Определение № 240 от 03.12.2025, Районен съд - Тервел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Тервел , 03.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20253250100597 по описа за 2025 година

Настоящото дело е образувано по искова молба внесена при Добрички районен съд – рег. № 128535 от 04.07. 2025 година от Ж. П. Д. с ЕГН********** с постоянен адрес **********,чрез процесуалния си представител адв. А. Р. АК Варна с адрес за кореспонденция гр. Варна , ул. „ Шар“ № 22 , срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София п.к.1715 ,район Витоша , ж.к. Малинова долина ,ул. „ Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 , представлявано от управителя Райна Иванова Миткова- Тодорова .

С Определение № 1804 от 11.07.2025 година състав на РС Добрич прекратява производството по гр. дело № 2050/ 2025 година по описа на РС Добрич и изпраща делото по подсъдност на Тервелски районен съд .

При Тервелски районен съд делото е образувано и администрирано под № 20253250100597 по описа за 2025 година .

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по 439 ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК .

Производството е за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от: 5042,28 / пет хиляди четиридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ лева - представляваща сбор от следните суми - неиздължена главница п одоговор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 25.04.2008 година в размер на 2677,08 / две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и 08 ст. / лева , наказателна лихва считано от 03.01.2011 година до 23.04.2014 година в размер на 2365,08 / два хиляди триста шестдесет и пет лева и 08 ст. / лева , ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението при съда – 24.04.2014 година до окончателното изплащане на задължението , 100,85 лева заплатена държавна такса и 487,78 лева адвокатско възнаграждение , като ищеца приема че към дата на входиране на ИМ до съда – 04.07.2025 година е изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането.

Анализа на доказателствата дава на съда основателно да приеме , че на 15.05.2014 година Районен съд гр. Варна е издал ИЛ въз основа на влязла в законна сила Заповед от 25.04.2014 година на основание чл. 417 от ГПК и чл.

418 от същия по ч. гр. дело № 5488/ 2014 година по описа на съда 1

, като осъжда ЕТ „ КАРТАГЕН - Ж. Д.“ с ЕИК 148011299 със съдалище и адрес на управление гр. Варна , ж.к.“ Младост“, бел. „ Слевница“ № 187, вх.

1, ет. 7, ап.53 да заплати на „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959 със седалище гр. София , бул. „ Васил Левски“ № 30 ет. 2 , сумата както следва :

5042,28 / пет хиляди четиридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ лева - представляваща сбор от следните суми - неиздължена главница п одоговор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 25.04.2008 година в размер на 2677,08 / две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и 08 ст. / лева , наказателан лихва счетано от 03.01.2011 година до 23.04.2014 година в размер на 2365,08 / два хиляди триста шестдесет и пет лева и 08 ст. / лева , ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението при съда – 24.04.2014 година до окончателното изплащане на задължението , 100,85 лева заплатена държавна такса и 487,78 лева адвокатско възнаграждение.

На 04.06.2014 година по молба на взискателя „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959 е било образувано изпълнително дело № 735 по описа на ЧСИ Станимира Данова от гр.- Варна за 2014 година .

На 04.09. 2019 година по посоченото ИД е депозирана молба от взискателя с която уведомява, че съобразно договор за цесия вземането от длъжника е прехвърлено в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375.

На 21.12.2020 година с постановление от ЧСИ Ст. Данова изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК като по същото е отразено ,че последното изпълнително действие е от 25.01.2017 година действие.

На 06.08.2021 година е депозирана молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал. 1 т.2 от ГПК.

На 26.05.2022 година е изготвен протокол за връщане на изпълнителен лист, който удостоверява връщането на изпълнителния лист на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375.

По обстоятелствената част на исковата молба се твърди от ищеца ,че през 2022 година е било образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Станимира Данова въз основа на същия ИЛ - ИД № 20227180400564 / 2022 година по описа на същия ЧСИ с район на действие ОС Варна - ЧСИ с рег. № 718 по описа на Камарата на частните съдебни изпълнители . По обстоятелствената част на исковата молба се твърди от ищеца ,че по изпълнителното дело не са постъпвали суми от длъжника – вероятно страната има в предвид именно второто ИД - № 564 / 2022 година по описа на ЧСЕ Ст.

Данова - с район на действие ОС Варна - ЧСИ с рег. № 718 по описа на Камарата на частните съдебни изпълнители . Според обективираното по исковата молба ищеца твърди ,че се установява по делото обстоятелството – от Постановлението за перемция от 21.12.2020 година , че последното изпълнително действие било от 25.01.2017 година , като според ищеца именно от тази дата не са били извършвани никакви същински действия по принудително събиране на сумата . Ищецът приема , че до изтичане на 5 / пет / годишния период по чл. 117 ал. 2 от ГПК не са установени факти които да сочат на прекъсване на давността по отношение на вземането .

2

Претендират се разноски сторени и по настоящата дело , като страната прави изявление, че ще фиксира сумите със списъка по чл.80 от ГПК , който ще внесе по делото . С ИМ са направени съответните доказателствени искания .

С Разпореждане № 585 от 20.10.2025 година , съдът приема исковата молба за редовна и че същата отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което и на основание чл.131 от ГПК разпореди – препис от исковата молба с рег. № 128535 от 04.07. 2025 година , да се изпрати на ответника - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София п.к.1715 ,район Витоша , ж.к. Малинова долина ,ул. „ Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 , представлявано от управителя Райна Иванова Миткова- Тодорова – на основание чл. 131 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество е постъпил писмен отговор – при съда с вх. № 3279 от 01.12.2025 година. С дадения писмен отговор е направено възражение по чл. 119 ал. 3 от ГПК за неподсъдност на делото, като и с отговора са приема , че местно компетентен съд според установеното седалище на ответната страна е Софийски районен съд .

По искането с правно основание чл. 119 ал.3 от ГПК :

Същото е основателно като и съдът е мотивиран от следните съображения :

По искова молба в качеството на ищец е посочен Ж. П. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес **********. Съдът не споделя тезата на настоящия ищец обективирана по обстоятелствената част на исковата молба в насока, че именно ищеца в качеството си на физическо лице е бил осъден да заплати на „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959 .

По ИЛ от 15.05.2014 година издаден въз основа на разпореждане и заповед от 25.04.2014 година по ч. гр. Дело № 5488/ 2014 година по описа на РС Варна в качеството на задължен , осъден да заплати посочените суми е посочен едноличен търговец – с посочен ЕИК.

С писмения отговор вх. № 3279 от 01.12.2025 година е представени писмено доказателства - заверен препис от Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта .В чл. 1 т. 4 от същия е посочено че кредитът се отпуска за оборотни средства и текущи плащания.В цялост анализа на така представения договор основателно дава да се приеме ,че като „ клиент“ по така посочения договор задължение е поел ЕТ „ КАРТАГЕН- Ж. Д. ЕТ“ с булстат 148011299, представлява от Ж. П. Д. с ЕГН **********. Така установеното от съда дава да се приеме,че в случая настоящия ищец е ангажиран по договора към дата 25.04.2008 година в качеството си на едноличен търговец и в това си качество на търговец , не се явява „потребител“ по смисъла на разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. В случая настоящия ищец по повод договора от 25.04.2008 година няма качеството на „ потребител“ и не може да се ползва от уредената в чл. 113 специална местна подсъдност , доколкото писмените доказателства опровергават изложените по обстоятелствената част на исковата молба твърдения.

В случая следва да се цени общото правило визирано по чл. 108 от ГПК , по която разпоредба е уреден реда при който се предявяват искове срещу държавни учреждения и юридически лица – искове срещу ЮЛ се предявяват пред съда , в чийто район се намира тяхното седалище. По настоящото производство при събрани неоспорими данни и по

3 извършената служебна справка в Търговския регистър се установява , че седалището на ответното дружество е в гр. София.

Предвид изложеното и при така стореното възражение от страна на ответното дружество , съдът приема ,че производството пред Тервелски районен съд следва да бъде прекратено, като делото бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Мотивиран и водим от горното , Тервелски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКАРАТЯВА производството по гр. Дело № 20253250100597 по описа на Тервелски районен съд за 2025 година .

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва с частна жалба пред Добрички окръжен съд в едноседмичен срок от ръчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на определението за прекратяване, делото да се изпрати на надлежния- Софийски районен съд.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Тервел , 03.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20253250100597 по описа за 2025 година

Настоящото дело е образувано по искова молба внесена при Добрички районен съд – рег. № 128535 от 04.07. 2025 година от Ж. П. Д. с ЕГН********** с постоянен адрес **********,чрез процесуалния си представител адв. А. Р. АК Варна с адрес за кореспонденция гр. Варна , ул. „ Шар“ № 22 , срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София п.к.1715 ,район Витоша , ж.к. Малинова долина ,ул. „ Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 , представлявано от управителя Райна Иванова Миткова- Тодорова .

С Определение № 1804 от 11.07.2025 година състав на РС Добрич прекратява производството по гр. дело № 2050/ 2025 година по описа на РС Добрич и изпраща делото по подсъдност на Тервелски районен съд .

При Тервелски районен съд делото е образувано и администрирано под № 20253250100597 по описа за 2025 година .

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по 439 ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК .

Производството е за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от: 5042,28 / пет хиляди четиридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ лева - представляваща сбор от следните суми - неиздължена главница п одоговор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 25.04.2008 година в размер на 2677,08 / две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и 08 ст. / лева , наказателна лихва считано от 03.01.2011 година до 23.04.2014 година в размер на 2365,08 / два хиляди триста шестдесет и пет лева и 08 ст. / лева , ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението при съда – 24.04.2014 година до окончателното изплащане на задължението , 100,85 лева заплатена държавна такса и 487,78 лева адвокатско възнаграждение , като ищеца приема че към дата на входиране на ИМ до съда – 04.07.2025 година е изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането.

Анализа на доказателствата дава на съда основателно да приеме , че на 15.05.2014 година Районен съд гр. Варна е издал ИЛ въз основа на влязла в законна сила Заповед от 25.04.2014 година на основание чл. 417 от ГПК и чл.