследството, съобразно правата им от наследодателите и е конкретизирано основанието и размера на всяка една от претенциите, като е посочено, че М. П. К. следва да отговаря за сумата от 15 064,92 лева, П. Ц. Г. за сумата от 7 532.46 лева и М. И. Г. също за сумата от 7 532,46 лева. При тези пояснения и уточнения ищецът е формулирал и нов петитум, с който е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата П. Ц. Г., да заплати на ищеца 7 532,46 лева, ответницата М. П. К., да заплати на ищеца 15 064,92 лева и 1 ответницата М. И. Г., да заплати на ищеца 7 532, 46 лева, суми с които същите се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Съдът е извършил служебна справка, при която е установил, че наследодателите на ответниците - И. Т. Г. и П. Т.

Гъчева са починали. И. Т. Г. е починал на 15.10.2018 год., а Първа Т. Г. е починала на 30.05.2014 год.

В исковата молба се сочи, че Държавата, представлявана от министъра на земеделието е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Михайлово общ. Хайредин, местност "Златията", представляващ нива с площ от 35,236 дка., категория ІІІ и със стар номер на поземления имот № 002026 по плана за земеразделяне на селото.

Излага се, че правото на собственост върху процесния имот е придобито с договор за замяна на недвижими имоти, сключен между министъра на земеделието и храните и И. Т.

Г. и П. Т. Г. Поддържа се, че при сключването на договора била спазена изискуемата се форма съгласно чл. 48 от ЗДС. Договорът бил вписан в Служба по вписванията - гр. Бяла Слатина /дв. вх. рег. № 1420/09.04.2009 год., том II, акт № 143/ и Служба по вписванията - гр. Козлодуй /дв. вх. рег. № 1632/17.04.2009 год., том III, акт № 81/, тъй като заменените недвижими имоти се намират в землищата на Районен съд - Бяла Слатина и Районен съд - Козлодуй.

Поддържа се, че със сключването на договора за замяна е настъпило вещнопрехвърлителното действие, за което е дадена гласност, чрез вписването му в съответните служби по вписванията - Служба по вписванията - гр. Бяла Слатина и Служба по вписванията - гр. Козлодуй, като процесният имот става част от държавния поземлен фонд, управляван от министъра на земеделието, храните и горите, сега министъра на земеделието и храните. Сочи се, че единствено министъра на земеделието и храните или оправомощени от него лица, притежават правомощия по управление и разпореждане със земеделските земи, включени в държавния поземлен фонд, какъвто се явява и процесния имот.

Поддържа се на следващо място, че след сключването на договора за замяна И. Т.

Г. сключил договор за аренда на имота, който бил вписан в Служба по вписванията гр. Козлодуй /дв. вх. рег. № 1101/03.05.2012 год., том III, акт № 89/.

По-нататък в исковата молба се сочи, че на 11.12.2018 год. наследниците на И. Т.

Г. и П. Т. Г. - П. Ц. Г., М. П. К. и М. И. Г. продали имота на Емил Петров Средков, за което бил съставен Нотариален акт № 48, том VIII, рег. № 10515, дело № 807 от 11.12.2018 год., вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй /дв. вх. рег. № 3810/11.12.2018 год., том VII, акт № 53/.

На свой ред Емил Петров Средков, извършил продажба на процесния имот на ”Елана Агрокредит”АД, за което бил съставен Нотариален акт № 177, том II, рег. № 2837, дело № 177 от 02.04.2019 год., вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй /дв. вх. рег. № 909/02.04.2019 год., том II, акт № 66.

Твърди се в исковата молба, че за стопанските 2009/2010, 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013, 2

2013/2014, 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018 години ответниците, като наследници на И. Т. Г. П. Т. Г. и в лично качество, без да са собственици ползвали имота и се обогатили, вследствие отдаването му под аренда, а ищецът - Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, сега министъра на земеделието и храните била лишена от неговото стопанисване, респективно отдаването под аренда, от което държавата претърпяла вреди.

В исковата молба се поддържа, че размерът на неоснователното обогатяването на ответника за посочените стопански години възлиза на общо 30 129,84 лева или както следва: за стопанската 2009/2010 година - 845,66 лева, за стопанската 2010/2011 година - 951,38 лева, за стопанската 2011/2012 год. - 951,38 лева, за стопанската 2012/2013 година - 4 122,62 лева, за стопанската 2013/2014 година - 4 651,16 лева, за стопанската 2014/2015 година - 4 651,16 лева, за стопанската 2015/2016 година - 4 651,16 лева, за стопанската 2016/2017 година - 4 651, 16 лева, за стопанската 2017/2018 година - 4 651,76 лева.

Сочи се, че за основа на изчисляване на размера на претендираната сума, за която се твърди, че ответниците се обогатили за сметка на ищеца, се взети предвид, както следва: договор за аренда № 09/22.12.2009 год., сключен след проведени тръжни сесии, за отдаване на земеделски земи от държавния поземлен фонд, находящи се в землището на с. Михайлово, община Хайредин, при които е постигната цена от 24,00 лева/дка за стопанската 2009/2010 година; договор за аренда № 24/17.05.2010 год., сключен след проведени тръжни сесии, за отдаване на земеделски земи от държавния поземлен фонд, находящи се в землището на с.

