Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 258 от 22.07.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 339/2026
Вид
Определение № 258
Подписан
22.07.2026
В сила
30.07.2026
Състав
Евгени Божидаров Ангелов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Враца, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200339 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 437 – чл. 440 НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода К. М. Ц., , изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Осъденият поддържа, че е изтърпял изискуемата част от наказанието, участва в корекционни и образователни дейности и спазва установения ред, поради което счита, че е дал доказателства за поправянето си.

Към молбата са приложени становище на началника на Затвора – Враца, справка за изтърпяната част от наказанието и остатъка, доклад по чл.

155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС и материалите от затворническото досие.

Компетентен да разгледа молбата е Окръжен съд – Враца като съд по местоизпълнение на наказанието съгласно чл. 438 НПК.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Враца поддържа отрицателното становище, като се позовава на непроменения висок риск от рецидив, високия риск от вреди за обществото, запазените криминогенни дефицити, липсата на достатъчно критично отношение към извършеното и непълното изпълнение на плана на присъдата.

1

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Враца изразява сходно становище.

Лишеният от свобода К. М. Ц. НЕ поддържа молбата си.

Врачанският окръжен съд, след като изслуша страните и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наказанието, а при опасен рецидив – не по-малко от две трети.

Съгласно т. 3 б.„б“ от Постановление № 7/1975 г. на Пленума на Върховния съд, изменено и допълнено с Постановление № 7/1987 г., за фактически изтърпяно наказание се счита времето на пребиваване в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск.

От доказателствата се установява, че К. М. Ц. изтърпява общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, определено по реда на чл. 25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по ЧНД № 5996/2026 г. на Софийски районен съд, за престъпления по чл. 198 НК, при първоначален строг режим. Началото на наказанието е 21.03.2025 г.

Към момента осъденият е изтърпял фактически една година, четири месеца и един ден, от предварителен арест – четири месеца и седем дни, и от работа – два месеца , или общо една година, десет месеца и осем дни.

Неизтърпеният остатък е един месец и двадесет и два дни.

Следователно първата предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 НК е изпълнена.

Не е изпълнена обаче втората кумулативна предпоставка – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

От доклада по чл. 155 ЗИНЗС се установява, че първоначално определеният риск от рецидив е висок – 98 точки. При ревизията от 24.03.2026 г. рискът е запазен в същия размер. Липсата на каквато и да е положителна динамика показва, че проведеното до момента корекционно въздействие не е довело до съществено и устойчиво намаляване на вероятността от ново престъпно поведение.

2

Запазени са множество дефицитни зони. Ц. не е изградил пълно критично отношение към извършеното, не осъзнава в необходимата степен мотивите за престъплението и положението на пострадалия, счита присъдата за несправедлива и проявява утвърдени криминални нагласи. Макар на отделно място в доклада да е посочено формално поемане на отговорност, същевременно е отчетена липса на саморефлексия и преживяване за вина.

Поради това съдът приема, че заявеното приемане на отговорност не е прераснало в реално вътрешно осъзнаване на деянието и последиците от него.

Дефицити са налице и в областите трудова заетост, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, употреба на алкохол и наркотични вещества, междуличностно поведение и умения за мислене.

Осъденият няма устойчива трудова история и не е поискал включване в трудов процес в затвора. Липсват финансова стабилност и умения за законосъобразно управление на доходите, като нелегалните печалби са посочени като източник на средства. Интегриран е в среда с криминални нагласи, податлив е на негативно влияние и е склонен към рисково и импулсивно поведение.

Установена е употреба на алкохол и наркотични вещества, без достатъчно осъзнаване на причинените вреди. Въпреки че в плана на присъдата е предвидено участие в срещи на „Анонимни наркозависими“, осъденият не е участвал в тях. Продължават и проблемите с агресията, овладяването на гнева и законосъобразното разрешаване на житейски ситуации.

