Решение № 225 от 22.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Шумен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова

Членове:

Константин Г. Моллов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Мерджан Ем. Мехмед Въззивно гражданско дело № 20263600500546 по описа за 2026 година

Производство е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Образувано е по постъпила жалба вх.№ 31523/24.09.2026 г. от И. К. Т., действащ като ЗП И. Т. с БУЛСТАТ: 180124089, чрез пълномощника си адв. А. Д. - взискател по изп. дело № 20268760401233 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876 и район на действие Окръжен съд – Шумен срещу постановление от 23.09.2026 г., в частта, с която размерът на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение е намален от 580 евро на 102,25 евро. Жалбоподателят релевира, че сключеният договор за правна защита не се изчерпва с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело, а с него са уговорени и процесуално представителство и защита на взискателя в изпълнителното производство, изготвяне на подаване на необходими молби и предприемане на необходимите процесуални действия за събиране на вземанията. Посочва, че са поискани няколко изпълнителни способи за принудително изпълнение. Счита, че уговореният размер за адвокатско възнаграждение с договора за правна помощ не е прекомерен, като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да отмени постановление от 23.09.2026 г. по изп. дело № 20268760401233 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876 и район на действие Окръжен съд – Шумен.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника С. К. Т., в което излага съображения за неоснователност на жалбата.

Излага подробни съображения с посочване на съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по 1 реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които счита жалбата за неоснователна. Излага мотиви, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Доколкото участието на процесуалния представител било само при образуване на изпълнителното дело, то размера на адвокатското възнаграждение било намалено от 580,00 евро на 102,26 евро.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело e образувано по молба на взискателя за задължение по изпълнителен лист с № 300 от 10.09.2026 за заплащане на сумата от 1721,83 евро, представляващи деловодни разноски по гр. д. № 779/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен и сумата от 1500 евро, представляващи разноски за въззивното производство по в. гр. д. № 110/2026 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.

При иницииране образуването на изпълнителното дело от взискателя е представен и договор за правна помощ, видно от който същия е с предмет „извършване на правна помощ, процесуално представителство и защита във връзка с принудителното събиране на вземания на клиента по издадения в негова полза изпълнителен лист въз основа на Решение № 23/14.01.2026 г. по гр. д. № 779/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен и Решение №86/08.07.2026 г. в. гр. д. № 110/2026 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.“. Видно от договора, възложената правна помощ включва изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело срещу С.

К. Т., процесуално представителство и защита на клиента като взискател по образуваното изпълнително дело и изготвяне и подаване на необходимите молби, искания и книжа в хода на изпълнителното производство и предприемане на необходимите процесуални действия за събиране на вземането. Платеното възнаграждение по договора е в размер на 580 евро.

След образуване на изпълнителното дело, ЧСИ пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника. Връчил е покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на длъжника на 15.09.2026 г.

На 23.09.2026 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 1225,41 евро от наложен запор по банковата сметка на длъжника при „Юробанк България“ АД. Съгласно представено платежно нареждане, на 28.09.2026 г. от страна на длъжника С. К. Т. е извършено плащане в размер на 2712,64 евро, с което задължението било погасено изцяло.

Със заявление от 23.09.2026 г. до ЧСИ, длъжникът е поискал намалява на размера на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство до размера на 102,26 евро (200 лева) дължими за образуване на изпълнителното дело. С постановление от 23.09.2026 г. помощник ЧСИ е постановил намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 580 евро на 102,26 евро.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

На основание чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноски. Съгласно постановеното в т.2 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в редакцията на нормата, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие.

В чл.10, т.1 от Наредбата е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (102,25 евро), а в т. 2 от същата разпоредба е предвидено, че когато, адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение, което съставлява 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие - подал е молба за образуване на изпълнително производство, като с молбата за образуване на изпълнителното дело, пълномощникът на взискателя е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, включително извършване на имуществено проучване на длъжника и налагане на запор върху посочена банкова сметка на длъжника. Съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му.

Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

3

Правилно помощник ЧСИ е постановил намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 580 евро на 102,26 евро. В настоящият случай, процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство като е подал съответна молба.

Същевременно сумите по изпълнителния лист са събрани в срока за доброволно плащане, без да се е наложило предприемане на последващи изпълнителни действия или допълнително процесуално съдействие от страна на адвоката на взискателя. Изпълнителното производство е с предмет парично вземане, основано на един изпълнителен лист, като изпълнението е насочено към стандартен и обичаен изпълнителен способ — запор върху банкова сметка. При тези данни делото не разкрива фактическа или правна сложност, която да оправдава възлагане върху длъжника на адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело извън възнаграждението за неговото образуване. Определеният размер съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната легитимна цел, предвид приетото решенията по делата С-427/16 и С-428/16 на СЕС.

Обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил паричното си задължение преди образуване на изпълнителното дело, обуславя отговорността му за необходимите разноски по изпълнението, но не води автоматично до дължимост на всички претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, когато те не съответстват на обема на реално извършената адвокатска работа.

Ето защо постановлението на помощник ЧСИ от 23.09.2026 г. е законосъобразно и правилно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 31523/24.09.2026 г., подадена от И. К. Т., действащ като ЗП И. Т. с БУЛСТАТ: 180124089, чрез пълномощника си адв. А. Д. - взискател по изп. дело № 20268760401233 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № 876 и район на действие Окръжен съд – Шумен срещу постановление от 23.09.2026 г., с което размерът на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение е намален от 580 евро на 102,25 евро.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4