Решение № 902 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300501258 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Ц. К., ЕГН **********, чрез особения представител адв.Д. П. от АК Пловдив, срещу решение № 1750/16.04.2026г. по гр.д. № 5887/2025г. по описа на РС Пловдив, с което е осъден И. Ц. К., ЕГН **********, да заплати на пълнолетния си учащ в средно учебно заведение син Ц. И. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 155 евро /сто петдесет и пет евро/, считано от 28.03.2025г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното решение е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 155 евро /сто петдесет и пет евро/ месечно до пълния предявен размер от 383,47 евро /триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента/ месечно. Съдът се е произнесъл и по разноските.

Решението се обжалва частично в осъдителната му част. Решението се обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че не са събрани доказателства в подкрепа на редица твърдения приемани от съда, 1 като например твърдението, че лечението на ищеца е платено, а не безплатно.

Сочи се, че ищецът притежава средства за издръжка, има лек автомобил.

Оспорва се достоверността на събраните свидетелски показания, като от друга страна бащата на ищеца получава доход и има имущество, което не му дава възможност без особени затруднения да заплаща издръжка на сина си, след като същият е навършил пълнолетие. Иска се отмяна на решението в частта, в която е уважен искът и отхвърляне на същия като недоказан.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца чрез адв. Д., с който решението се намира за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Претендира се потвърждаване на решението.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, не е внесена дължимата държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.5 от ГПК за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е установил, че за доходите на бащата на ищеца, към настоящия момент няма данни. Липсват данни бащата на ищеца да има сключен трудов договор. Установено е от ПРС, че бащата на ищеца не притежава недвижими имоти, от които да реализира доходи. Установено е от ПРС, че към настоящия момент ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права, което потвърждава ниския му финансов статус.

Основателно е възражението в жалбата, че не е доказана достоверността на събраните свидетелски показания за възможността бащата на ищеца да получава доход и да има имущество, защото работи нелегално в чужбина.

Доходи и имущество не се доказват по неконкретизирани свидетелски показания. Съдът винаги следва да има или безспорни или писмени доказателства за тези факти. Което в казуса не е налице.

Основателно е възражението в жалбата, че бащата на ищеца не получава доход и няма имущество, което да му дава възможност без особени 2 затруднения да заплаща издръжка на сина си. Втората предпоставка на нормата на чл.144 от СК обосноваваща основателност на иска за издръжка на пълнолетни учащи се от родители е последният да може да дава издръжката без особени затруднения. По отношение на тази предпоставка на иска РС Пловдив е приел следното – «Съдът намира, че бащата без особени затруднения би могъл да заплаща на пълнолетния си учащ в средно учебно заведение син Ц. минимална месечна издръжка. Този размер на издръжка не е прекомерен, като ответникът, при нормална трудова заетост, би могъл да осигурява издръжката без особени затруднения.»

Това е едно предположение или презумпция, която съдът е направил, за да уважи иска. Законът обаче изисква правния извод за възможността родителят да може да дава издръжката без особени затруднения, да не почива на предположения, а да се прави на база на събрани доказателства, за дохода и имуществото на същия. Ето защо в казуси като този, при липса на такива събрани по това дело доказателства за доходите на ответника, не може да се приме за доказано второто условие за уважаване на иска по чл.144 от СК.

Съдебната практика допуска такива предположения за доходите само за безусловната издръжка дължима на непълнолетни и малолетни деца, но за пълнолетни учащи до 25 години изводите на съда не могат да почиват само на предположения. Ето защо решението в обжалваната му част следва да се отмени и осъдителния иск да се отхвърли изцяло, ведно с решението в частта относно разноските.

На основание чл.83 ал.1 т.2 от ГПК въззиваемият ищец по иск за издръжка не дължи такси и разноски и същите остават за сметка на съда.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1750/16.04.2026г. по гр.д. № 5887/2025г. по описа на РС Пловдив, в частта в която е осъден И. Ц. К., ЕГН **********, да заплати на пълнолетния си учащ в средно учебно заведение син Ц. И. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 155 евро /сто петдесет и пет евро/, считано от 28.03.2025г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното 3 изплащане на сумата и в частта относно разноските.

В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4