Решение № 213 от 26.05.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Плевен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря E. М. Р. като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно гражданско дело № 20234400500217 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание Въззивна жалба, изпратена по пощата с п.к. от 20.01.2023г., регистрирана с Вх.№197/23.01.2023г. по регистъра на Никополски районен съд, подадена от въззивните жалбоподатели М. М. А., ЕГН********** и Г. М. А., ЕГН-********** – и двамата с адрес в с.М., Община-Н., ул.“В.К.“*** – ищци в първоинстанционното производство по гр.д.№199/2021г. по описа на Никополски районен съд, чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК-Плевен, срещу постановеното по делото съдебно Решение №1/03.01.2023г., с което е уважен иск за собственост на недвижим имот с правно основание по чл.108 от ЗС, предявен от ищците Е. А. С. и З. Д. С..

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен предявеният от ищците срещу ответниците (понастоящем въззивни жалбоподатели), иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Излагат се следните оплаквания:Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като неправилно с определение , постановено по гр.д. №534/2020г. по описа на РС-Никопол, е разделено производството по 1 делото, като в отделни производства са разгледани предявените от ищците против ответниците искове по чл.54,ал.2 от ЗКИР и по чл.108 от ЗС; Налице е противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение, тъй като мотивите касаят спор относно границите между съседните имоти на страните, а диспозитивът е на иск за собственост по чл.108 от ЗС. ; Решението е необосновано, тъй като при постановяването му, съдът не е съобразил силата на пресъдено нещо между страните, произтичаща от влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№534/2020г. на РС-Никопол, с което е отхвърлил предявеният от ищците иск с правно основание по чл.54 от ЗКИР за непълноти или грешки в кадастралната карта; незаконосъобразно съдът е приел, че владяната от въззивниците реална част от имота не може да бъде придобита по давност поради липса на предпоставките на чл.59 от ЗТСУ(отм.), защото от останалата част от имота може да се образува урегулиран парцел.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответниците по същата - Е. А.

С. и З. Д.о С. – ищци в първоинстанционното производство.

В указания срок, е постъпил Отговор на въззиванта жалба,изпратен чрез електронна поща, регистриран с Вх.№655/09.03.2023г. по регистъра на РС-Никопол, подаден от ответниците по същата - Е. А. С., ЕГН-********** и З. Д. С., ЕГН-********** – и двамата с адрес в гр.Н., ул.“К.“***, чрез пълномощника Адвокатско дружество „П., Н.П.“, представлявано от адвокат С. П., с адрес за връчване на книжа в гр. Плевен, ул.“П.“ ***.

В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение. Твърди се, че оплакванията на въззивните жалбоподатели са неоснователни, тъй като при разглеждането на делото и постановяването на съдебното решение, не са допуснати нарушения, постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Възражението на ответниците по иска за придобиване по давност на част от имота на ищците е неоснователно, а последните са станали собственост на построените в техния имот сгради при условията нао чл.92 от ЗС.

Страните не са заявили доказателствени искания инстанция не са представени нови доказателства. и пред въззивната

В проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, въззивният жалбоподател чрез пълномощника адв. Д.Д. от АК-Плевен, а ответниците по въззивната жалба чрез пълномощника адв. С.П. от същата АК, поддържат становищата, описани по-горе.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед на събраните по делото доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика,приема следното:

Въззивната жалба, изпратена по пощата с п.к. от 20.01.2023г., регистрирана с Вх.№197/23.01.2023г. по регистъра на Никополски районен съд, подадена от въззивните жалбоподатели М. М. А., ЕГН-********** и Г. М. А., ЕГН- 2

********** – и двамата с адрес в с.М., Община-Н., ул.“В.К.“*** – ищци в първоинстанционното производство по гр.д.№199/2021г. по описа на Никополски районен съд, чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК-Плевен, срещу постановеното по делото съдебно Решение №1/03.01.2023г., с което е уважен иск за собственост на недвижим имот с правно основание по чл.108 от ЗС, предявен срещу тях от ищците Е.

А. С. и З. Д. С., е подаден в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д..№199/2021г. по описа на Никополски районен съд е образувано, след като с Определение №260024/01.04.2021г., постановено по гр.д.№534/2020г. на РС-Никопол, съдът е постановил разделяне на основание чл.210 от ГПК на производството по делото, като по гр.д. № 534/ 2020 г. по описа на НРС е останал за разглеждане иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, а въз основа на иск за собственост с правно основание по чл.108 от ЗС е образувано гр.д.№119/2021г. по описа на същия съд. за разглеждане на иска за собственост между същите страни е об.

Осъдителният иск за собственост е предявен от ищците ( понастоящем ответници по въззивната жалба) Е. А. С. и З. Д. С. и двамата с адрес в гр.Н., ул.“Г. К.“***, срещу ответниците (понастоящем въззивни жалбоподатели) М. М. А. и Г. М. А. от същия град, понастоящем с адрес в с.М., О.Н..

