Решение № 154 от 06.11.2020, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 154

06.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Първи наказателен състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ПЛАМЕН ПОПОВ

ВАНЯ Г. ЧАНТОВА

Антоанета Георгиева Чакърова (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20204000600262 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 9 /2.07.2020 г. по НОХД № 37/2019 г. на Окръжен съд Ловеч подсъдимият Я. К. К. е признат за невинен в това, че е на 27.06.2013 г. в сечище в землището на с.Врабево, местност „Горно усое” отдел 258, подотдел „а” с кадастрален номер ***, причинил по непредпазливост смъртта на М. Г. С. чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност – дърводобив, която той няма право да упражнява, без да е вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в ИАГ и без да има удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, като за времето от 13.05. до 27.06.2013 г. наел да работят и да извършват дърводобивни мероприятия в същото сечище Д. Х. В. , Й. С. П., М. С. Х. и М. Г. С., на които не е осигурил безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 7, чл. 14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 1, чл.

2, чл. 3, чл. 7 и чл. 12 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите, не извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работниците в нарушение на чл. 26, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 10 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите; чл. 11 и чл. 12 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал ги на работа в нарушение на чл. 16, ал. 1 т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 15 от ПЗБУТГ и чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за периодично обучение и 1 инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като в нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл.

164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 12, т. 5 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите им предоставил с технически неизправно превозно средство – собствения му товарен автомобил с рег. № ОВ 65 **, на който ефективността на спирачната система за паркиране несъответства на предписаните нормативни стойности и има самоизключващи се предавки – технически неизправности съгласно Глава втора чл. 10, ал. 1 т. 4 и т. 7 б. „б” от ППЗДП и не предприел действия същият автомобил да премине през задължителен технически преглед, в нарушение изискванията на чл. 147, ал. 3, т. 4 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъплението по чл. 123, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Д. Х. В. е признат за невинен в това, че на 27 юни 2013 година в местността „Горно усое” в землището на с. Врабево, Ловешка област при управление на товарен автомобил марка „Прага” с рег. № ОВ 65 ** нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 96 от ЗДвП – „Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само”, като не взел такива мерки, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. С., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Подаден е протест на прокурора против присъдата. Наведено е оплакване за неправилност. Изложени са съображения в подкрепа. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимите Я. К. К. и Д. Х. В. да бъдат признати за виновни по обвиненията за извършени престъпления.

Подадено е допълнение към протеста, като са развити подробни съображения.

Подадена е въззивна жалба от адвокатите В. К. и И. К., като повереници на частните обвинители Г. К. С. , К. И. А., А. Г. С. и Л. И. А. против присъдата. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и не е съобразена със събрания доказателствен материал. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимите Я. К. К. и Д. Х. В. да бъдат признати за виновни по обвиненията за извършени престъпления.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа 2 протеста, като прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Частният обвинител Г. К. С. , редовно призована, не се явява.

Частният обвинител К. И. А., редовно призована, не се явява.

Частният обвинител А. Г. С. , редовно призована, не се явява.

Частният обвинител Л. И. А. , редовно призована, не се явява.

Адвокат В. К., като повереник на частните обвинители Г. К. С. , К. И. А., А. Г.

С. и Л. И. А. се присъединява към становището на прокурора.

Адвокат И. К., като повереник на частните обвинители Г. К. С. , К. И. А., А. Г.

С. и Л. И. А. се присъединява към становището на прокурора.

Адвокат С. Г. като защитник на подсъдимия Я. К. К. заема становище да се потвърди присъдата.

Адвокат П. Ц., като защитник на подсъдимия Д. Х. В. заема становище да се потвърди присъдата.

В правото си на последна дума подсъдимият Я. К. К. да се потвърди присъдата.

В правото си на последна дума подсъдимият Д. Х. В. да се потвърди присъдата.

Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в подадените протест и жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:

Подадените въззивни протест от прокурора и въззивна жалба от частните обвинители са основателни, но не по изложените в тях съображения.

При извършената служебна проверка по чл.313 НПК и чл.314 ал.1 НПК относно правилността на присъдата се констатира на първо място, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт. Същият не отговаря на изискванията по чл. 246 ал. 2 от НПК и ТР № 2/2002 г. ВКС на ОСНК.

Съгласно чл. 246 ал. 2 НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Според ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, непосочването в обстоятелствената му част на фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в 3 осъществяването му, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото му на защита.

