Определение № 4216 от 09.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4216 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20251100608056 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е въз основа на частен протест на СРП срещу Разпореждане рег. № 13013/19.10.2025г., постановено по НОХД № 12322/2024г., по описа на СРС, НО, 106 състав, с което е върнат въззивен протест, депозиран от прокурор при СРП срещу Присъда от 13.02.2025г., постановена по същото дело.

В частния протест са наведени твърдения, че въззивният протест срещу първоинстанционната присъда отговаря на изискванията на закона и съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 320 НПК. Направено е искане за отмяна на атакуваното разпореждане и връщане делото на СРС с указания за администриране на въззивния протест.

По делото не е постъпило становище от подсъдимия и защитата по частния протест.

СГС, след като съобрази материалите по делото, прие следното:

Частният протест е подаден в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице – прокурор при СРП и срещу акт, който подлежи на протестиране, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, частният протест се явява неоснователен със следните аргументи:

Производството по НОХД № 12322/2024г. на СРС, НО, 106-ти състав е приключило с присъда от 13.02.2025г., с която подсъдимият И. А. В. е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Наложени са му и кумулативно предвидените наказания: лишаване от правоуправление за срок от една година и глоба в размер на 200 1 лева. Приложена и нормата на чл. 59, ал. 4 НК. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист.

По делото са изготвени мотиви към присъдата, в които съдът изрично е посочил, че пропускът му да се произнесе по приложението на чл. 343б, ал. 5 НК следва да бъде отстранен в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Междувременно в законоустановения срок е депозиран въззивен протест срещу първоинстанционната присъда с единствено възражение за липса на произнасяне на съда по приложение разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК. Отправено е искане към въззивния съд да измени присъдата, като осъди подсъдимия да заплати равностойността на управлявания от него автомобил, а именно сумата от 12 000 лева, а в останалата част присъдата да остане в сила такава, каквато е постановена.

С Разпореждане рег. № 13013/19.10.2025г. въззивният протест на основание чл. 323, ал.

1, т. 3 НПК е върнат поради липса на правен интерес от протестиране на присъдата.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, със следните доводи:

Видно от съдържанието на първоинстанционната присъда, СРС-106 състав, е пропуснал да се произнесе по приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, но както е посочил в мотивите си, няма пречка това да стане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК – с определение, служебно по инициатива на съда или при сезиране на някоя от страните.

При това положение, правилна е преценката на съдията при СРС за липса на правен интерес на прокурора от иницииране на производство по реда на Глава 21 НПК касателно постановената присъда, при условие, че въпросът по приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, във връзка с който е обективирано оплакването във въззивния протест, не е бил разгледан от съда с крайния му акт. Т.е., налице е пропуск в тази насока, за който пропуск, обаче, законодателят е предвидил изричен ред за неговото отстраняване – с определение на съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК в открито заседание с призоваване на страните.

Именно това е и редът, при който правата на всяка от страните по делото ще бъдат защитени в пълнота. Това е така, тъй като в случай на образуване на въззивно производство по повод депозирания въззивен протест с единствено оплакване за липсата на произнасяне по приложението на чл. 343б, ал. 1 НК и при произнасяне на СГС за първи път във въззивното производство по него чрез изменение на присъдата, би довело да нарушаване правата на страните, доколкото принципно решението на СГС, с което се изменя първостепенна присъда, не подлежи на обжалване и протестиране пред по-горна инстанция.

С оглед на това, въпросът относно приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, по който първостепенният съд е пропуснал да се произнесе с присъдата си, следва да бъде разгледан в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с определение, чиято законосъобразност ще подлежи на въззивен контрол отново по реда на Глава 21 НПК.

В тази връзка съдът ще посочи, че няма пречка, с оглед съдържанието на въззивния 2 протест, в който е обективирано искане подсъдимият да бъде осъден да заплати равностойността на процесния автомобил, СРС-106 състав да приеме, че е сезиран именно с искане за иницииране на производство по чл. 306 НПК.

С оглед на изложеното, СГС счита, че атакуваното разпореждане, с което е върнат въззивния протест, депозиран от прокурор при СРП срещу Присъда от 13.02.2025г., постановена по НОХД № 12322/2024г., следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, СГС, НО, XV Виззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 13013/19.10.2025г., постановено по НОХД № 12322/2024г., по описа на СРС, НО, 106 състав, с което е върнат въззивен протест, депозиран от прокурор при СРП срещу Присъда от 13.02.2025г., постановена по същото дело.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3