Решение № 53 от 14.11.2024, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Омуртаг, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно наказателно дело № 20213510200301 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. Н. С., с адрес: ***, действащ чрез защитника си адв. П.

И. Г. от АК – Велико Търново, съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление №21-1292-001975 от 29.10.2021г. на началник сектор на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Търговище, с което за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 10 контролни точки. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска същото да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от упълномощения от него защитник – адв. П. И. Г. от АК – Велико Търново, който поддържа жалбата.

Ответникът - началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Търговище, редовно призован не изпраща представител по делото и не изразява становище по същото.

Районна прокуратура – Търговище, ТО – Омуртаг, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административнонаказателната преписка АУАН серия GA, № 1

504509/02.10.2021 г., е констатирано, че на 02.10.2021 г., в 11.16 часа, в гр. Антоново, по ул. „Тузлушки герой“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Ангел Стефанов“, С. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.

****, собственост на К. Н. И. от гр. ***, с концентрация на алкохол 0.85 промила на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабр. № ARNA-0112. Отразено е в АУАН, че на С. бил издаден талон за медицинско изследване № 073199. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП. В акта е посочено, че като доказателства било иззето СУМПС.

Актът е подписан от актосъставителя, от посочения в него свидетел и от визирания нарушител, който е вписал, че има възражения. Визирания в акта талон за медицинско изследване е приложен към материалите на административнонаказателната преписка /АНП/, като в същия е отразено, че С. е избрал да бъде изследван за установяване на концентрацията на кръвта чрез медицинско и химическо изследване, поради което е уведомен, че следва да се яви до 45 минути в „ЦСМП – Омуртаг“ за вземане на кръвна проба. Посочено е в талона, че същият е връчен на С. в 11.45 часа на 02.10.2021 г. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление №211292-001975 от 29.10.2021г. на началник сектор на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Търговище, с което за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 10 контролни точки. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в АУАН. Към административнонаказателната преписка, освен обсъдените по-горе доказателства, са приложени и следните документи:

ЗППАМ № 21-1292-000357/02.10.2021 г., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР. По делото като свидетели са разпитани актосъставителя М. С., С. Й. А., Б. Н. М., И. Б. И. и А. Ц. Б. Св. С. заявява, че работел в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Търговище и бил командирован със своя колега Т. Т. от РУ – Омуртаг в гр. Антоново. Посочва, че около обяд на центъра на гр. Антоново извършили проверка на жалбоподателя, като свидетелят го тествал с техническо средство за алкохол, но не си спомнял точните показания на същото. Заявява, че техническото средство отчело съдържание на алкохол в издишания въздух под 1 промил, че съставил акт на жалбоподателя и му издал талон за медицинско изследване. Свидетелят уточнява, че тогава не знаел, че в гр. Антоново има Център за спешна медицинска помощ, както и че имал задължение когато установената концентрация на алкохол е над 1.2 промила на хиляда да съпроводи съответното лице до ЦСМП, за да му бъде взета кръвна проба, но когато концентрацията на алкохол била под 1.2 промила на хиляда нямал такова задължение. Свидетелките А. и М., заявяват, че работели в ЦСМП - Търговище, филиал Омуртаг, но нямали спомен дали жалбоподателя е посещавал филиали с цел давене на кръвна проба или не. Двете свидетелки уточняват, че допреди една година, т. е. и към датата на твърдяното нарушение, не се вземали кръвни проби за химическо изследване от лица, които не са придружени от полицаи и че едва от около една година работели по нова заповед, съгласно която присъствието на служители на МВР при вземане на кръвна проба се изисквало само в случай, че с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1.2 промила на хиляда. Св. И. посочва, че работи в ЦСМП - Търговище, филиал Омуртаг, като шофьор и че не знае нищо за случая. В показанията си св. Б. посочва, че се познавали с жалбоподателя и че имало случай през месец октомври 2021 г., когато той му се обадил да го закарам до ЦСМП – Омуртаг. Свидетелят 2 описва, че бил в дома си в с. Ястребино, общ. Антоново и след като жалбоподателя му се обадил заедно със съпругата си тръгнал към Антоново и когато пристигнал там заварил полицейските служители, които съставяли АУАН на С., което отнело около 15 – 20 минути. Заявява,, че полицаите насочили С. за даване на кръвна проба към ЦСМП – Търговище, филиал Омуртаг, като обяснили, че може да му бъде взета такава без тяхно съдействие. Свидетелят посочва, че съпругата му се прибрала с техния автомобил в дома им, а той закарал жалбоподателя с неговия автомобил до гр.

