Решение № 8414 от 13.12.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10230/2016
- Вид
- Решение № 8414
- Подписан
- 13.12.2017
- В сила
- 04.12.2018
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.365 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 266 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 13.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 10230 по описа за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.Я.Д. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 17.03.2016 г. около 07,05 ч. лек автомобил Ауди А6 с рег. № ********, управляван от П.Д. ***-та с посока ул. „Промишлена“ към ул. „Монтевидео“ и преди кръстовището с ул.
„Монтевидео“, реализира ПТП с пресичащата ул.***-та от ляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходка-ищцата по делото. Поддържа се, че вина за настъпилото произшествие има водача на лекия автомобил. Твърди се, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила комоцио церебри, контузио ет в.л.к. регио париеталис постериор капитис. Твърди се, че контузната рана в задната теменна област на главата е обработена-залепена, след извършено симптоматично лечение ищцата е освободена за домашно амбулаторно лечение.
Твърди се, че в първата седмица след ПТП болките в главата са силно интензивни, като и понастоящем ищцата ги изпитва. Болките са смущавали съня на ищцата, затруднявали са удовлетворяването на битовите й потребности. Ищцата започнала да изпитва страх от автомобили, станала тревожна без видима причина. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22115001169056, валидна от 02.05.2015 г. до 01.05.2016 г. Твърди се, че ответникът е сезиран с молба-претенция, като до настоящия момент няма произнасяне.
Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания и стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 17.03.2016 г. в гр. София на ул.***-та, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с полица № 22115001169056, валидна от 02.05.2015 г. до 01.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-17.03.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, в това число и договорения адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Йорданова надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Не оспорва валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, сключен между ответното дружество и водача на л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № ******** към датата на произшествието.
Оспорва по основание предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба за механизма на настъпване на ПТП. Оспорва твърдението, че единствено соченото за деликвент лице с действията си е причинил настъпването на деликта. Поддържа се, че пострадалата също е допринесла за настъпването на произшествието, пресичайки на място, което не е предвидено за такава цел и без да се убеди, че това е безопасно, без да се съобрази с приближаващи ППС и скоростта им на движение.
Поддържа се, че пострадалата е навлязла внезапно на пътното платно, при условията на ограничена видимост, не се е огледала преди да предприеме пресичане на платното за движение. Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба. Поддържа всички изложени фактически и правни твърдения и оспорва възраженията на ответника, включително за принос от страна на пострадалото лице. Моли да се допусне уточнение на исковата претенция относно датата на претендираната законна лихва, като същата се претендира от датата на увреждането. Заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките си искания.
В съдебно заседание ищцаат поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, съоразно събраните и приети по делото доказателства, включително като съобрази и доказания принос от страна на ищцата за настъпване на произшествието.
Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен протокол № К219 от
17.03.2016 г., от разпита на свидетеля-очевидец, водачът на л.а.м. «Ауди А6» с ДК № *****-П.Д.Д., от АУАН № 363713/17.03.2016 г. и Наказателно постановление № 16-4332-006039/09.06.2016 г. и от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 17.03.2016 г. в гр. София, л.а.м. «Ауди А6» с ДК № *****, управляван от П.Д. ***«763» с посока от ул. «Промишлена» към ул. «Монтевидео» със скорост от порядъка на 27 км/ч. В същия момент пешеходката-ищцата по делото започва да пресича ул. «763» със скорост около 5 км/ч от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. След изминаване на време от 4 сек. и изминато разстяние от около 6 м от страна на пешеходката, е последвал удар между десния й крак, който в този момент не е бил опорен. Кракът политнал напред по посока обратна на часовниковата стрелка, създавайки момент, който завърта тялото по пооска обратна на часовниковата стрелка, като по този начин главата достига до челното стъкло и го чупи. Вследствие на удара на главата в челното стъкло се създава отново момент обратен на посоката на часовниковата стрелка и тялото на пешеходката пада отстрани от ляво на автомобила, като при паденето си чупи и страничното ляво огледало на автомобила. В материалите по делото няма данни за наличие на пешеходна пътека на процесното кръстовище.
Липсата на пешеходна пътека се установява и с показанията на свидетеля Д.. От САТЕ е видно, че мястото на удара се явява продължението на тротоара на ул.
«Монтевидео».
Между страните не е било спорно, че по отношение на л.а.м.
«Ауди А6» с ДК № ***** е била налице при ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 22115001169056, валидна от 02.05.2015 г. до 01.05.2016 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/, разкъсно-контузна рана в задна теменна област на главата. Мозъчното сътресение е протекло с количествена промяна в съзнанието/объркване, зашеметяване/ и е реализирало временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Разкъсно-контузната рана в задната теменно-тилна област на главата е причинило на ищцата болки за период от 7-10 дни. Тези травматични увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Установява се, че при мозъчно сътресение общо-мозъчната симптоматика /главоболие, гадене, повръщане/ е най-изявена в първите два-три дни. След изписване ищцата е имала епизоди от главоболие, което е копирано с аналгетици.
Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката Р.И. Д., която е колежка на ищцата и първа пристигнала на мястото на инцидента. Свидетелката установява, че Р. била до гумата под колата, не мърдала и не шавала, имала кръв на главата. В линейката ищцата започнала да повръща. В „Пирогов“ пак повръщала, в рентгена също. Свидетелката била с ищцата в отделението до 4.30 ч. В „Пирогов“ ищцата лежала 3-4 дни, след това й дали болнични, които продължили около 3-4 месеца. Свидетелката живее близо до ищцата и ходела при нея да й помага. Хващала я за ръцете да стане, защото се оплаквала от главозамайване, много е болял кръста. Първата седмица ищцата не била в състояние да се грижи за себе си. Била на „Дианалгин“ „Неоаналгин“. Свидетелката й готвела, помагала й да стане, сменяла й дрехите. Това продължило около месец.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели по делото. Същите са дадени добросъвестно, логично, последователни са и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът намира, че причиняването по непредпазливост на процесното ПТП и противоправното поведение на П.Д.Д. се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Водачът на процесното МПС е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, като не е проявил нужното внимание и предпазливост към пешеходката.
С оглед ангажираните доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ и СПЕ, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото произшествие и получените от ищцата травматични увреждания: черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение/, разкъсно-контузна рана в задна теменна област на главата.
По възражението за съпричиняване, заявено своевременно от ответника. На първо място се твърди, че ищцата е пресичала на място, което не е предвидено за такава цел. Това възражение е неоснователно. В конкретния случай, макар да не е имало маркирана пешеходна пътека, ищцата е предприела правомерно пресичане съгласно правилата на ЗДвП, тъй като се е движела по мисленото продължение на тротоара на улица „Монтевидео“
/установява се от заключението на САТЕ/. Допълнително се твърди, че ищцата е пресичала пътното платно, без да се убеди че това е безопасно и без да се съобрази с приближаващи ППС и скоростта им на движение, навлязла внезапно на пътното платно и то при условията на огничена видимост-сутрин на развиделяване, не се е огледала преди да предприеме пресичане на платното за движение.