Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 485 от 16.11.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Частно наказателно дело 647/2023
Вид
Определение № 485
Подписан
16.11.2023
В сила
23.11.2023
Състав
Радка Димитрова Дражева Първанова

Цитирани разпоредби

  • чл.255 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.4, ал.2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.56, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.7, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.115 · Наказателен кодекс
  • чл.116 · Наказателен кодекс
  • чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.6 пр.1 · Наказателен кодекс
  • чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.6 пр.1 · Наказателен кодекс
  • чл.234 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.339 · Наказателен кодекс
  • чл.339, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал.2, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Определение № 485 /16.11.2023г. по ЧНД № 647/2023г. по описа на ОС С..

Производството е образувано по искане на обв.Р. чрез неговия защитник адв.П. Д. от АК-Б. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека и е с правно основание чл.65 от НПК.

В съдебно заседание искането се поддържа лично от обвиняемия и от неговия защитник.Излагат се следните аргументи: обвиняемият не е осъществил състава на престъплението по чл.116 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност, налице е неизбежна отбрана, обвиняемото лице има адрес, на който би могъл на търпи ограниченията, произтичащи от една по-лека мярка за неотклонение, каквато е Домашният арест, с чисто съдебно минало е, семеен и трудово ангажиран. Настоява се съдът да приеме, че не е налице реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление. Сочи се, че целите, предвидени в разпоредбата на чл.57 от НПК по досъдебното производство могат да бъдат постигнати и с по-лека мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“. Цитира се решението „Илийков срещу България“ от 2001 г. на ЕСПЧ, което се намира относимо към настоящия казус като се обръща особено внимание на приетото от Съда в Страсбург, че националният съд следва да съблюдава факта, че тежестта на обвинението не може сама по себе си да служи за оправдаване на продължителността на задържането. Все в този ред на мисли в искането се настоява, че продължаването на задържането може да бъде оправдано само, ако съществуват конкретни данни за действителен обществен интерес, който въпреки презумпцията за невиновност доминира над принципа за зачитане на личната свобода.

В съдебно заседание защитникът поддържа искането за изменение на мярката за неотклонение по отношение на Р. Р. Р., от „Задържане под стража“ в следващата по тежест, която е приравнена със задържането под стража, а именно „Домашен арест“ с прилагане на електронно наблюдение.

Опора намира в събраните доказателства в хода на досъдебното производство/ДП/ и заключението на вещите лица по назначената от съда съдебномедицинска експертиза. Поддържа заявеното в искането, че от събраните доказателства не може да бъде направен извод и то обоснован за липса на осъществен състав на престъпление от страна на Р. Р. по чл. 116 от НК. Защитата е посочила, че е запозната със становището на всички съдебни състави, които до настоящия момент са разглеждали искания за изменение на мярката за неотклонение на Р. Р., в това число както на окръжния, така и на апелативния съд, които последователно и безпротиворечиво са приемали, че от доказателствата може да бъде направен един обоснован извод за обосновано предположение за авторство на това деяние. Заявява, че избирателно съдебните състави са се позовавали на Постановление №12 1

/1973 г. на ВС, акцентирайки върху това какво следва да бъде взето под внимание, а именно дали по някакъв начин обв. Р. Р. не е провокирал лицата, срещу които впоследствие той е стрелял и съответно е настъпил летален изход и са причинени телесни увреждания. Защитникът излага мнение, че в случая се касае за христоматиен пример за неизбежна отбрана, който се е развил с участието на подзащитния му Р. Р.. Настоява се, че на процесната дата обвиняемият е бил нападнат в дома си, като единствено неговата реакция е успяла да защити както неговата лична неприкосновеност, така и живота и личната неприкосновеност на неговото семейство, тъй като нападението е било организирано от рода на така наречените „Алковци“ в гр. Нова Загора.

Защитата се позовава на свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното производство полицейски служители, както и на заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза.

Възражение по правната квалификация на деянието и в тази връзка относно наличието на обосновано предположение се прави само по отношение на първото обвинение. Второто обвинение за престъпление по чл.339, ал.1 от НК защитата намира безспорно установено и доказано.

Относно критерия реална опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление защитникът излага следната позиция: обв.Р. има адрес, на който той може да пребивава на територията на Р България, видно от така приложения договор за отдаване на недвижим имот под наем, който се намира на територия, различна от територията на гр. Нова Загора и чрез който би се избегнало едно евентуално ескалиране на напрежението с рода на Алковците. На следващо място защитникът счита, че на този адрес Р. Р. Р. може да бъде контролиран с прилагането на електронно наблюдение, което в достатъчна степен би обезпечило присъствието на лицето за нуждите и целите на ДП и извършването на едни бъдещи процесуални действия с негово участие.

По отношение на опасността от извършване на престъпление защитата се позовава практика на съдилищата в Р България и на ЕС по правата на човека, които сочат че ако интензитета от опасността при първоначалното задържане на един обвиняем, респ. подсъдим е изначално висока, то с всеки изминал ден при търпене на най-тежката мярка за неотклонение този интензитет спада. Обръща внимание в тази връзка, че подзащитният му е задържан на 26.08.2022 г. като счита, че следваща по тежест мярка за неотклонение би изпълнила целите предвидени в чл.57 от НПК.

На последно място се изтъкват обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на Р. Р.. Счита, че обвиняемият се нуждае от провеждането на клинични изследвания и лечение, тъй като стойностите на захарния диабет и на кръвното му налягане са завишени, а подобни изследвания и лечение няма как да бъдат извършени в условията на арестните помещения. Подчертава, че в условията на ареста обвиняемият се е обездвижил и че липсата на движение и на физическа активност, както и 2 еднообразната храна допълнително са допринесли за влошаване на здравословното му състояние. С описаната по-горе аргументация се обосновава искането окръжният съд да измени мярката за неотклонение на Р. от „Задържане под стража“ в следващата по тежест „Домашен арест“ на адреса, посочен в договора за наем, в гр. Несебър, курортен комплекс Слънчев бряг, с прилагане на електронно наблюдение.

