Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1838 от 27.08.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Частно административно дело 1891/2020
Вид
Определение № 1838
Подписан
27.08.2020
В сила
27.08.2020
Състав
МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.3 и т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.188 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.188 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.188, ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………/ …………………………г.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ВАРНА, XVІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми август 2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Иванова- Даскалова като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело №1891 по описа за 2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.188 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.60, ал.4 от АПК.

Делото е образувано по повод постъпила с вх.№10211/21.08.2020г. жалба от „НИКС-16“ЕООД-с.Шкорпиловци с ЕИК ********* срещу Разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ №221-ФК/17.08.2020г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект–бар и ресторант „КУБА ЛИБРЕ“ разположен на централния морски плаж в с.Шкорпиловци, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се сочи, че на 20.08.2020г. на представляващият дружеството е връчена Заповедта за налагане на ПАМ мярка №221-ФК/17.08.2020г. за запечатване на търговския обект и забрана на достъп до него за срок от 14 дни, което запечатване е разпоредено да се извърши в срок 15 дни от връчването й, а в разписката за връчване на заповедта е конкретизирано, че запечатването на обекта ще се извърши на 04.09.2020г. от 16.00часа. Така разпореденото и насрочено изпълнение на заповедта, което не е поставено в зависимост от датата на влизането й в сила, жалбоподателят намира, че съставлява разпореждане за предварително й изпълнение. Излага подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обективираното в заповедта разпореждане за предварителното й изпълнение. В случая не били налице предпоставките на чл.60 от АПК за предварително изпълнение на ПАМ. За насроченото предварително изпълнение липсвали мотиви, което ограничавало правото на защита срещу него. Сочи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на акта, който бил постановен от некомпетентен орган. Запечатването на обекта за дружеството ще настъпят значителни вреди по смисъла на чл.166 ал.2 вр. чл.60 ал.1 от АПК, които са несъизмерими с целените от административния орган правни последици с издаването на акта. Същевременно запечатването на обекта преди да е влязла в сила заповедта за срок от 14 дни съобразно разпореждането щяло да доведе до неупражняване на дейност в него за този дълъг срок, което ще причини непоправими вреди за дружеството, за държавата и фиска, както и за работещите в обекта близо 20 човека, които ще загубят работата си. Поради това с жалбата се претендира обявяване на нищожност, респ. отмяна на разпореждането като издадено от некомпетентен орган, неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, при съществено нарушение на правилата и в противоречие с целта на закона. С допълнителна молба се сочи, че е подадена жалба срещу Заповедта за налагане на ПАМ по която е образувано адм. дело №1890/2020г. в Административен съд-Варна.

Описват се значителните и трудно поправими вреди, които се твърди, че ще настъпят от предварителното изпълнение на заповедта и се представят писмени доказателства за наетите по трудов договор лица в обекта и за дневните отчети на фискалната памет за ежедневните обороти в обекта в периода 01-26.08.2020г. Поддържат се доводите в жалбата и искането за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение.

Ответникът - Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП представя административната преписка по издаване Заповед за налагане на ПАМ №221-ФК/17.08.2020г.

В писмено становище упълномощеният юрисконсулт сочи, че в заповедта липсвало разпореждане за предварително изпълнение. Поради това счита жалбата за недопустима и моли настоящото частно административно дело да бъде прекратено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доказателствата приложени към жалбата и допълнителната молба, административната преписка, установеното при служебна справка в деловодната система на съда, съобрази разпределението на доказателствената тежест и приложимите правни норми, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Относно спора дали има разпореждане за предварително изпълнение на Заповедта за налагане на ПАМ №221-ФК/17.08.2020г., съдът взе предвид съдържанието й. В нея на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект–бар и ресторант „КУБА ЛИБРЕ“ разположен на централния морски плаж в с.Шкорпиловци, стопанисван от „НИКС-16“ЕООД-с.Шкорпиловци и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, като след обстоятелствената й част, диспозитива и мотивите за продължителността на срока на ПАМ, издателят й е разпоредил:

„Запечатването следва да се извърши в срок до 15/петнадесет/ дни от датата на връчване на Заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Запечатването ще се извърши в конкретен ден и час, определени от връчителя при връчване на настоящата заповед.

Присъствието на представител на ”НИКС -16” ЕООД, с ЕИК ********* е задължително.

При неосигуряване на достъп до търговския обект, подлежащ на запечатване, виновното лице носи наказателна отговорност по чл.258 от Наказателния кодекс.

Указвам на ”НИКС -16”

ЕООД, с ЕИК ********* да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок до определената дата на запечатване на основание чл.

187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. Ако стоките не бъдат отстранени в указания срок, на основание чл.187, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази. Отстраняването на стоките ще се извърши за сметка на ”НИКС - 16” ЕООД, с ЕИК *********, като НАП не носи отговорност за повреждане, похабяване или загуба на стоките.

В случаите, когато отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за задълженото лице, може да се разпореди оставянето на стоките в обекта.

