Решение № 18930 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18930 гр. С.., 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110107801 по описа за 2026 година

Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С.... Б спрямо „Т.. ЕООД с ЕИК ...., със седалище в С.. и адрес на управление гр.С... вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от Ю.О.Г., че дължи на „Т... С..” ЕАД за сумата от 1403,14 евро, от които 1149,43 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2023г. до 30.04.2024г., сумата от 233,74 евро - законна лихва за забава от 01.07,2023г. до 04.12.2025г., както и сумата от 15,78 евро- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г. и сумата от 4,19 евро - законна лихва за забава за периода от 01.07.2023г. до 04.12.2025г. ведно със законната лихва от 08.12.2025г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело с № 3756/ 2025г. по описа на РС Кюстендил.

Излага се, че ответната страна е носител на вещни права спрямо топлоснабден имот - банков клон, находящ се в гр.С.., общ.“Оборище”, ул.“Искър“, № 69-71 като за периода м.05.2023г. до м.04.2024г. за тази инсталация 4000364536 е ползвана ТЕ без да е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, което е 1 довело до неоснователно обогатяване за сметка на дружеството и ето защо ответникът дължи да върне онова, с което се е обогатил до размера обедняването.

Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, която била потребена без правно основание и се дължи и мораторна лихва върху тази главница в размер и за период по исковата молба.

Излага се, че няма плащане на тези суми и се правят доказателствени искания и да бъде установено вземането в полза на ищеца по издадената в полза на „Т.“ ЕАД заповед и се желае конституирането на трето лице – помагач на ищеца. Ангажират се доказателства и се желае присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор като становище е депозирано с характер на отговор преди датата на провеждане на насроченото с определението по чл.140 от ГПК заседание.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГП К във вр. с чл.59 от ЗЗД и ЗЕ.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:

Страните нямат спор по фактите с оглед липсата на отговор на исковата молба в законовия срок, а и от писмо – покана от „Т.“ ЕАД до ответника с изх.

№ 22.10.2025г. се установява, че за инсталация с № 4000364536 с адрес в С.., ул.Искър № 69, вх.1, офис е начислена ТЕ по фактури за периода от 01.07.2022г. до 01.09.2025г. на обща стойност от 5638.10 лева като тази покана се установява и това, че ответникът е поканен да сключи договор за доставката на ТЕ.

Не се спори и е видно от Постановление за възлагане, че имотът е собствен на ответното дружество.

При тези факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена 2 за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника в качеството му собственик на имоти със стопанска цел.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатила нейната стойност ответницата е спестила разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.

На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/.

Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на 3 имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответното дружество е потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период, като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност досежно размера се доказа по делото.

Исковете са главница са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.

Относно иска за заплащане на лихви за забава по чл.86, ал. 1 от ЗЗД върху претендираните суми, съдът намира следното: обезщетение за забава в размер на законната лихва е претендирано като акцесорно на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД и след като сумите по главницата се претендират на извъндоговорно основание, обезщетението за забава не е свързано с Общите условия на договорите, които биха се приложили при наличието на договор между страните. За да изпадне длъжникът в забава при претенция, предявена по чл.59, ал.1 от ЗЗД, е необходима покана. Представените по делото покани до ответната страна не са връчени на ответника, поради което съдът приема, че изпадането на ответната страна в забава не е установено и исковете за присъждане на сумите за лихва следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената част от исковите претенции или общият и редуциран сбор на разноските е в размер на 117 евро – сбор от д.такса по гр.дело с № 7801/2026г. от 65.44 евро, ч.гр.дело с № 3756/2025г. от 25.53 евро, по 25.53 евро за възнаграждение на юрисконсулт по заповедното производство и по исковото такова.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

4

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.... Б, че „Т.. ЕООД с ЕИК ...., със седалище в С.. и адрес на управление гр.С......., представлявано от Ю.О.Г. дължи на „Т.” ЕАД сумата от 1149,43 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2023г. до 30.04.2024г., както и 15,78 европредставляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 08.12.2025г.датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.“ ЕАД за сумата от 233,74 евро - законна лихва за забава върху главницата от 1149.43 евро за периода от 01.07,2023г. до 04.12.2025г., както и за сумата от 4,19 евро – законна лихва за забава върху главницата от 15.78 евро за периода от 01.07.2023г. до 04.12.2025г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело с № 3756/ 2025г. по описа на РС Кюстендил и ОСЪЖДА „Т.. ЕООД с ЕИК ...., със седалище в С.. и адрес на управление гр.С......., представлявано от Ю.О.Г. да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С.... Б на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. сумата о т 117 евро – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 7801/2026г. и по ч.гр.дело с № 3756/ 2025г. по описа на РС Кюстендил.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Т...“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5