Протокол № 205 от 08.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 205 гр. Пазарджик, 30.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220103438 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 11:37 часа, се явиха:

За ищеца „Д**Е ЕАД, не се явява законен или процесуален представител – редовно призован при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК. По делото е депозирана молба с вх. № 2427/30.01.2024 г. от процесуалния представител на ищцовото дружество, в която моли да се даде ход на делото.

Заявява се, че се поддържа искането за разпит на допуснатия по делото свидетел М. К. и са уточнени въпросите към свидетеля.

Ответникът АГ**К, чрез процесуален представител Я. Г. Б. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се представлява от юрист Б., редовно упълномощена от преди.

За третото лице помагач ** ЕАД не се явява законен или процесуален представител – редовно призован при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК. По делото е депозирана молба с вх. №2449/30.01.2024 г. от неговия процесуален представител, с която също се моли да се даде ход на делото и се поддържа искането за разпит на свидетеля, като в случай, че се яви да бъдат зададени посочените в молба въпроси.

Явява се редовно призованият за днешното съдебно заседание свидетел М. С. К..

Явява се вещото лице инж. В. Ф..

1

ЮРК. Б.: - Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ЮРК. Б.: – Не възразявам да бъде разпитан допуснатият по делото свидетел.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ЯВИЛИЯ СЕ СВИДЕТЕЛ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

М. С. К.: - на 45 години, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без служебни отношения със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

На свидетеля се поставиха въпросите на ищцовата страна:

1. Управлявал ли сте МПС марка „**“ модел „**“ с рег. № ** към 2020 г., собственост на „ТЕ**С“ ЕООД?

СВ. М. К.: - Да, управлявал съм такъв автомобил с с рег. № ** към 2020 г.

2. Спомняте ли си за настъпил пътен инцидент с този автомобил на 13.04.2020 г. при движение по АМ „ТРАКИЯ“ в посока от гр. Пловдив към гр. София – в района на гр. Пазарджик?

СВ. М. К.: - Да.

3. Моля да разкажете каквото си спомняте – в каква посока се движехте, каква беше пътната обстановка, с каква скорост се движехте, имаше ли други участници в движението, как настъпиха уврежданията по управлявания от вас автомобил и какви бяха те?

СВ. М. К.: - Като цяло, се движих в посока Пловдив, и тука беше някъде около бензиностанциите на магистралата, в този район на входовете Пазарджик, не си спомням точно.

Сухо време, слънчево беше, поне така си спомням.

Не знам каква ми е била скоростта – магистралната, да ми е била между 120-130 км/ч.

Не си спомням, пред мен и зад мен участниците в движението – имаше 2 коли по магистралата.

Като цяло, помня, че в последния момент, може би нещо дребно, като скоба или метална пластина, не мога да го определя какво е било точно, това беше на пътното платно, и като минавам през него гумата гърми.

Предполагам някакво метално парче, от камион, от нещо, и нищо, гумата гръмна и от парчетата каучукът счупи съответно подкалникът на калника и прагът – предна дясна гума гръмна, тя добре, че беше предна гума, имам предвид, че беше от дясната страна, и съответно подкалникът на колата се счупи и прагът. От парчетата на моята гума, която гръмна се счупиха. Тя като гръмне гумата – гумата се пробива, гърми и става на парчета и понеже е висока скоростта, чупи подкалникът и прага – общо взето това е. Слава-Богу, добре, че успях да остана на платното, и спрях просто си смених гумата, сложих резервната гума и успях да продължа.

4. Моля да опишете детайлно, вкл. и с посочване на ориентири, по кой път и къде точно настъпи произшествието?

СВ. М. К.: - Самата магистрала, ще Ви излъжа точно местото, пак Ви казвам, беше районът на входа за гр. Пазарджик.

5. Имахте ли възможност да избегнете препятствието, намиращо се на пътя?

СВ. М. К.: - Пак казвам, в последния момент виждам нещо и не успях да отреагирам. Ще Ви излъжа в кое платно съм бил, не мога точно да си спомня, но по-вероятно бях в дясна лента.

6. Имаше ли обозначение и сигнализация за наличието на препятствие на пътя и същото беше ли обезопасено по някакъв начин?

СВ. М. К.: - Не мога да кажа дали е имало знаци и сигнализация за нещо, по-скоро не. Не, нищо нямаше обезопасено.

7. Какво представляваше препятствието на пътя?

СВ. М. К.: - Аз казах, според мен беше някакво дребно парче метал. Аз в последния момент просто виждам нещо, нещо като, то не можеш да го определиш на пътя, сега, като се движиш с такава скорост, 100-120 км/ч. Не си спомням размерите на парчето, може би колкото две цигарени кутии е било, нещо от този сорт.

8. Какви действия предприехте след настъпване на произшествието?

3

СВ. М. К.: - Пак добре, че успях да спра, както казах, и беше гумата дясна, откъм банкета, и по на спокойствие успях да я сменя, и че не беше парчето от страната на движението.

НА ВЪПРОСИ ОТ ЮРК. Б., СВ. М. К., както следва:

ЮРК. Б.: Можете ли да определите точното място /километър/ на процесното пътно произшествие? В колко часа настъпи произшествието?

СВ. М. К.: - Не помня. През деня беше, по обяд някъде, нещо такова.

ЮРК. Б.: Още веднъж искам да уточните и посоката на движение – от къде за къде сте се движили?

СВ. М. К.: - Движих се в посока Пловдив – София.

ЮРК. Б.: - Преди малко казахте в посока Пловдив, затова, моля да уточните посоката, тъй като така казахте, в посока Пловдив.

СВ. М. К.: - Чакайте, че аз понеже трудно даже се сетих за инцидента, но, значи, точно така, значи трябва да е било в посока от София към Пловдив.

Просто съжалявам, наистина, не мога по-точно да си спомня. Ами, около, незнам, по обяд, малко преди обяд може би, не мога да си спомня, но е в светлата част на деня, по обяд или малко преди обяд.

ЮРК. Б.: - Спомняте ли си да сте забелязахте точният километър по магистралата?

СВ. М. К.: - Обозначенията за точен километър не съм забелязал, тези, които са на магистралата.

ЮРК. Б.: - С каква скорост се движеше моторното превозно средство и в каква посока?

СВ. М. К.: - Пак не мога да кажа, но магистралната скорост, не повече от 120, защото ако е било повече от 120 км аз нямаше да мога да спра при това, как ми гръмна гумата, ако бяха повече, щях да завърша зле.

ЮРК. Б.: - В коя лента на пътното платно от магистралата се движеше автомобилът?

СВ. М. К.: - Пак Ви казвам, ще Ви излъжа, не си спомням, мисля, че беше от дясната.