Определение № 681 от 16.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681 гр. Варна, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело № 20243100201799 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал.5 от НПК и е образувано във връзка с постъпила жалба от Н. Г. С., действащ чрез Р. Д. М., чрез процесуален представител адв. Б. Ж., срещу Постановление от 12.11.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Варна, с което е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 33/ 2023 г. по описа на ОД на МВР- Варна (пр. преписка вх. № 46/ 2023 г. по описа на ВОП), водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 249, ал.1, предл.1 вр. с ал.26 от НК.

С атакуваното в настоящото производство постановление, досъдебното производство е било спряно от Окръжна прокуратура-Варна, поради това че въпреки проведеното разследване не е установен извършителят на деянията, което налага спиране на наказателното производство до издирването на неговия автор.

В жалбата се сочи, че прокуратурата и органите на досъдебното производство не са обсъдили и съобразили приложената към жалбата кореспонденция между адвокатите на страните по повод претенциите на наследниците на Г.Г.С., от която било видно, че Р.К.Р., чрез адв. Ф. Д., прави извънсъдебно признание за теглени от нея суми, след смъртта на Г. С., като и предявява претенции за прихващане към размера на теглените суми, направените от Русева разноските по погребението на покойния. Наведени са 1 твърдения, че посочения от прокуратурата размер на теглените от платежния инструмент суми е неправилен, като размера на действително теглените суми след смъртта на Г.Г.С. е по-голям. Иска се да бъде отменено Постановлението на Окръжна прокуратура-Варна за спиране на наказателното производство, като делото се върне за продължаване на разследването.

Настоящият състав на съда счита, че жалбата е процесуално допустима.

Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът, след като се запозна със събраните до настоящия момент доказателства по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на ВОП и с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 15.03.2023 г. за това, че в периода 09.04.2021 г. - 10.04.2021г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, бил използван платежен инструмент /дебитна карта към „Банка ДСК“ АД, с титуляр Г.Г.С. - починал в 00.45 часа на 09.04.2021г./ без съгласието на титуляра, като деянията не съставляват по - тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал.1, предл.1 вр. с ал.26 от НК, както и за това, че в периода месец април 2021 г. - месец май 2021г., в гр.Варна, противозаконно били присвоени чужди движими вещи /сумата от 350.00 лв., представляваща цената за месечен наем по договор за наем на недвижим имот, сключен между Г.Г.С. - като наемодател и М.И.Д. - като наемател/, собственост на наследниците на Г.Г.С., които чужди движими вещи били пазени от Р.К.Р., деяние по чл.206, ал.1 от НК.

С постановление на ОП - Варна от 09.10.2024г, материалите, касаещи извършеното престъпление по чл.206, ал.1 от НК са отделени в отделно досъдебно производство, което е изпратено по компетентност на Районна прокуратура - Варна.

В качеството на свидетели, в хода на досъдебното производство са проведени разпити на свидетелите Р. М., Р.Р., Н. С., И. С.а-М., М. Д. и Г. С..

Наред с това е изискана информация къде е бил монтиран банкомата, от който са изтеглени сумите, ведно с налични видеозаписи от техните камери. С писмо на „Обединена Българска банка“ АД разследването е уведомено, че не се пазят записи, направени от камерите за видеонаблюдение на банкомата от 09.04.2021 г. и 10.04.2021 г.

2

От страна на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД /болничното заведение, в което е починал Г. С./ е предоставена информация /т.1, л.50 от ДП/, че при настъпване на смъртта на Г. С. са описани личните му вещи и впоследствие са предадени на Р.Р., като сред вещите на починалия не е имало банкови карти.

След така проведеното разследване, наблюдаващият досъдебното производство прокурор от Окръжна прокуратура-Варна е достигнал до извода, че липсват доказателства, които да сочат конкретно лице за извършител на престъпните деяния, предмет на воденето разследване, приемайки и че са изчерпани в конкретния момент доказателствените способи за събиране на доказателства относно авторството на престъпните деяния.

ВОС счита, че решаващият извод на прокурора, относно наличието на законови предпоставки за спиране на досъдебното производство е правилен и обоснован. В конкретния случай, от една страна липсват безспорни и категорични доказателства, които да подкрепят по необходимия начин предявяването на обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК, а от друга страна не са събрани и такива, относими към съпричастност на Р.Р. - посочена от пострадалите лица като извършител на деянията.

Неоснователно е виждането на жалбоподателя, че от приложената към жалбата кореспонденция между адвокатите на страните е видно, че Р.К.Р., чрез адв. Ф. Д., прави извънсъдебно признание за теглените от нея суми, след смъртта на Г. С.. На първо място, от писмото /л.7 от делото/ на Р.Р., действаща чрез адв. Ф. Д., е видно, че Русева „не помни дали и какви суми е теглила, но е готова да плати разликата между посочените 1880 лева и платените разходи за погребението на Г. С.“. Това изявление на Р.Р. не би могло да се приеме като признание за извършено престъпление по чл.249 от НК в инкриминирания период. На следващо място, съдът намира, че е недопустимо да бъде направено „извънсъдебно признание“, което касае изпълнителното деяние на престъплението по чл.249 от НК, а именно ползване на платежен инструмент без съгласието на титуляря. Такова признание не отговаря на правото на свидетеля по чл.121 от НПК, съгласно който свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него. Също така, практиката на ВКС /напр. Решение № 26 / 23.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1011/2017 г., III н.о./ е константна по отношение на въпроса, че осъдителната присъда не може да бъде основана 3 изолирано на извънсъдебни признания на подсъдимите и на недопустими предположения за авторството на деянието. В настоящия случай, дори направеното изявление от Р.Р. да се приеме за „извънсъдебно признание“, то това признание, ще се явява единственото доказателство, уличаващо същата в извършване на деянието.

По отношение на наведените твърдения, че посочения от прокуратурата размер на теглените от платежния инструмент суми е неправилен, доколкото размера на действително теглените суми след смъртта на Г.Г.С. е по-голям – съдът намира това възражение за неоснователно. Действителният размер на теглените суми от платежния инструмент няма отношение към преценката на прокурора, че извършителят на престъплението не е разкрит. Поради което, в това производство не следва да бъдат коментирани твърдения за неправилни изводи на разследващите органи по отношение на обективната страна на престъплението по чл.249, ал.1 НК.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно и при наличието на законовите основания за това, визирани в чл.244, ал.1, т.2 от НПК, прокурорът е постановил своя акт като е спрял наказателното производство, с оглед на което и на основание чл. 244, ал.5 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 12.11.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Варна, с което е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 33/ 2023 г. по описа на ОД на МВР- Варна (пр. преписка вх. № 46/ 2023 г. по описа на ВОП), водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 249, ал.1, предл.1 вр. с ал.26 от НК.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателят.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4