Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1738 от 25.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1044/2023
Вид
Решение № 1738
Подписан
25.03.2024
В сила
25.03.2024
Състав
Силвана Гълъбова, Теодора Иванова, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1738 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Теодора Иванова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501044 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Ф.и.“ ЕАД, чрез юрк. Е.А., срещу решение № 11149 от 14.10.2022 г. по гр.д. № 71057/2021 г. на СРС, ГО, 46 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Ф.и.“ ЕАД против Д. С. С. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. С. С. дължи на „Ф.и.“ ЕАД следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.) и чл. 99 ЗЗД – сумата 500 лв. главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000СС-R-012207/30.04.201 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, като и сумата 738,01лв. възнаградителна лихва за периода 29.07.2017 г. – 12.03.2020 г., съставляваща част от пълния дължим размер на възнаградителната лихва за периода 19.06.2010 г. – 12.03.2020 г., възлизащ на 2657,33 лв., претендиран със заявлението за издаване на заповед за изпълнение; на основание чл. 92 ЗЗД – сумата 1812,38 лв. неустойка по т. 8 от договора, дължима за периода 06.10.2010 г. – 12.03.2020 г., и сумата 16,63 лв. неустойка по т. 8 от договора, дължима за периода 14.05.2020 г. – 27.05.2020 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 1,81 лв. законна лихва за периода 16.07.2020 г. – 28.07.2020 г.; на основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. т. 10 от договора – сумата 117 лв. такса за поддръжка, начислена за периода 14.05.2020 г. – 27.05.2020 г., както и сумата 60 лв. разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена 1 заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 34120/2020 г. на СРС, ГО, 46 състав.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 110, чл. 114, ал. 1 и чл.

119 ЗЗД. Твърди се, че съгласно чл. 19.1.1. от общите условия към договора за овърдрафт, същият се е удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен срок, тъй като никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му най-малко 60 дни преди изтичане на срока му на действие, както и че вземането за главницата по договора е станало изискуемо на 16.07.2020 г., с обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за двете инстанции. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

С подадения от ответницата Д. С. С., чрез адв. Е. А., отговор на въззивната жалба се поддържа неоснователност на същата и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено между страните по делото, че ответницата Д. С. С. дължи на „Ф.и.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 4 ЗПК (отм.) и чл. 99 ЗЗД, както и на основание чл. 92, вр. чл. 99 ЗЗД процесните суми, е предпоставено от установяването на следните обстоятелства: 1) наличие на действителен договор за цесия по чл. 99 ЗЗД, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ищеца „Ф.и.“ ЕАД, с който ищецът е придобил вземанията на банката срещу ответницата Д. С. С., който договор е съобщен на длъжницата Д. С. С. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; 2) наличие на сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Д. С. С. договор за овърдрафт, при твърдените в исковата молба условия, пораждащ съответните права и задължения; 3) изпълнение на задължението на кредитора да предостави в собственост на потребителя договорената парична сума; 4) виновно неизпълнение от кредитополучателя на задължението му за връщане на заетите пари и за заплащане на уговорената възнаградителна лихва по уговорения начин и в уговорените срокове; 5) наличие на действителна клауза за неустойка по чл. 92 ЗЗД за забавено изпълнение на задълженията на кредитополучателя за плащане на минималната погасителна месечна вноска (включваща главница и възнаградителна лихва); 6) настъпване на фактите, обуславящи предсрочна изискуемост на кредита и надлежно упражнено от кредитора потестативно право за едностранно изменение на договора за потребителски кредит чрез обявяването му за предсрочно изискуем.

2

В случай, че се установи, че договорът за потребителски паричен кредит (овърдрафт) е недействителен на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.), съгласно която в тази хипотеза на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без възнаградителна лихва или други разходи по кредита.

По делото е установено наличие на действителен договор за цесия по чл. 99 ЗЗД, сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ищеца „Ф.и.“ ЕАД, с който ищецът е придобил вземанията на банката срещу ответницата Д. С. С., който договор е съобщен на длъжницата Д. С. С. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД:

От представения договор за цесия от 08.06.2021 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и ищеца „Ф.и.“ ЕАД, приложение № 1 към договора за цесия от 08.06.2021 г. и писмено потвърждение по чл. 99 ЗЗД, направено от „Първа инвестиционна банка“ АД, се установява, че „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлило на ищеца „Ф.и.“ ЕАД всичките си вземания срещу ответницата Д. С. С., произтичащи от сключения между „Първа инвестиционна банка“ АД и Д. С. С. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000СС-R-012207/30.04.201 г.

Когато кредиторът е прехвърлил вземането си на трето лице, за да породи прехвърлянето действие спрямо длъжника, е необходимо извършената цесия да бъде съобщена на длъжника от стария кредитор или от упълномощения от него за това нов кредитор (чл. 99 ЗЗД). В случая до ответницата е изпратено от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез „Ф.и.“ ЕАД (пълномощник, съгласно нотариално заверено пълномощно от 22.06.2021 г.), уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 10.12.2021 г., с препоръчано писмо с обрана разписка. Същото е върнато обратно, като непотърсено.

Съгласно чл. 25.2. от ОУ към договора за овърдрафт, всички уведомления, покани и съобщения, изпратени от банката до кредитополучателя, се считат за връчени на кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен от последния. Дори да се приеме, че чл. 25.2. от ОУ към договора за овърдрафт в случая не е приложим, то цесията е съобщена на ответницата Д. С. С., чрез упълномощения от нея адв. Е. А., на 29.06.2022 г., когато й е връчен препис от исковата молба, с приложенията към нея, сред които е и посоченото уведомление.

Доказано е наличие на сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Д. С. С. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000СС-R-012207/30.04.201 г., при твърдените в исковата молба условия:

С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че между „Първа инвестиционна банка“ АД и Д. С. С. е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000СС-R-012207/30.04.201 г., с кредитен лимит 500 лв. Това обстоятелство се установява и от представеното заверено копие 3 на посочения договор и общите условия към него, както и от протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип от 30.04.2010 г.

Основателен е доводът на въззивника, че процесният договор не е бил прекратен на 30.04.2012 г. Съгласно чл. 19.1.1. от общите условия към договора за овърдрафт, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му най-малко 60 дни преди изтичане на срока му на действие. В случая по делото няма данни за извършено от някоя от страните такова уведомление.

Процесният договор за овърдрафт обаче е недействителен, на осн. чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), тъй като не отговаря на изискването на чл. 7, т. 6 и т. 14, пр. 2 ЗПК (отм.).

От приетите като писмени доказателства по делото договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000СС-R-012207/30.04.201 г. и от общите условия към него се установява, че както в договора, така и в ОУ към него, липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита и посочване на разходите по изискуемата застраховка.

Предвид изложеното и на основание чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.) на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.

С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че от кредитния лимит от 500 лв. е усвоена общо сумата 459,26 лв. както следва: на 30.04.2010 г. – сумата 407 лв., на 02.05.2010 г. – сумата 23,20 лв., на 04.05.2010 г.

– сумата 23,20 лв. и на 18.05.2010 г. – сумата 5,86 лв.

Налице е виновно неизпълнение от ответницата на произтичащите от договора за кредит задължения – по делото няма данни и твърдения за погасяване на същите чрез плащане.

Основателно е възражението на ответницата за погасяване по давност на задължението й към ищеца за усвоената сума 459,26 лв. – главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000СС-R-012207/30.04.201 г.:

Съгласно чл. 10.1, вр. чл. 1.1, б. „н“ и б. „з“ от общите условия към договора за овърдрафт, ответницата се е задължила на 5-о число от месеца (а ако е неработен ден – на първия следващ работен ден) да заплаща минимална погасителна вноска в размер на 3% от дебитното салдо по сметката (т.е. от разрешения кредитен лимит) към последния ден от отчетения период, но не по-малко от 10 лв., или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв. Тоест, на 5-о число от месеца ответницата е следвало да заплаща минимална погасителна вноска от 15 лв. (3 % от 500 лв.), като усвоената сума от 459,26 лв. е следвало да се върне за 31 месеца (30 месечни вноски по 15 лв. и 1 месечна вноска от 9,26 лв.), като първата месечна вноска е дължима на 05.05.2010 г., а последната - на 05.12.2012 г.

Следователно изискуемостта на последната вноска е настъпила на 06.12.2012 г.

4

Вземането за сумата 459,26 лв. – общ размер на просрочена главница, се погасява с изтичане на петгодишният погасителен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Това е така, защото уговорката между страните за връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща договора за кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части (решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 50002 от 2.02.2023 г. по гр. д. № 701/2022 г. на ВКС, III г. о.).

Предвид горното петгодишният погасителен давностен срок за последната дължима минимална погасителна вноска е изтекъл на 06.12.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 29.07.2020 г Неоснователно е възражението на ищеца, че изискуемостта на вземането на банката за сумата 459,26 лв. е настъпила на 26.06.2020 г., когато се твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем (видно от покана вх. № 016830/11.06.2020 г. по описа на ЧСИ С.Я., връчена лично на Д. С. С. на 18.06.2020 г., кредиторът е предоставил на длъжницата 7дневен срок за заплащане на всички задължения към банката, като я е уведомил, че в случай, че същите не бъдат погасени в този срок, банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем за всички дължими по договора суми.) Към момента на изпращане на поканата всички вноски по кредита са били с настъпил падеж и настъпила изискуемост, поради което и с оглед правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 69 ЗЗД погасителният давностен срок за всяка от вноските е започнал да тече и е бил изтекъл. Предсрочна изискуемост означава възможност за кредитора да иска изпълнението на срочно задължение и преди изтичане на срока (чл. 71 ЗЗД), а в случая към отправяне изявлението на банката за предсрочна изискуемост сроковете за плащане на всички месечни погасителни вноски, дължими по договора, вече са били изтекли.