Решение № 92 от 23.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Дупница, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200089 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 11127326, издаден от ОДМВРКюстендил, с който на Д. М. И., с адрес: **********, с ЕГН **********, на основание чл.

189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата, подадена от жалбоподателя се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Излагат се бланкетни съображения в тази насока, вкл. относно квалификацията на нарушението като повторно. Иска се отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и несе представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2025 г. в 16:49 ч. в общ. Дупница, обл. Кюстендил, по АМ „А-3“, при км.

53+990 м., с посока на движение към гр. София жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка и модел ****** при въведено с ПЗ В-26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ - ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч. Пътният знак е поставен на пътя в посока на движение към гр. София преди този пътен участък и със зона на действие от км. 54+490 м., до км. 53+943 м., където действието му се прекратява с поставен друг ПЗ В-34 „Край на 1 забраните въведени с пътни знаци“, а нарушението е заснето посредством АТСС с посочени в снимковия материал километрично положение и координати. При това въведено с пътния знак ограничение на скоростта до 110 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 136 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 132 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC ARH CAM S1, с фабр. № 11743С6, и заснето в 16:49:43 часа с клип № 0240690. Нарушението се сочи в текста на ЕФ, че е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок след влизане в сила на предходно издаден ЕФ Серия К № 10186350, на 11.04.2025 г. За така установеното при условията на повторност превишаване на скоростта за движение е издаден и връчен обжалваният електронен фиш на жалбоподателя като собственик на автомобила, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба”, в размер на 200,00 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация не съвпадат изцяло по признаци.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото множество, еднопосочни писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, а именно: протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип АТСС, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата, справка АИС-АНД за връчване на процесния ЕФ, справка за връчване и справка за плащане и копие на предходен ЕФ Серия К № 10186350, справка за собственост и регистрация на МПС, заповеди, протокол за проведено обучение на служителя използвал АТСС, служебно изисканата справка за координатите на местонарушението и разположението му относно пътен знак В-26 (110 км/ч) и попадането му в този пътен участък от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ, както и от останалите приети по делото писмени доказателства и веществените такива – снимков материал за разположението на АТСС и копие на снимков материал /клип/ заснет от ATTC ARH CAM S1, с фабр. № 11743С6 – лист 6 от делото. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат никакви противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата, по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 5, т. 1 - т. 9 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на превозното средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е посочен ползвател - ползвателя на превозното средство или отговорното за извършеното нарушение лице съгласно чл. 188; описание на нарушението; нарушените и санкционните разпоредби; размера на глобата или имуществената санкция; броя на отнеманите контролни точки и срока, сметката и начините за доброволното заплащане на глобата или имуществената санкция.

2

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия – 15.01.2026 г. отразена в приложената справка АИС-АНД КАТ за връчването му – л. 8 от делото, съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира аргументите изложени в жалбата за частично основателни поради следното:

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 20.07.2025 г. С изменението на ЗДвП, с редакция обн. в ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г. е изменена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която в актуалната си редакция гласи: чл. 182, ал. 4 ЗДвП - „При повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т.

6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“ Докато предходната редакция на закона е предвиждала и санкциониране при повторност за нарушения за скорост извън населено място попадащи в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. чл. 182, ал. 2 ЗДвП предвижда следното: - „Водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: т. 3 за превишаване от 21 до 30 km/h-с глоба 100 лв.“

Установява се без съмнение от приложените писмени и веществени доказателства точно и конкретно мястото на нарушението, а именно пътен участък извън населено място общ. Дупница, обл. Кюстендил, по АМ „А-3“, при км. 53+990 м., с посока на движение към гр. София, при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч, като пътният знак е бил поставен и наличен на пътя, в посока на движение към гр. София, преди този пътен участък и със зона на действие от км. 54+490 м., до км. 53+943 м., където действието му се прекратява с поставен друг ПЗ В-34 „Край на забраните въведени с пътни знаци“, а нарушението е заснето посредством АТСС с посочени в снимковия материал километрично положение и координати. При това въведено с пътния знак ограничение на скоростта до 110 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи в този пътен участък със скорост от 136 км/ч., от която скорост правилно е бил приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 132 км/ч.

От обективна страна е установено явно и несъмнено, че жалбоподателят /доколкото не е посочено в срок с декларация от него друго физическо лице/ е управлявал описания подробно по-горе процесен лек автомобил, негова собственост, на горепосочената дата и час, в посочените в ЕФ пътен участък и посока, като при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 110 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 136 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 132 км/ч, поради което е налице превишение на максимално допустимата скорост за движение с 22 км/ч. В тази връзка е представена и служебно изисканата справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ. Според нея посочените в снимковия материал координати и километрично разположение попадат вътре в границите на действие на посочения пътен знак В-26 (110 км/ч.) и самият пътен участък се намира извън населено място. Всичко това съответства с посоченото място на нарушението в текста на ЕФ и в приложения протокол за използване на техническото средство по чл. 10 от Наредбата, съдържащ необходимите задължителни реквизити. Съдържанието на протокола е проверено от съответното длъжностно лице с положени имена, дата и подпис от същото. Този извод на съда е изцяло в съответствие с практиката на касационната съдебна инстанция относно задължителните реквизити на протокола по чл. 10 от Наредбата – виж.

3

Решение № 57 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 27 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

Протоколът, доколкото не е оборен като официален свидетелстващ документ се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани.

Не е изтекла и предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години и 6 месеца от датата на нарушението.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с указаната с ПЗ В-26 (110 км/ч). Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителката като правоспособен водач и пълнолетно, дееспособно лице е съзнавала, че е налице ограничение на скоростта, съзнавала е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирала настъпването на тези последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от нея скорост, независимо от наличието на ограничение на скоростта.

В същото време нарушението безспорно е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходно издаден друг ЕФ Серия К № 10186350, на 11.04.2025 г., поради заплащането му от жалбоподателя, видно от приложените 2 броя справки АИС АНД.

Въпреки това и на основание чл. 3, ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗАНН към момента е налице изменение и необходимост от задължително приложение на материалния закон, в случая поблагоприятната санкционна норма, а именно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който законов текст в настоящата си редакция предвижда лимитативно само следните хипотези за съставомерност при повторност на административни нарушения свързани с превишена максимално допустима скорост при управление на МПС в населено място, а именно:

„При повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“