Определение № 48080 от 26.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48080 гр. София, 26.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110151374 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца *******, ЕГН **********, с адрес *********, чрез ******** срещу *********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ********* (******), ****, *******, представлявано от ********** – изпълнителен директор, и **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ********* (******), ****, *******, представлявано от ******** – управител, осъдителни искове както следва: срещу ********* за осъждане на ответника да заплати сумата от 10,00 лв. частичен иск от вземане в размер на 2 811,12 лв., представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 29.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; срещу ********** за осъждане на ответника да заплати сумата от 10,00 лв. частичен иск от вземане в размер на 8663,76 лв., заплатена без основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 29.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Следва да се допуснат представените от страните писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Ищецът е направил искане за задължаване на ********* да представи копие от Договор за потребителски креди № ******* и справка за изплатени суми по Договора, от която да е видно задължения в какъв размер са погасени по договора и за заплащането на какви компоненти е послужила всяка сума. Доколкото с отговора на исковата молба ответникът е представил копие от Договора, то следва да се уважи искането за задължаване на ответника да представи справка относно извършените плащания.

Ищецът е направил искане за задължаване на ********** да представи справка, от която да е видно каква е платената сума по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с обезпечаването на Договор за потребителски кредит № *********, както и копие на Договора за предоставяне на поръчителство.

Доколкото с отговора на исковата молба ответникът е представил копие от Договора, 1 то следва да се уважи искането за задължаване на ответника да представи справка относно извършените плащания.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника ********* на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи справка за изплатени суми по Договор за потребителски кредит № *********, от която да е видно задължения в какъв размер са погасени по договора и за заплащането на какви компоненти е послужила всяка сума. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ЗА Д Ъ Л Ж А ВА ответника ********** на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи справка, от която да е видно каква е платената сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2023 г., сключен във връзка с обезпечаването на Договор за потребителски кредит № ********* При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2025 г. от 10,20 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 17.02.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит № ******* с ответното дружество ********* за сумата от 6 223,48 лв. при срок на погасяване 24 месеца, ГПР 48,21 % и ГЛП 40 %. Сочи, че в чл. 4, ал. 1 от Договора, е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение. Посочено било това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 били определени видовете обезпечения, а в ал. 2 била предвидена санкция при непредоставяне на обезпечение, която се изразявала в неодобряване на заявлението от ******** и непораждане на действие на договора. В чл. 4, ал. 3 от Договора било предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не пораждал действие. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен и Договор за предоставяне на 2 поръчителство с **********, по който било дължимо възнаграждение в размер на 8663,76 лв., платимо в полза на *********. С оглед изложеното общият размер на задълженията възлизал на 17 474,88 лв., при кредит с главница 6 223,48 лв. Ищецът твърди, че е погасил предсрочно задълженията си на 24.02.2023 г., както и че е използвал заемната сума за период от 8 дни, с оглед на което заплатил по двата договора сума в общ размер на 6 365,80 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие със закона и сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че договорът не е сключен нито на хартия, нито на друг траен носител, като липсвали както саморъчни, така и електронни подписи.

Излага, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК, т.к. в договора били посочени само стойностите на лихвения процент и ГПР. Подробно аргументира, че възнаграждението за гарант следва да се включи в ГПР, в който случай излага, че размерът на ГПР е над нормативно допустимия. Поддържа, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика.

Оспорва клаузата за възнаградителна лихва също като нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага, че същата надвишава трикратния размер на законната лихва. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит (относно вида на възможните обезпечения) заобикаля изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Обръща внимание, че ********* е едноличен собственик на капитала на дружеството ********** и в тази връзка излага, че печалбата на последното дружество се разпределя в полза на *********. Оспорва клаузата на чл. 4 от Договора за кредит и като неравноправна при твърдения, че нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Излага още, че в договора не е посочен лихвеният процент на ден, което нарушавало чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. С оглед изложеното, счита, че целият договор за кредит се е нищожен. Досежно договора за предоставяне на поръчителство също излага, че е сключен в нарушение на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави, поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, както и поради липса на основание. Сочи още, че клаузите на договора нарушават чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Аргументира, че когато договорът за кредит е обявен за недействителен, дължи единствено чистата стойност по кредита. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че размерът на иска му – 10,00 лв. частичен иск от вземане в общ размер на 2811,12 лв. е формиран от разликата между платената по кредита сума и чистата стойност на кредита, възлизаща на 6 223,48 лв. Излага, че общо дължимата сума по кредита възлизала на 8811,12 лв., която сума твърди, че е платил. Досежно претенцията срещу ********** сочи, че дължимите суми към посоченото дружество са в общ размер на 8663,76 лв., която сума също твърди, че е платил и счита, че не дължи, доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от *********, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за сочената от ищеца сума, но твърди, че размерът на ГЛП е 35,87 %, а не 40 %, размерът на ГПР – 42,40 %, а не 48,21 %, както твърди ищецът. Твърди, че общият размер на дължимите суми по кредита е 8 875,94 лв., а не 8 811,12 лв. Не оспорва и че задълженията са погасени предсрочно. Не оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 10,00 лв., с която била погасена част от дължимата възнаградителна лихва. Подробно излага, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не е разход по кредита, поради което и счита, че не следва да се включва в размера на ГПР. Излага, че ищецът е имал право, но не и задължение да предостави обезпечение по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове.

3

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от *******.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, и излага, че същият представлява договор за поръчка, сключен при условията на чл. 280 ЗЗД. Сочи обаче, че дължимото възнаграждение по договора е 4922,04 лв., а не 8663,76 лв., както твърди ищецът. Излага, че възнаграждение е дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита. Твърди, че доколкото задължението по договора за кредит е погасено предсрочно, то не му било заплатено възнаграждение в пълен размер. Не оспорва, че в негова полза е заплатено възнаграждение в размер на 10,00 лв. и прави искане за отделяне на обстоятелството за безспорно по делото. Подробно описва процедурата по сключване на двата договора, като сочи и че са спазени нормативните изисквания. Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Аргументира, че възнаграждението му не следва да се включва в размера на ГПР, както и че наличието на свързаност между двете ответни дружества не води до оскъпяване на кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и ********* е сключен Договор за потребителски кредит № *********; че между ищеца и ********** е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2023 г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит № *********

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения иск срещу *********:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаване/задържане на сумата.