Решение № 158 от 26.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Перник, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20251720101005 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

Ищецът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ твърди, че на 27.01.2024 г., около 16.35 часа, в гр.

Перник, по улица без име, намираща се до бившата фирма „Ескада“, с посока към ТЕЦ Перник се движело МПС „А.“ с рег. № РК****ВС, управлявано от З. Е. Р.. На кръстовището с ул. „Ю. Г.“ водачът на автомобила не спрял при наличие на пътен знак „Б2 – Спри!!

Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, в резултат на което отнел предимството и ударил в предна и странична дясна част правомерно движещото се по ул. „Ю. Г.“ в посока към кв. „П.“ МПС „Ш. О.“ с рег. № РК****КА, управлявано от Р. В. А.. Вследствие на ПТП лекият автомобил „Ш.“ претърпял тотална щета по смисъла на КЗ.

При посещение на мястото на инцидента от органите на МВР водачът на автомобила „А.“ – ответницата З. Е. Р., отказала да даде проба за алкохол, за което бил съставен АУАН (акт за установяване на административно нарушение), а впоследствие въз основа на акта било издадено и влязло в сила НП (наказателно постановление).

Лекият автомобил „Ш.“ бил имуществено застрахован по „Каско“ при „Дженерали Застраховане“ АД. Това дружество изплатило на собственика обезщетение за претърпяната тотална щета в размер от 25637,61 лв. след приспадане от действителната стойност на автомобила – 31 200 лв., на предходно изплатена щета от 382,39 лв., на стойността на останките от 5280 лв. и след добавяне на сума за репатриране от 100 лв. (25 637,61 = 31 200 – 382,39 – 5280 + 100).

Гражданската отговорност на виновния водач (ответницата) била застрахована при ищеца, към когото „Дженерали Застраховане“ насочило регресната си претенция за изплатеното обезщетение и за ликвидационни разноски от 15 лв. или за общо 25 652,61 лв.

(=25637,61+15). След преговори между двете дружества ищецът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ 1 заплатил на „Дженерали Застраховане“ сумата от 21445,95 лв.

При тези доводи и като се позовава на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, предвид отказа за даване на проба за алкохол от страна на ответницата, ищецът иска тя да бъде осъдена да му заплати посочената изплатена на „Дженерали Застраховане“ сума от 21 445,95 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 14.03.2025 г., до окончателното заплащане на вземането.

Ответницата З. Е. Р. оспорва иска с отговор в срок. Твърди, че процесното ПТП е съпричинено от водача на автомобила „Ш.“, който управлявал с несъобразена скорост.

Възразява срещу квалификацията на щетата на автомобила „Ш.“ като тотална. Оспорва размера на щетата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпило застрахователно събитие по имуществена застраховка застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението за действително претърпени вреди съответства на действителната стойност на застрахованото имущество при пълна увреда и на възстановителната стойност при частична увреда. Съгласно чл. 400, ал. 1-2 КЗ за действителна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Обезщетението не може да надхвърля договорената застрахователна сума, която се явява лимит на отговорността на застрахователя (чл. 386, ал. 1 КЗ). Когато възстановителната стойност надвишава 70 на 100 от действителната стойност, е налице тотална щета (чл. 390, ал. 2 КЗ). Наричайки такъв тип увреда „тотална щета“, законодателят я дефинира юридически като пълна. В тази хипотеза се дължи обезщетение, изчислимо като от действителната стойност на увреденото имущество се приспадне стойността на запазените части, тоест като се извърши т.нар. прихващане на ползите с вредите (compensatio lucri cum damno).

Когато застрахованото имущество е автомобил, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования и придобива регресно вземане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ за платеното застрахователно обезщетение и сторените разноски за определянето му (чл. 411 КЗ). Застрахователят по „Гражданска отговорност“ никога не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител, тоест от виновния водач (вж. мотивната част на т. 1 от ТР № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС).

От своя страна, застрахователят по „Гражданска отговорност“ има регресно вземане срещу виновния водач в случаите по чл. 433 КЗ и чл. 500 КЗ.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство под въздействие на 2 алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

С оглед на съдържанието на тази норма и на конкретните твърдения в исковата молба, в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно причинено от ответницата ПТП са нанесени щети на лекия автомобил „Ш.“ на не по-малко от претендираната стойност, заплащането на застрахователно обезщетение в полза на правоимащия собственик от страна на застрахователя по „Каско“ за увредения автомобил, наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответницата към датата на ПТП, обезщетяването на застрахователя по „Каско“ по негова регресна претенция с претендираната сума, отказа на ответницата да бъде тествана за алкохол.

В тежест на ответницата е да докаже наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат.

Безспорни между страните са следните обстоятелства (вж. доклада по делото на л.