Омуртаг. Свидетелят е категоричен, че с жалбоподателя пристигнали своевременно в лечебното заведение, преди да изтече определеното в талона време, но там отказали на С. да му вземат кръвна проба, тъй като не бил придружен от полицейски служители.

Посочва, че тогава жалбоподателят поискал да бъде изпратен патрул, за да може да му се вземе пробата, след което дошли полицаи, но междувременно определеното време за взимане на пробата изтекло и на С. отново било отказано да му бъде взета кръвна проба. Свидетелят посочва, че жалбоподателят поискал да бъде записан в съответния регистър в ЦСМП, но не можел да каже дали е бил записан или не. Заявява, че с жалбоподателя се върнали в гр. Антоново при полицейските служители, които издали талона за изследване и последните им казали че би трябвало да на С. да бъде взета кръвна проба, въпреки че не е придружен от полицаи.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при съставяне на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1, а съгласно чл. 3а, т. 2 от същата наредба установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато проверяваното лице не приема показанията на техническото средство. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 02.10.2021 г. жалбоподателят бил спрян за проверка от св. С. и негов колега, при която С. бил тестван от св. С. за алкохол, с техническо средство, скалата на което отчела 0.85 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. От приложения талон за медицинско изследване се установява, че същият е издаден на жалбоподателя, който е направил искане да бъде изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. Видно е, че жалбоподателят е получил талона.

От показанията на св. Б. се установява, че същият закарал С. с неговия автомобил в ЦСМП – Търговище, филиал Омуртаг, в указаното в талона време, но поради отсъствие на полицейски служители, медицинските лица отказали да вземат кръвна проба на жалбоподателя, а когато впоследствие по негово настояване в болничното заведение дошли полицаи времето за вземане на пробата било изтекло. Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на свидетелките А. и М. – медицински фелдшер и мед. сестра в ЦСМП – Търговище, филиал Омуртаг, които са били дневна смяна на 02.10.2021 г. Посочените свидетелки макар да не помнят конкретния случай, заявяват, че допреди около една година, т. е и към посочената дата, не са вземали кръвни проби на водачи, които не са придружени от полицейски служители. Ето защо съдът кредитира показанията на посочените свидетели. Показанията на актосъставителя също няма пречка да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с приложените писмени доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /редакция ДВ, бр.

81 от 2018 г./, Концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта само в следните случаи: отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В конкретния случай не се установи наличието на която и да е от посочените хипотези.

Жалбоподателят е подписал и получил талона за изследване, явил се е в определения му срок на посоченото място и не сама че не е отказал да даде проба за изследване, а е настоявал да даде такава. Установи се от събраните по делото доказателства, че кръвна проба за изследване не е взета от жалбоподателя по независещи от него причини – отказ на медицинските специалисти да вземат проба в отсъствието на служители на МВР и пристигането на такива - по настояване на С., в ЦСМП – Търговище, филиал Омуртаг, след изтичане на срока, в който жалбоподателят е следвало да даде пробата.

Факт е, че в случая служителите на МВР, извършили проверката, не са имали задължение да придружат жалбоподателя до лечебното заведение, каквото имат само в хипотезите на чл. 7 от цитираната по – горе наредба. Това обстоятелство обаче не разколебава извода, че от С. не е взета кръвна проба не поради негово поведение, което да бъде подведено под някоя от изброените по - горе хипотези по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /редакция ДВ, бр.

81 от 2018 г./, а само при наличие на някоя от тях може да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя въз основа на показанията на техническото средство, с което е бил тестван при извършената му проверка. Предвид изложеното съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на жалбоподателя съдът счита следното: Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН регламентира правото на присъждане на разноски на страните в производството пред районния съд, по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл.144 от АПК препраща за неуредените в дял ІІІ от АПК въпроси към ГПК. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган, издал отмененото НП, следва да му заплати направените в съдебното производство разноски, в случай, че са изпълнени законовите изисквания и искането е съобразено със задължителната съдебна практика.