Решение № 3958 от 03.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3958 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20205330117092 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени от „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД) против И. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "К", кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 3644/17.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5893/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, както следва:

1. сумата от 142, 97 лв. - представляваща дължими месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 18.06.2018 г. до 17.09.2018 г. по договор за мобилни услуги от 17.11.2014 г. с предоставен мобилен телефонен номер ***, ведно с допълнително споразумение от 07.11.2017 г.;

2. сумата от 83, 84 лв. - представляваща дължими месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 18.06.2018 г. до 17.09.2018 г. по договор за мобилни услуги от 11.07.2018 г. с предоставен 1 мобилен номер ***;

3. сумата от 314, 85 лв. - дължими лизингови вноски, в т.ч. и предсрочно изискуеми, по договор за лизинг от 24.01.2018 г. за предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2017 Dual Gold, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.05.2020 г. до окончателното им погасяване.

С Определение № 3502/31.03.2022 г. съдът е прекратил производството по делото в частта му за сумата от общо 710, 64 лв., формирана както следва: сумата от 89, 94 лв. по договор за мобилни услуги от 18.12.2015 г., ведно с допълнително споразумение от 30.04.2018 г.; сумата от 161, 82 лв. по договор за лизинг от 30.04.2018 г.; сумата от 156, 12 лв. по договор за мобилни услуги от 20.01.2016 г.; сумата от 70, 96 лв. по договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 12.07.2018 г. и сумата от 231, 80 лв. по договор за лизинг от 12.07.2018 г.

Ищецът твърди, че между против И. А. В. и „Теленор България“ ЕАД са сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Сочи, че на основание договор за мобилни услуги от 17.11.2014 г., ведно с допълнително споразумение от 07.11.2017 г. на клиента е предоставен мобилен телефонен номер *** с избрана абонаментна програма „Тотал 30,99 промо 2 000 МВ“ със срок на действие от 24 месеца. Твърди, че по силата на Договор за мобилни услуги от 11.07.2018 г. е предоставен мобилен номер *** с предпочетена програма „Тотал 10, 99 лв.“ и срок на действие от 24 месеца. Сочи, че по силата на сключен между страните Договор за лизинг от 24.01.2018 г. в полза на абоната е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2017 Dual Gold, платимо на месечни вноски от 20, 99 лв. – всяка. Сочи, че длъжникът не е изпълнил задължението си за заплащане на 14 месечни лизингови вноски в общ размер от 293, 86 лв., като тъй като лизинговото устройство не е върнато е начислена една допълнителна лизингова вноска на основание чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг.

Поддържа, че всички задължения на абоната са обективирани в издадени от доставчика фактури, като последните следвало да бъдат заплатени в петнадесет дневен срок след издаване на фактурите.По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира 2 присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът И. А. В. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител – адв. З. Н., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че по делото не са представени доказателства, че по силата на сключените между страните договори за мобилни услуги последните са реално предоставени на ответника в уговорения обем и качество. Поддържа, че представените по делото фактури, които не носят подписа на ответната страна не представляват доказателства относно размера на задълженията.

Твърди, че по делото не са приложени доказателства за предсрочно прекратяване на договорите, както и че в полза на ответника е предоставен срок за доброволно изпълнение на задълженията. Поддържа, че не е възникнало задължението за заплащане на лизингови вноски до края на срока на договора, доколкото в исковата молба били изложени твърдения за разваляне на договора за лизинг, при което възниква задължение за връщане на предоставеното за ползване лизингово имущество, а не за заплащане на лизинговите вноски, дължими до края на срока на договора за лизинг. Счита, че клаузата за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски е нищожна. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ.

В приложеното към настоящото дело заповедно производство са приложени писмени доказателства, които следва да се вземат предвид при разглеждане на предявения иск, тъй като исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство.

От Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 17.11.2018 г.

(приложен на л. 55-57 в заповедното производство) се установява, че ищецът 3 е поел задължение да предоставя на И. В. за срок от 24 месеца мобилните услуги, посочени в договора по стандартен месечен абонамент от 24, 99 лв. на месец с предпочетен номер ***, срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментна програма „Резерв 24, 99 с тарифиране на интервали от 60 секунди” съгласно подписаното от потребителя Приложение – Ценова листа за абонаментни планове за частни лица. В договора е предвидено, че при изтичане на срока на договора, последният се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му.

С Допълнително споразумение от 07.11.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, е договорено, че в полза на клиента се предоставя абонаментен план по програма „Тотал 30,99 промо 2 000 МВ“ при установена месечна абонаментна такса от 30, 99 лв. (л. 37-40 по заповедното производство)

По делото е представен Договор за мобилни услуги от 12.07.2018 г. е предоставен мобилен номер *** с предпочетена програма „Тотал 10, 99 лв.“ и срок на действие от 24 месеца (л. 37-40 по заповедното производство).

Представен е и Договор за мобилни услуги от 11.07.2018 г. с предоставен мобилен номер *** с предпочетена програма „Интернет 29, 99 лв.“ и срок на действие от 24 месеца (л. 47-50 по заповедното производство).

Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги – арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени на услугите“.

Представен е договор за лизинг от 24.01.2018 г. (л. 115 в заповедното производство), по силата на който е уговорено, че ищецът се задължава да предостави на потребителя мобилно устройство „Samsung Galaxy J7 2017 Dual Gold” за временно и възмездно ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на устройството от 482, 77 лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка в размер от 20, 99 лв. С клаузата на чл.

1, ал. 2 от договора е предвидено право на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише 4 договор за изкупуване на устройството десет дни преди изтичане на срока на договора. Установено е задължение за връщане на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с разпоредбата на чл.

1, ал. 3 ГПК е предивдено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ в размер на една вноска от 20, 99 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил устройството, предмет на договора. В договора за лизинг е обективиран погасителен план, в който е установено, че падежът на първата вноска е на 24.02.2018 г., а на последната вноска – на 24.12.2019 г.

Договорът за лизинг е сключен при отнапред установени от страните Общи условия, които носят подписа на лизингополучателя, поради което последните са приети писмено от страна на длъжника. С клаузата на чл. 12, ал. 2 от ОУ е установено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и при забава в заплащанията на задълженията.

В производството по делото не е оспорена формалната доказателствена сила на представените частни диспозитивни документи от страната, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от страната, сочена като техен автор – арг. чл. 180 ГПК.

Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.

Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е 5 получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.

От допуснатата и приета от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че за периода от 18.06.2018 г. до 17.09.2018 г. чрез предоставения на ответника телефон номер *** са предоставяне далекосъобщителни услуги чрез обществената далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа от “Йеттел България” ЕАД.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, по договор за мобилни услуги от 17.11.2014 г. с предоставен мобилен телефонен номер ***, ведно с допълнително споразумение от 07.11.2017 г. и по договор за мобилни услуги от 11.07.2018 г. с предоставен мобилен номер ***.

Съдът, като се запозна с приложените в заповедното производство писмени доказателства и тези, приети в хода на исковото производство установи, че по делото не са представени доказателства, че между страните е сключен договор за мобилни услуги с предоставен мобилен номер *** от дата 11.07.2018 г. Такъв договор не е представен по делото, поради което ищецът не доказа при условията на пълното и главно доказване по реда на чл. 154, ал.