Решение № 5259 от 03.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5259 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20261100507635 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20267880400337 срещу постановление от 13.07.2026 г. на съдебен изпълнител М.К., рег. № 788 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, с което са определени като дължими от него такива в размер на 800,00 евро адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и съответно дължимата пропорционална такса по т. 26 по ТТРЗЧСИ, като твърди така определеното възнаграждение да е прекомерно и да не е съобразено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Твърди, че от страна на взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че дружество „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е сигурен платец, който е заплатил дължимите суми веднага след получаване на поканата за доброволно изпълнение.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 102,26 евро, като моли при намаляване на възнаграждението съответно да бъде намалена и дължимата пропорционална такса в изпълнителното производство.

Взискателят Р.Д.Н., представлявани от адв. Д.Н., оспорва жалбата. Сочи, че при прилагане критериите на чл. 36, ал.3 ЗАдв. възнаграждението не се явява прекомерно. Твърди, че се касае до заплатено възнаграждение, определено по договаряне между страните, както и че изплащането на дължимите суми е станало след реализиране на изпълнителното действие „запор“ на банковата сметка на длъжника, поради което е дължимо 1 възнаграждение както за образуване на изпълнителното производство, така и за предприети изпълнителни действия.

В мотиви на ЧСИ М.К., счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба, като подадена срещу постановление, с което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок, поради което е допустима.

От представените материали по изп.д. № 20267880400337 на съдебен изпълнител М.К., рег. № 788 КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 06.07.2026 г. на взискателя Р.Д.Н., срещу длъжника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за събиране на вземания по изпълнителен лист от 02.07.2026 г. за сумата от 21661,07 швейцарски франка, ведно със законната лихва от 04.03.2025 г. до окончателното плащане. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателите и адв. Д.Н., в които е посочено, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело от 100,00 евро и за процесуално представителство по изпълнително дело в размер на 700,00 евро.

С постановление от 07.07.2026 г. на ЧСИ М.К. са определени разноски в изпълнителното производство от 800,00 евро адвокатско възнаграждение и такси в размер на 2158,13 евро, от които 2093,69 лева, с ДДС – пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ.

На 07.07.2026 г. длъжникът по изпълнението е получил покана за доброволно изпълнение.

На 09.07.2026 г. длъжникът е подал възражение срещу постановлението по разноските, като е посочил, че липсват други действия по изпълнителното производство извън образуването му, поради което не е дължимо възнаграждение за адвокатска защита извън тази по подаване на молба за образуване на делото в минимален размер от 102,26 евро, като е направил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение до този размер и определяне на дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите към ЗЧСИ спрямо този размер.

Видно от платежно нареждане от 09.07.2026 г. длъжникът е превел по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 30189,44 евро по изп.д. № 337/2026 г.

С постановление от 13.07.2026 г. на съдебен изпълнител М.К., рег. № 788 К Ч С И е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил 2 задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. На длъжника се възлагат тези разноски, които са били във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал.2 ГПК посочването на способ за принудително изпълнение е елемент от молбата за образуване на изпълнителното производство, като едновременното насочване на изпълнението с изпращането на поканата за доброволно изпълнение е необходимо с оглед обезпечаване ефективността на изпълнението.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателите е подал обща молба за образуване на изпълнителното дело по бланка, като не е посочил начина на изпълнението и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на частния съдебен изпълнител определянето и предприемането на изпълнителните действия. В срока за доброволно изпълнение е извършено такова от длъжника. Липсват предприети изпълнителни действия.

Представителят на взискателите адв. Н. е извършил само едно редовно действие по изпълнителното дело до получаване на плащането – това по подаване на молба за образуването му, поради което не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед предприемането на изпълнителни действия, а само за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.

С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство.

Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за адвокатските възнаграждения възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 102,26 евро /200 лева/, определен по чл. чл. 10, т. 1 от Наредбата.

Изпълнителното делото, предвид и качеството на длъжника, не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Ето защо разноските дължими от длъжника на взискателя за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до поискания от длъжника в първоначалното възражение размер от 102,26 евро.

Предвид правните изводи за намаляване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалена съразмерно и дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 27421,65 евро / 23541,25 евро – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист, 3778,14 евро – лихва за забава и 102,26 евро – разноски за адвокатско възнаграждение/. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „а” ТТРЗЧСИ възлиза на 1720,66 евро без ДДС и 2064,79 евро с ДДС. Частен съдебен изпълнител М.К. е регистриран по ДДС.

Следователно постановлението от 13.07.2026 г. на съдебен изпълнител М.К., рег. № 788 КЧСИ следва да бъде отменено, като разноските за 3 адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 102,26 евро, а таксата т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2064,79 евро, с ДДС.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК: 831919536 постановление от 13.07.2026 г. на съдебен изпълнител ЧСИ М.К., рег. № 788 при КЧСИ, по изпълнително дело № 20267880400337, с което е отхвърлено искането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство, за изменение на постановените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

И З М Е Н Я разноските в изпълнително производство по и.д. № 20227880400337 на съдебен изпълнител ЧСИ М.К., рег. № 788 при КЧСИ за адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро и за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2064,79 евро, с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4