В първоначалната искова молба, която се намира в приложеното гр.д.№534/2020г. на РС-Никопол, а копие от същата на л.4 от настоящето дело, и в уточняващата Молба с Вх.№1330/02.06.2022г. на л.55 и сл., подадена от адв. С.П., се твърди следното:

Ищцие Е. А. С. и З. Д. С. и двамата от гр.Никопол са собственици в режим на СИО на основание правна сделка, обективирана в н.а. № 153, том 1, дело № 273/1992г. на нотариус при РС- Никопол, на реална част с площ от 204 кв.м., попадаща в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, съответстващо на парцел II362 в кв. 100 по РП на гр.Никопол от 1982 г, при граници: от две страни улици, М. М. А.Н. М. Т. и А.А.Я - Р.Р. М., ведно с изградената в дворното място сгради с идентификатор *** и ***, попадащи в претендираната реална част. С нот.акт за собственост от 1970 г. им е признато правото на собственост за 35 кв.м., придадени по регулация от общинско място в квартал 100 в гр.Никопол.

Придаваемите части са заплатени на собственика . Регулацията от 1982 г. е приложена и изкупените части са придадени към имота на ищците. Поддържат, че ответниците М. М. А. и Г. М. А., които са съсобственици на съседния имот - ПИ с идентификатор ***, без основание са навлезли в имота на ищците и са завзели част от него – спорната площ от 200кв.м. като същата реална част неправилно е заснета в имота на ответниците, които същите владеели без основание.Молят да се приеме за установено, към монета на предявяване на иска, че ищците са собственици на реална част с площ от 200 кв.м., попадаща в имота на ответниците които същите владеят и ползват без правно основание както, и да бъдат 3 осъдени същите да им предадат владението на същата, ведно с построените в нея сгради.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, подаден от ответниците М. М. А. и Г. М. А., чрез процесуалния представител адв. Д.Д. от АК-Плевен, в който се изразява становище за неоснователност на предявеният иск, като се прави искане да бъде отхвърлен. Излагат се следните твърдения: Между двата имота, никога не е имало ограда, както и че от 1977г. до настоящият момент, ответниците в режим на СИО ползват процесната част от имота и никой не им е оспорвал владението, поради което твърдят, че са собственици на имота на основание договор за покупко – продажба и давностно владение, продължило необезпокоявано повече от 10 г. В последствие посочват, че с влязло в сила решение по гр.д. № 534/20202г. на НРС е установено, че няма грешка при в кадастралната карта на гр.Никопол, при заснемане на границата между двата имота собственост на страните.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, прието е заключение на техническа експертиза, приложено е свършено гр.д.№534/2020г. по описа на РС-Никопол, образувано между същите страни.

В първата инстанция, делото е разгледано в няколко открити съдебни заседания.

Граждански състав на РС-Никопол се е произнесъл с обжалваното съдебно решение №1/03.01.2023г., с което е уважил предявения иск, като е признал за установено на основание чл.108 от ЗС, че ищците Е. А. С. с ЕГН ********** и З. Д. С. с ЕГН ********** са собственици на площ от 200 кв.м. от имот с идентификатор *** по КК на гр.Никопол, която площ е отразена в зелен щрих на комбинираната скица № 1 на ВЛ, представляваща неразделна част от решението и е осъдил ответниците М. М. А. с ЕГН ********** и Г. М. А.а,ЕГН-********** да предадат на Е. А. С. с ЕГН ********** и З. Д. С. с ЕГН********** владението върху описаната част, ведно с находящите се в нея сгради на основание чл.108 ЗС.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително и писмените доказателства, намиращи се в приложеното гр.д.№534/2020г. по 4 описа на РС-Никопол, се установява следното от фактическа страна:

Ищците Е. А. С. с ЕГН ********** и З. Д. С. с ЕГН **********, са съпрузи с регистриран постоянен адрес в гр.Н., ул.“ Г. К.“***, които живеят в К.И., но по време на отпуските пребивават на посочения адрес в РБ.;

Ответниците М. М. А. с ЕГН ********** и Г. М. А.а,ЕГН-**********, също са съпрузи, които притежават имот в гр.Никопол с административен адрес на ул.“В.“№1, но понастоящем живеят в с.М., О.Н..

Между ищеца Е. А. С. и ответника М. М. А., съществува родствена връзка по съребрена синия( племенник и вуйчо), тъй като Е. А. С. е син на сестрата на М. М.

А. – бившата жителка на гр.Никопол Ф. М. С., починала на 24.02.2017г. Поради това и двамата са наследници на бившия жител на гр.Никопол М. А. Т., починал на 19.07.1977г., който е дядо на ищеца Е. А.С. и баща на ответника М. М. А..( Удостоверение за наследници на л.84 от приложеното гр.д.№534/2020);

Общият наследодател М. А. Т., е притежавал недвижим имот в гр.

Никопол –стар град, урегулиран в парцел ІІ и ІІІ в стр.кв.100 по плана на гр.Никопол, разположен върху стръмен терен между две улици – „Г. К.“ и ул.“В.“ , като първата улица е граница на високата част на имота, а втората – на ниската.

Със Заповед № 2289/13.08.1969г. на Председателя на ИК на ГНСНикопол е одобрено изменение на регулационния план на кв №100, чрез изменение на дворищната регулация между парцел ІІ и ІІ и образуване на нови парцел ХІІІ и ХІV по застроителен и регулационен план на гр.Никопол, стар град. В резултат на изменението, общият наследодател М. А. Т., е станал собственик на три парцела в стр. кв.100 по плана на гр.Никопол-стар град, както следва: Парцел ІІ-362, парцел ХІІІ-362 и парцел ХІV-362.(скица на л.33 от настоящето дело, Скица на л.26 от приложеното дело, Заключение на техническата експертиза):

След посоченото изменение на регулационния и застроителен план, общият наследодател е извършил следните три разпоредителни сделки в полза на трите си деца: