Определение № 761 от 09.07.2024, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. Русе, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500261 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. К. Б. – пълномощник на Т. Х. С. за изменение на постановеното въззивно решение № 210 от 21.05.2024 г. по в. гр. д. № 261/2024 г. по описа на РОС в частта за разноските. Твърди, че определените от съда размери на адвокатски възнаграждения в нейна полза по чл. 38 ЗА не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, която въззивният съд неправилно приел за ниска. Излага подробни съображения за това, като се позовава и на актуална практика на ВКС. Претендира решението в частта за разноските да бъде изменено, като й се присъдят още 150 лв. за заповедното производство и по още 300 лв. за исковото производство пред първата и пред втората инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило писмено становище от насрещната страна „Изи Финанс“ ЕООД, в което се взема становище за неоснователност на молбата.

Настоящият състав намира, че искането по реда на чл. 248 ГПК е направено от процесуално легитимирано лице, представило списък с разноските по чл. 80 ГПК, в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК произнасянето на съда по отговорността за разноски може да бъде изменено поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той е изградил произнасянето си по тази отговорност, както и тогава, когато са налице очевидни фактически грешки като погрешно изчисляване.

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск от 1 ищеца „Изи Финанс“ ЕООД против Т. Х. с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 25 лв., представляваща част от вноска за главница в размер на 700 лв. с падежна дата 11.07.2022 г. по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357480/13.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2022 г. до окончателното й плащане, предмет на Заповед № 2587/26.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 5319/2022 г. по описа на РС-Русе.

Първоинстанционният съд приел, че процесният договор е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съобразявайки нормата на чл.

23 ЗПК, съгласно която потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него, уважил иска за сумата от 25 лв. представляваща част от вноска за главница в размер на 700 лв. с падежна дата 11.07.2022 г. С решение № 210 от 21.05.2024 г. по в. гр. д. № 261/2024 г. на ОС Русе е отменено първоинстанционното решение и искът е отхвърлен след отчитане на сторените по договора плащания от страна на ответницата. С въззивното решение, с оглед изхода на спора, е преразпределена отговорността за разноските. На адв. Б. са определени адв. възнаграждения за окзаното от нея безплатно процесуално представителство на ответницата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 50 лв. за заповедното производство и по 100 лв. за първоинстанционното и въззивното.

Настоящият състав е изложил подробни съображения и приема, че няма обективно основание да бъдат определяни по - високи размери на възнагражденията.

По отношение на възражението за разноските за заповедното производство в допълнение следва да се посочи, че защитата на длъжника в заповедното производство се изчерпва в депозиране на възражение по реда на чл. 414 ГПК. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника /в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК и др./. Поради това и липсва изискване възражението да е мотивирано, а следва единствено да изразява валидно волята на длъжника, че не дължи изпълнение на вземанията, за които е издадена заповедта.

Достатъчно е възражението да се подаде в срок и на попълнен образец. В случая съдът отчита ползването на квалифицирана адвокатска помощ, което обстоятелство принципно не е без правно значение, тъй като работата на адвоката не се изчерпва с техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния спор и необходимостта от подаване на възражение (т. е. адвокатът извършва и преценката относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много по- висок размер от тези в заповедното, като би се 2 натрупала и допълнителна лихва). Съобразява се обаче от друга страна и развилата се защита на длъжника в исково производство по реда на чл. 422 ГПК, при което няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Поради това, въззивният състав намира, че справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на длъжника за заповедното производство е 50 лв.

Що се отнася до възнагражденията за производството пред първата и пред втората инстанция, съдът намира, че определените с решението по настоящото дело адвокатски възнаграждения на процесуалния представител на ответницата отговарят на фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност от адвоката, както и на защитавания материален интерес. Делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика. В този смисъл съдът съобразява и актуалната съдебна практика на ВКС: Определение № 563 от 11.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 50025 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1559/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 2289 от 13.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3051/2023 г., IV г. о., ГК и др. Поради това не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответницата в размер по-висок от определения с постановеното решение.

Предвид изложеното, молбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По изложените съображения, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. Б. -пълномощник на Т. Х. С. за изменение на постановеното въззивно решение № 210 от 21.05.2024 г. по в. гр. д. № 261/2024 г. по описа на РОС в частта за разноските като неоснователна.

Определението е окончателно, на основание чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3