Разпореждането не се отнася до стоките, предмет на нарушението по чл.186, ал.1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.

Настоящата заповед може да бъде оспорвана на основание чл.81, чл.148 и чл.149 от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването и пред директора на дирекция „Оперативни дейност“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София или пред Административен съд - Варна чрез органа, наложил мярката.“.

Тази част от заповедта съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение. Макар да не е наименовано „разпореждане за предварително изпълнение“ и да няма изложени фактически и правни основания за постановяването му, административният орган е разпоредил предварително запечатване на обекта в срок до 15 дни от връчване на заповедта. Този срок съвпада с 14-дневния срок, в който адресата на заповедта може да я обжалва пред съда. Поради това основателно в жалбата се изтъква, че разпореденото запечатване на обекта и срок за опразването му не са поставени в зависимост от това дали е влязла в сила или е оспорена. Основателно и доказано е твърдението в жалбата, че в изпълнение на така разпореденото предварително изпълнение на заповедта в разписката за връчването й на 20.08.2020г., връчителят й е посочил като дата на изпълнението й 04.09.2020г. от 16.00часа, когато ще се извърши запечатването на обекта на дружеството. В противоречие с цитирания текст на Заповедта и разпореденото в нея предварително изпълнение в срока за обжалването й – т.е. преди да бъде влязла в сила, е твърдението на представителя на ответника в писменото становище, че такова разпореждане липсва.

Направеното с жалбата оспорване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение е упражнено от активно легитимирано лице, чиято правна сфера се засяга неблагоприятно от него, при наличие на правен интерес и в срока по чл.60 ал.5 от АПК, с оглед връчване на заповедта с разпореждането на 20.08.2020г., поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата срещу Разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ е основателна.

Основателно е оплакването в жалбата, че разпореждането за предварителното изпълнение обективирано в Заповед за налагане на ПАМ №221-ФК/17.08.2020г. не отговаря на изискването за форма и съдържание на административния акт. От цитирания по-горе текст на разпореждането е видно, че то се състои само от разпоредителна част, без да са изложени фактическите установявания и правните основания за постановяването му. То не отговаря на изискванията в чл.59 от АПК за съдържание на административният акт, поради което е налице основание по чл.146 т.2 от АПК за отмяната му.

Липсата на конкретни мотиви и правни основания, поради които административният орган е намерил за необходимо заповедта да се изпълни преди да е влязла в сила, още в срока за обжалването й препятства съдебната проверка за тяхната правилност и законосъобразност. Основателни са изложените в жалбата доводи в тази връзка с твърдението, че така се ограничава правото на защита на дружеството, което не може да се запознае с мотивите поради които е разпоредено предварително изпълнение на акта и да ги оспори, да наведе твърденията си и да ангажира доказателства за правилността на възприетите от органа факти и обстоятелства и законосъобразността на изводите му.

Съдът не може да допълва акта, нито да го проверява въз основа на предположение за мотивите и съображенията за издаването му, поради което при такова несъответствие с изискванията за форма и съдържание, той следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. До този извод води и обстоятелството, че разпореждането за предварително изпълнение е инкорпорирано по такъв начин в края на заповедта, че създава известна неяснота и може да доведе до неправилната преценка, че предварително изпълнение не е разпоредено. Както бе посочено по-горе, такава е тезата на представителя на ответника, която не кореспондира с волеизявлението за запечатване на обекта още в срока за обжалване на Заповедта.

Писмените доказателства изцяло кореспондират с твърдението в жалбата, че Заповед за налагане на ПАМ №221-ФК/17.08.2020г. с която на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект–бар и ресторант „КУБА ЛИБРЕ“ разположен на централния морски плаж в с.Шкорпиловци, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни е оспорена от дружеството с искане за обявяването й за нищожна, респ. за отмяна като неправилна и незаконосъобразна с жалба вх.№10210/21.08.2020г., по която е образувано адм. дело №1890/2020г. по описа на Административен съд-Варна. Съгласно чл.188 ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Така ЗДДС препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл.60, ал.1 АПК. Предварително изпълнение на акта следва да се допуска само при наличие на посочените в закона предпоставки с излагане на убедителни и кореспондиращи с доказателствата мотиви в тази насока, предвид това, че по този начин се въвежда изключение от основния принцип на суспензивния ефект на жалбата срещу административния акт.

В правомощието на административния орган е да допуска предварително изпълнение на издаваните от него актове, съгласно уредбата в чл.60 от АПК. Възможността за постановяване на разпореждане за предварително изпълнение на административния акт, вкл. да бъде обективирано такова в акта, е предвидена, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

Основателни са доводите в жалбата, по повод на която е образувано настоящото адм. дело, че в тежест на административния орган е да установи и изложи конкретни съображения за наличието на някоя от тези алтернативно изброените предпоставки, които го мотивират да включи в акта и разпореждане за предварително изпълнение. Неизлагането на такива конкретни предпоставки, факти и обстоятелства, както е в конкретния случай е основание за отмяна на разпореждането като незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.146 т.3 и т.4 от АПК.