Михайлово, община Хайредин, при които е постигната цена от 27,00 лева/дка за стопанските 2010/2011 година и 2011/2012 година; договор за аренда № 07/28.08.2012 год., сключен след проведени тръжни сесии, за отдаване на земеделски земи от държавния поземлен фонд, находящи се в землището на с. Михайлово, община Хайредин, при които е постигната цена от 117,00 лева/дка за стопанските 2012/2013 година; договор за аренда № 24/06.08.2013 год., сключен след проведени тръжни сесии, за отдаване на земеделски земи от държавния поземлен фонд, находящи се в землището на с. Михайлово, община Хайредин, при които е постигната цена от 132,00 лева/дка за стопанските 2013/2014 година, 2014/2015 година, 2015/2016 година, 2016/2017 година и 2017/2018 година.

При изложените съображения се иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, както следва: П. Ц. Г. сумата от 7 532,46 лева, М. П. К. сумата от 15 064,92 лева и М. И. Г. сумата от 7 532.46 лева, представляващи суми, с които ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца за следните стопански години: стопанските 2009/2010, 2010/2011, 2011/2012, 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018 години, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Цветомира Николова, която поддържа иска.

3

В срока и по реда на чл. 131 ГПК от ответниците, чрез адв. И. Л. е постъпил писмен отговор, в който се навеждат доводи за нередовност на исковата молба. Поддържа се, че договор за замяна на недвижими имоти №02/08.04.2009 год., сключен между министъра на земеделието и храните и И. Т. Г. и П. Т. Г. е нищожен, за което се излагат съображения. Поддържа се, че в посочения договор се цитира пълномощно, но липсват данни относно надлежното упълномощаване на И. Т. Г. от Първа Т. Г. Излага се, че върху договора липсва подпис на И. Т. Г. като пълномощник на П. Т. Г. Сочи се, че собствеността върху поземлените имоти предмет на замяна с договора от 2009 год., сключен между И. Т. Г. и П. Т. Г. и министъра на земеделието и храните, заедно с още два поземлени имота, била възстановена на Т. А. П., б. ж. на с. Михайлово, област Враца, починал на 29.09.1966 год. Същият, видно от приложено към отговора удостоверение имал трима наследници - М. Т. Г., майка на И. Т. Г., Х. Т.

Пенкин и П. Т. Г., майка на М. Петрова К..

Сочи се на следващо място, че ответниците П. Ц. Г. и М. И. Г. оспорват твърдението обективирано в исковата молба, че през 2012 год. И. Т. Г. подписал договор за аренда на процесния поземлен имот. Поддържа се, че след неговата смърт те също не са подписвали такива арендни договори. Сочи се, че такива договори били подписвани за имоти, собственост на И. Т. Г., но различни от процесния имот, предмет на договора за замяна от 2009 год.

От друга страна ответницата М. П. К. се поддържа твърдение, че нейната майка Първа Т. Г. не е подписвала договор за замяна на процесния имот от 2009 год., тъй като в този момент била с влошено здраве. Поддържа се, че ответницата не знае майка й да е упълномощавала И. Т. Г. във връзка с цитирания договор за замяна.

Оветницата М. П. К. оспорва извършената на 11.12.2018 год. продажба на процесния имот от наследниците на И. Т. Г. и П. Т. Г. на Емил Петров

Средков, за което бил съставен Нотариален акт № 48, том VIII, рег. № 10515, дело № 807 от 11.12.2018 год., вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй /дв. вх. рег. № 3810/11.12.2018 год., том VII, акт № 53/, като се излага твърдение, че същата разговаряла с купувача за продажба, но на друг поземлен имот, различен от процесния, представляващ нива, с площ от около 8 дка., останала й в наследство от Т. А. П. При тези съображения се моли, съдът да приеме за нищожен договор за замяна на недвижими имоти №02/08.04.2009 год., сключен между министъра на земеделието и храните и И. Т.

Г. и П. Т. Г. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност за периода от 01.10.2009 год. до 30.08.2018 год.

Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител адв. Л. оспорват исковете по основание и размер.

Съдът, вземайки предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните и приети по 4 делото допустими, относими и необходими доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

Установява се от договор за замяна на недвижими имоти №02/08.04.2009 год., сключен между министъра на земеделието и храните и И. Т. Г. и П. Т.

Гъчева, че Държавата, представлявана от министъра на земеделието е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с.Михайлово общ. Хайредин, местност "Златията", представляващ нива с площ от 35,236 дка., категория ІІІ и със стар номер на поземления имот № 002026 по плана за земеразделяне на селото. Договорът е вписан в Служба по вписванията - гр. Бяла Слатина /дв. вх. рег. № 1420/09.04.2009 год., том II, акт № 143/ и Служба по вписванията - гр. Козлодуй /дв. вх. рег. № 1632/17.04.2009 год., том III, акт № 81/, тъй като заменените недвижими имоти се намират в землищата на Районен съд - Бяла Слатина и Районен съд - Козлодуй.