По отношение на обвинителния акт се констатират редица пропуски и непълноти, които касаят фактическото обвинение на престъпленията, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите. Такива се констатират и по отношение правната квалификация на престъплението по чл.123 НК. На първо място в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени личните данни на подсъдимия К., както и че е закупил гора в землището на с.Врабево. Посочено е, че същият е извършвал дърводобивна дейност, за която се изисква вписване в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в ИА по горите и издадено удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, с каквито не е разполагал.

За извършването на дърводобива подсъдимият К. е ангажирал обвиняемия Д.

В., св. Й. П. и М. Х., както и пострадалия М. С.. Първият е предоставил на останалите товарен автомобил „Прага”, негова собственост. Същият е бил използван за превозване на отсечените дървета и е бил управляван от обвиняемия В..

В следващите два абзаца на л. 2 от обвинителния акт / л.5 от делото/ са посочени какви са приетите за установени факти от прокурора, при които е настъпило произшествието на инкриминираната дата. Описва се придвижването на подсъдимия В., св.П. и пострадалия С. до сечището с товарния автомобил и спирането му, както и разположението на тримата в него. Според прокурора, първият е дръпнал ръчната спирачка, като е оставил камиона на първа „бавна” предавка. Тримата са тръгнали на горе. Пострадалият С. се е върнал до камиона, за да вземе вода за пиене. Подсъдимият В. и П. са продължили на горе. Двамата са чули звук наподобяващ „изхъркване”, а след това „изскърцване” и след секунди „трясък” от удар в дърво. Върнали са се на мястото, като са видели положението на камиона и тялото на пострадалия С..

На следващо място последователно са възпроизведени заключенията на назначените и изготвени съдебно –медицинска, две единични АТЕ, тройна АТЕ и две комплексни медицински, автотехнически и физически експертизи. В заключението на първата са посочени какви са констатираните травматични увреждания по трупа на пострадалия С., както и причината за смъртта му.

В заключенията на автотехническите експертизи се съдържа предположение на вещите лица какви са действията на пострадалия С., както и каква е вероятната причина за потеглянето на камиона назад и надолу по наклона и за настъпване на произшествието.

На следващо място са възпроизведени заключенията на назначените експертизи 4 относно техническото състояние на автомобила. Същият е определен като технически неизправен със самоизключващи се предавки и неефективна спирачна система.

Комплексните експертизи са изяснили механизма, по който са причинени уврежданията на пострадалия С., които са довели до неговата смърт, като отново са възпроизведени заключенията им.

На следващо място от прокурора се цитира заключението на назначената техническа експертиза, според която обвиняемият К. е допуснал поредица от груби нарушения на нормативни актове, свързани с упражняването на правно регламентирана дейност и безопасност при извършването й –като не е осигурил безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 7, чл. 14 и чл. 19 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 1, чл. 2, чл.

3, чл. 7 и чл. 12 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите; не извършил инструктаж по безопасност на труда и обучение на работницитев нарушение на чл. 26, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 10 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите; чл. 11 и чл. 12 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; допуснал ги на работа в нарушение на чл. 16, ал. 1 т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 15 от ПЗБУТГ и чл. 3 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Обвиняемият К. предоставил на работниците техническо неизправно превозно средство –собствения му товарен автомобил, на който колесните спирачни системи не са ефективни и не гарантират спиране при употребата им и има наличие на включващи се трудно или самоизключващи се предавки. Последните са техническа неизправност по Глава ІІ, чл.10 ал.1 т.4 и т.7 б.”б” ППЗДП. Обвиняемият не предприел действия същият автомобил да премине през задължителен технически преглед в нарушение на чл.147 ал.3 т.4 ЗДП. Предоставянето за работа на технически неизправен автомобил е нарушение на чл. 8 от ЗЗБУТ, чл. 164, ал. 3, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 12, т. 5 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите.

Декларативно е прието, че всички изброени нарушения са в причинно – следствена връзка и са били предпоставка за настъпването на съставомерния резултат.

По така описания начин обвиняемият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.123 ал.2 вр. с ал.1 НК, като на посочените дата и място причинил по непредпазливост смъртта на М. Г. С. чрез действия, които спадат към 5 правно регламентирана дейност – дърводобив, която няма право да упражнява, без да е вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика в ИАГ и без да има удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, като за времето от 13.05. до 27.06.2013 г. наел да работят и да извършват дърводобивни мероприятия в същото сечище Д. Х. В. , Й. С. П., М. С. Х. и М. Г. С., на които не е осигурил безопасни условия на труд в нарушение на изискванията на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 7, чл.