102):

1. На посочените дата, час и място в исковата молба е реализирано ПТП с участието на автомобил „А.“, управляван от З. Е. Р., и автомобил „Ш. О.“, управляван от Р. В. А.;

2. Лекият автомобил „Ш.“ е бил имуществено застрахован със застраховка „Каско“ при „Дженерали Застраховане“ при застрахователна сума от 31200 лв.;

3. Гражданската отговорност на ответницата като автомобилист е била застрахована към ответника;

4. На отзовалите се на място органи на МВР ответницата е отказала да даде проба за алкохол;

5. „Дженерали Застраховане“ е изплатило на правоимащия собственик на автомобила „Ш.“ застрахователно обезщетение в размер от 25637,61 лв. след приспадане от действителната стойност на автомобила – 31 200 лв., на предходно изплатена щета от 382,39 лв., на стойността на останките от 5280 лв. и след добавяне на сума за репатриране от 100 лв. (25 637,61 = 31 200 – 382,39 – 5280 + 100);

6. „Дженерали Застраховане“ е заявило регресна претенция към ищеца в размер на 25 652,61 лв. (=25637,61 + 15 лв. ликвидационни разноски);

7. След преговори между двете застрахователни дружества ищецът е заплатил на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 21 445,95 лв.

По делото са приобщени като доказателства основно и допълнително заключения на съдебноавтотехническа експертиза, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени (л. 198-205; 206-208). Вещото лице дава заключение, че към датата на застрахователното събитие (процесното ПТП – 27.01.2024 г.) действителната стойност на автомобила възлиза на 24000 лв. Дава два варианта за изчисления на възстановителната стойност. Според първия вариант тя е 20435,24 лв., като при изчисленията са включени средна пазарна цена на труд и нови авточасти от алтернативни доставчици, тоест не от производител, като от производител са само детайлите по сигурността (вж. разпита на вещото лице в открито заседание). Според втория вариант възстановителната стойност 3 възлиза на 25140,44 лв., като при тези изчисления цената труда отново е пазарна, а всички авточасти са нови и по цена от производител. И в двата варианта възстановителната стойност надвишава 70 на 100 от действителната стойност на автомобила, поради което е налице тотална щета. Независимо от това, съдът намира за необходимо да отбележи, че възстановителната стойност се изчислява като сбор от пазарна цена на ремонтните дейности и цени за нови оригинални части (авточасти от производител). Това е така, защото съгласно изричната норма на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. По този въпрос в практиката на ВКС няма колебания както при действието на чл.

400, ал. 2 КЗ, така и на сходната норма на чл. 203, ал. 3 КЗ (отм.) - решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Както вече се отбеляза, при тотална щета дължимото обезщетение по имуществена застраховка се изчислява като разликата между действителна стойност и запазени части на автомобила. В застрахователната и в съдебната практика са известни два начина за изчисление на запазените части – като определен процент, обикновено 20 %, от действителната стойност, или като офертна цена от търговец, изкупуващ автомобили за продажба на части и за скрап. Настоящият съдебен състав намира за правилен вторият вариант, тъй като той държи сметка за реалното състояние на автомобила след застрахователното събитие и изхожда от пазарните условия. В процесния случай като приложение към исковата молба е приложена обвързваща оферта от такъв търговец за сумата от 5280 лв. За тази сума по служебно възложена му задача вещото лице се е произнесло, че е пазарно съобразена. Разликата между действителната стойност и запазените части – 18720 лв., не изчерпва застрахователната сума по полицата „Автокаско“ 30817,61 лв. (=31200 лв. застрахователна сума по полица – 382,39 лв. обезщетение по предходна щета). Ето защо към тази разлика като част от застрахователното обезщетение следва да се включи цената за репатриране на автомобила от 100 лв. Или общо дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка към застрахования по нея възлиза на 18820 лв. Както се посочи, в полза на застрахования е била изплатена по-голяма сума - 25637,61 лв.

За да се установи дали и в какъв размер е възникнало регресно вземане по чл. 411 КЗ на застрахователя по „Каско“ към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на другия участник в произшествието, следва да се анализира механизмът на инцидента и въпроса за вината. От кредитираното заключение на САТЕ, включително от разпита на вещото лице в открито заседание, се установи, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на автомобила „А.“, който е излязъл от път без предимство и не е пропуснал движещия се по път с предимство водач на автомобила „Ш.“. По делото не се събраха доказателства водачът на автомобила „Ш.“ да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост или да е възприел, преди да навлезе в опасната зона за спиране, че автомобилът „А.“ се движи в кръстовището, без намерение да спре и да го пропусне. При това положение не е налице допринасяне за настъпване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на водача на автомобила „Ш.“. Ето защо, застрахователят по „Каско“ („Дженерали“) се е суброгирал в правата на застрахованото увредено лице срещу застрахователя по „Гражданска 4 отговорност“ (ЗАД „ОЗК – Застраховане“) и е придобил регресно вземане за пълния размер на дължимото обезщетение с добавени обичайни разходи за определянето му (=18820+15=18835 лв.). За платената от застрахователя по „Каско“ в полза на увреденото лице сума над 18820 лв. до 25637,61 лв. не се е породило регресно право по чл. 411 КЗ, тъй като регресът е ограничен до дължимото обезщетение по чл. 405 КЗ с добавени ликвидационни разноски.