Особено неблагоприятна е оценката на риска от вреди. Рискът за служителите, останалите лишени от свобода, от бягство, суицид и самоувреждане е нисък, което съдът отчита положително. Рискът от вреди за обществото обаче остава висок и е обоснован с характера на настоящото и предходните користно-насилствени престъпления, липсата на законни доходи, употребата на алкохол и наркотични вещества и податливостта на негативно влияние.

Ниските стойности на риска в контролираната среда не неутрализират високия риск за обществото. При условното предсрочно освобождаване осъденият би бил изведен именно в среда, в която следва самостоятелно да регулира поведението си, а доказателствата не сочат, че криминогенните фактори са преодолени.

3

Съдът отчита положително, че след проведени мотивационни срещи Ц. е продължил образованието си и е завършил VII клас, както и че е участвал в спортни и културно-информационни мероприятия. Посещенията на учебните занятия обаче са били нередовни, а мотивацията му е оценена като неустойчива и изискваща постоянни разговори.

Осъденият е преминал програмата „Овладяване на гнева“, но според заключителния доклад е бил редовен, но неактивен участник, отговарял е кратко и не е навлизал в дълбочина на обсъжданата материя. Заявил е желание за участие в курс „Християнски ценности“, но рядко е посещавал срещите.

Тези данни показват формално включване в част от дейностите, но не и достатъчна последователност и вътрешна мотивация за промяна.

Към настоящия момент Ц. се счита за ненаказан, тъй като наложеното му наказание „писмено предупреждение“ е заличено по реда на ЗИНЗС.

Поради това съдът не го третира като дисциплинарно наказан. Същевременно той не е награждаван поради липса на устойчиви положителни прояви.

Изпълнението на плана на присъдата е започнало, но поставените цели не са реализирани в пълен обем. Не са изградени достатъчно критично отношение към престъпното поведение, устойчиви умения за законосъобразно разрешаване на проблемите и мотивация за преодоляване на зависимостите и криминалното обкръжение.

Осъденият не е преминал през етапите на прогресивната система, като първоначалният строг режим не е заменен с по-лек и не е извършена прекатегоризация в общежитие от открит тип. Не е преминал и през програма или индивидуален модул „Подготовка за живот на свобода“. Тези обстоятелства не са самостоятелни пречки за УПО, но в съвкупност с високия риск и запазените дефицити потвърждават, че поправителният процес не е завършен.

Съдът обсъди както положителните, така и отрицателните данни.

Завършеното образование, участието в отделни мероприятия и настоящият статус на ненаказван показват известна адаптация към условията в затвора, но не преодоляват непроменения висок риск от рецидив, високия риск за обществото, множеството запазени дефицитни зони и непълното изпълнение на плана на присъдата.

Поправянето по смисъла на чл. 70 НК предполага трайна положителна 4 промяна в нагласите и поведението, която да позволява обоснована прогноза за законосъобразен живот извън контролираната среда. В случая такава промяна не е доказана.

Поради това съдът споделя отрицателното становище на началника на Затвора – Враца и приема, че целите на наказанието по чл. 36 НК не са постигнати в необходимата степен. Корекционната работа с осъдения следва да продължи, насочена към изграждане на критично отношение към деянието, преодоляване на криминалните нагласи и зависимостите, овладяване на агресията и подготовка за законосъобразен живот на свобода.

Предвид изложеното е изпълнена първата предпоставка по чл.70 ал 1 т.1 НК, но не и втората – наличие на достатъчно доказателства за поправяне, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 440 НПК вр. чл.70 ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода К. М. Ц., ЕГН:**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, определено по ЧНД № 5996/2026 г. по описа на Софийски районен съд, който към момента възлиза на един месец и двадесет и два дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране чрез Окръжен съд – Враца пред Апелативен съд – София в седемдневен срок от днес.

След влизане в сила на определението нова молба за условно предсрочно освобождаване може да бъде подадена при условията и сроковете на чл. 441 НПК.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Затвора – Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 5