Решение № 1262 от 01.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Плевен, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д. Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело № 20244430103064 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Д. И. П. против „***“ ЕООД.

Ищцата твърди, че с ответника сключила договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, съгласно който договор е приложим ЗПФУР.

Твърди, че страните договорили отпуснатият заем в размер на 250 лева да бъде погасен в срок от 30 дни с лихва 3,38% или 8,45лв. /или общо 258,45лв./ Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,85%. Ищцата твърди, че съгласно чл.5, кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „***“ в полза на Дружеството ответник. Посочва, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество, а едва след като усвоила сумата от 250 лв., ищцата Д. П. установила, че освен заемната сума от 250 лв., са начислили такса за обезпечение с поръчителство услуга предоставяна от партньор на „***“ ЕООД, в размер на 74,05лв. Поради това твърди, че процесният договор е недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде 1 одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Ищцата твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, пито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че ищцата не е подписвала договор за поръчителство.

Посочва, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Посочва, че договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК, тъй като противоречи на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, защото не съдържа начина на изчисляване па ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК.

На следващо място твърди, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следното : Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка сьс задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г ал.4 ЗЗП вр. с чл.68д ал.1 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Ищцата твърди, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19 ал.1 ЗПК. Посочва, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането , е заобиколена императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК, 2 ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Ищцата твърди, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тьй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга. Твърди, че клаузата на чл.5 от договора за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143 т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10 ал., чл.10а ал.4, чл.19 ал.1 и 4 ЗПК. В заключение моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и „***“ ЕООД, с ЕИК: ****, сьс седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. В. Д. и Десислава В. Николова, на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК., евентуално на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. с чл.11 чл.19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне па потребителски кредит, сключен между ищцата и „***“ ЕООД, с ЕИК: ****, сьс седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. В. Д. и Десислава В. Николова, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „***“ в полза на ответника.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявения иск. Ответникът твърди, че съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на 3 потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК.

Ответникът посочва, че СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се е запознал. Лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Лихвеният процент е посочен като число, съответно не е възможно същият да е променлив, доколкото променлив лихвен процент се уговаря спрямо друга величина.

Условия за прилагане на лихвения процент могат да съществуват само в последния случай, тъй като потребителят трябва да е наясно от коя друга величина, зависи размера на дължимата от него лихва. По отношение на твърдението на ищеца, че е нарушен чл. 11 т.10 ЗПК, посочва, че в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула. Посочва, че законът не поставя условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати.

Посочва, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК, общите разходи по кредита включват известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, чието сключване е задължително условие за отпускане на кредита. Обратно на твърдяното в исковата молба, ищецът е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица. Следователно, сключване на договор за поръчителство с *** (Малта), не е задължително условие при отпускане на кредита. Поради това ответникът сочи, че кредитодателят не само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно §1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. Твърди също, че тази сума не е била известна на кредитодателя преди потребителят да избере именно *** (Малта) като поръчител. В случай, че кредитът е обезпечен по друг начин, например чрез поръчителство от физическо лице, то кредитодателят не би имал информация за размера на 4 евентуално възнаграждение, доколкото то се уговаря между потребителя и трето за кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на § 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика.

Ответникът твърди, че включване на клаузата за обезпечение чрез *** (Малта) в чл.5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните. Именно след този избор, е изготвен договора, в чиито чл.5 е отразен начина на обезпечаване задължението на ищеца.

Ответникът твърди, че предвидените разходи в СЕФ са били включени по ясен и разбираем за кредитополучателя начин и в Договора за кредит. В чл.3 от Договора за кредит ясно е посочена общата сума, която следва да бъде върната от ищеца, съответно по пера - главница и лихва. Следователно, за ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са били на разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването, а именно: 1. При попълването на електронния формуляр на интернет страницата на „***“ ЕООД за отпускането на кредит; Чрез предоставения СЕФ на електронната поща на ищеца след подаване на заявката за кредит; Чрез предоставения проект на договор за кредит, който е бил надлежно одобрен от ищеца с изпращането на код за потвърждение в този смисъл. Посочва, че кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди да е взел решение за сключването на договора и може да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на кредитополучателя или не. Твърди, че след като кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит съгласно своя избор.

Посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

5

Не се спори между страните и се установява, че между ищцата като кредитополучател, и "***" ЕООД, е сключен Договор № ***/08.09.2023г., Общи условия, Преддоговорна информация и Стандартен европейски формуляр /л.19 и сл./ С договора за кредит на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 250 лв., със срок на заема 30 дни, при фиксиран лихвен процент по заема 13,52 %, и посочен ГПР от 49,85 % и обща дължима сума – 258,45 лв. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от "***" в полза на ответното дружество.