Представителят на Окръжна прокуратура-С. намира доводите на защитата за вътрешно противоречиви като подчертава, че защитникът първо е оспорил авторството на деянието, което от своя страна би обосновало искане да бъде отменена взетата мярка за неотклонение, а впоследствие е поддържал искането с правно основание чл.65 от НПК за изменение на най-тежката мярка за неотклонение в следващата по тежест-„Домашен арест“. Обръща внимание и на обстоятелството, че в хипотезата на уважено искане от страна на съда мярката за неотклонение „Домашен арест“ е несъвместима с настояването обвиняемият да бъде изследван и лекуван в лечебно заведение, различно от болницата в Затвора-София. Относно заявеното от защитата, а именно, че от доказателствения материал не може да се изведе заключение за обосновано предположение за съпричастност на обв.-Р. към престъплението по чл.116 от НК, за което е ангажираната наказателната му отговорност, прокурорът се позовава на актовете на предходните състави на окръжния и апелативния съд, които са стигнали до противоположно заключение.

Прокурорът акцентира и върху обстоятелството, че от предходното / поредно / произнасяне на съда с Определение № 365/11.09 2023 г. по ЧНД № 503/2023 г. на СлОС не е изминал продължителен период от време, нито са настъпили нови обстоятелства, които да променят направения и изложен пространно довод в мотивите на съда, че е налице обосновано предположение обвиняемият Р. да е извършил престъпленията, за които е обвинен, както и че е налична акцентираната опасност да се укрие. Прокурорът обръща внимание и върху обстоятелството, че обвиняемият чрез неговите защитници сезира съда през кратки интервали от време с искания по чл.65 от НПК, които забавят хода на досъдебното производство.

Във връзка с констатираното влошено здравословно състояние на обвиняемото лице представителят на прокуратурата не намира пречка спрямо лице, относно което е взета най-тежката мярка за неотклонение, да бъдат проведени медицински изследвания и да се извърши преценка дали е необходимо да бъде извършено лечение, но в специализираната болница към Затвора -София, която отговаря на всички условия и разполага с възможности за провеждане на за активно лечение. Бидейки изследван в болнично заведение, дори да не се налагат някакви последващи медицински действия, прокурорът счита, че това би способствало за подобряване на здравословното състояние на обв. Р.. Доколкото досъдебното производство е към своя финал, прокурорът предлага на съда да приложи разпоредбата на чл.65, ал.6 от НПК като определи двумесечен срок, през който исканията за изменение на мярката за неотклонение да бъдат недопустими.

3

Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума, обвиняемият моли съда да измени мярката за неотклонение, взета спрямо него, от „Задържане под стража“ по-лека, по възможност- „Домашен арест“.

Съдът след преценка на наличните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, изразени в съдебно заседание, прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 467/2022г. по описа на РУ - Нова Загора е започнато на 26.08.2022г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за това, че на 26.08.2022г. в гр.Нова Загора, ул.“Момина сълза“ № 8, умишлено са умъртвени лицата Васил Петров Кунгалов и П. Р. Петров, двамата от гр.Нова Загора, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина - пистолет и ловна пушка, като убийството е причинено на повече от едно лице. С постановление на разследващия орган на 27.08.2022г., Р. Р. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, вр.чл.115 от НК, за това, че на 26.08.2022г. в гр.Нова Загора, ул.“Момина сълза“ № 8, умишлено умъртвил повече от едно лице, а именно Васил Петров Кунгалов и П. Р.

Петров, двамата от гр.Нова Загора, по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, посредством възпроизвеждане на множество изстрели с пистолет и ловна пушка. Разпитан в това си качество обвиняемия Р. дава обяснения във връзка с обвинението.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 27.08.2022г. обв. Р. е бил задържан за срок от 72 часа на 27.08.2022г. до довеждането му пред ОС С. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

С Определение № 313/30.08.2022г. по ЧНД № 413/16г. на С.ския окръжен съд по отношение на обв. Р. Р. Р. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство № 467/2022г. по описа на РУ Нова Загора.

С Определение № 167/ 07.09.2022г. по ВЧНД № 185/22г. на АС - Б., определението на ОС - С. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Р. Р. Р. е било потвърдено.

С Определение № 438/14.11.2022 г. по ЧНД № 557/2022 г. на ОС-С. е оставено без уважение искането на обв.Р. за промяна на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. По повод постъпила частна жалба срещу акта на първостепенния съд от защитниците на обвиняемото лице АС-Б. с Определение № 224/21.11.2022 г. по ВЧНД № 248/2022 г. е потвърдил съдебния акт на окръжния съд.

По повод второ искане с правно основание чл.65 от НПК е било образувано ЧНД № 202/2023 г. по описа на ОС-С.. В с.з., проведено на 13.04.2023 г., защитниците на обв.Р.- адв.М.М. и адв.Д.М. са оттеглили искането. Обвиняемото лице е потвърдило направеното от защитата изявление и съдът е прекратил наказателното производство по ЧНД № 4

202/2023 г. по описа на ОС – С..

С определение № 215/09.06.2023 г. постановено по ЧНД № 306/2023 г. на Окръжен съд - С. е оставено без уважение искането на обв. Р. Р. за промяна на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в полека. По повод постъпила частна жалба срещу акта на първостепенния съд от защитниците на обвиняемото лице Апелативен съд - Б. с Определение № 115/16.06.2023 г. , постановено по ВЧНД № 117/2023 г., е потвърдил съдебния акт на окръжния съд.