Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 05.06.2023, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 68/2023
Вид
Решение № 65
Подписан
05.06.2023
В сила
24.06.2023
Състав
СЛАВЧО АСЕНОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за автомобилните превози
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6, ал.1 · Наредба № 40 от 14 януари 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр.Мадан, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100068 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД от Д. Т. К. против ЕТ "А.М." за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1133 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за консултантски услуги от 21.01.2019 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози. С притежаваният от него товарен автомобил цистерна, марка „Скания“ с КД№** ответникът бил извършвал превози на „опасни товари“ по смисъла на §1, т. 16 от същият закон. Съгласно подписаният от него доклад с вх. № 4021-28- 64/04.02.2020 г. до ОО „Автомобилна администрация" - Смолян за 2019 година бил превозил общо 163 000 литра дизелово гориво. Сочи, че съгласно чл. 14, ал. 4 от Закона за автомобилни превози и чл.6, ал.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, лицата, осъществяващи превози на опасни товари и/или товарене и разтоварване на опасни товари, са длъжни да ползват един или повече консултанти по безопасността при превози на опасните товари. По предложение на ответника, на 21.01.2019 г., страните сключили безсрочен консултантски договор по силата на който ответникът възложил на ищеца да изпълнява, посочените в договора и Наредба № 40 консултантски функции. Със заявление с вх. № 40-17-224/3/ от 15.02.2019 г. ответникът заявил пред изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София сключения с ищеца договор и представил копие от същия, с което на практика бил легитимирал правото си да извършва превози на „опасни товари“. Договорът бил прекратен едностранно от възложителя със Заповед № 2 от 30.01.2020 г., считано от 01.02.2020 г. за което била уведомена и ИА „Автомобилна администрация“ - София със Заявление вх. № 8100-28-170 от 04.02.2020 г. при ОО „Автомобилна администрация“ - Смолян. С Доклад с вх.

№ 40-21-2864 от 04.02.2020 г. ответникът бил представил пред 00 "Автомобилна администрация"-Смолян справка за превозените от него „количества опасни товари през 2019 г.", а с писмо вх.№ 40-22-28-114 от същата дата е представен и доклад, изготвен от ищеца относно „Спазване изискванията за превоз на опасни товари и консултиране на длъжностни лица, свързани с тази дейност през 2019 година“. По силата на раздел 2-ри, т. 3та , ал.1 и ал.2 от договора ответникът се задължил да заплаща на ищеца годишно възнаграждение за консултантската му дейност в размер на 1800 лева - по 150 лева, месечно.

1

След подписването на договора, по предложение на възложителя, постигнали съгласие да променят размера на договореното годишно възнаграждение от 1800 лева на 1200 лева, по 100 лева месечно. Действието на договора продължило общо 12 месеца и 10 дена - от 21.01.2019 г. до 01.02.2022 г. за което на ищеца се дължало възнаграждение общо в размер на 1 233 лева от които, му били заплатени само 100 лева, като разликата в размер на 1133 лева оставала дължима. С писмо, получено на 16.12.2022 г. ответникът бил поканен да плати доброволно дължимата сума, но в указаният срок това не било направено. Въз основа на подадено заявление от ищеца била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18/2023 по описа на РС Мадан, срещу която постъпило възражение от длъжника, с оглед на което е предявен и настоящият иск. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва всички наведени твърдения, като недоказани. Възразява, че без да са посочени в договора задължителните реквизити касаещи: конкретната сума, като главница, начин на плащане и т.н. не може да се изведе правен извод, с какви действия или бездействия ответникът не е изпълнил произтичащите от договора негови задължения. Не отговаряло на истината, че договорът бил безсрочен.

Страните се познавали от дълги години поради естеството на тяхната работа. Между страните през началото на 2019 година е имало подобен разговор иницииран от ищеца Д. Т.

К., който притежавал удостоверение за консултант по безопасността при превоз на опасни товари по шосе. Г-н К. предложил на възложителя ЕТ“А.М.“ да сключат граждански договор за консултантски услуги. При разговора им г-н К. е заявил, че това ще е формална работа по документи. На въпроса какво ще му струва тази услуга г-н К. му отговорил за сега само 100 лева, при което ответникът се съгласил и му дал 100 лева на ръка. Г-н К. изготвил договор с дата 21.01.2019 година, в който в раздел II т. 3, ал.1 не бил изнесал никаква сума, а многоточие. Впоследствие двамата подписали договора и се разбрали, когато на А.М. му се налага да ползва някакви от нормативно изискуеми документи, необходими във връзка с работата му, като превозвач на опасни товари, г-н К. в качеството на консултант щял да му ги изготвя и предава. При подписване на договора а и след това не било ставало на въпрос и не била договаряна допълнителна сума за заплащане за т.н. услуга освен първоначално предадените 100 лева. През цялото време на действие на договора К. нито веднъж не бил посещавал мястото, където домува товарния автомобил на възложителя, нито бил извършвал някакви фактически, прегледи, проверки инструктажи и т.н. Не бил давал предписания или някакви конкретни препоръки- в писмена форма. На 29.01.2020 г. г-н К. бил изготвил един доклад, който ЕТ „А.М.“ бил изпратил до АИ ,Автомобилна администрация“ София под № 4021-28.64/04.02.202 година. При внимателен прочит на процесния доклад и след като вече го е изпратил, А.М. бил провел разговор и е запитал г-н К., кога е извършвал описаните в доклада прегледи, проверки. Г-н К. ядосано му отговорил нещо от рода „ти знаеш как стават тези работи, ако не си доволен ела в офиса ми да изготвим заповед за прекратяване на договора“. На 31.01.2020 година А.М. се явил в офиса на г-н К., който му представил изготвена от него заповед за подпис и двамата са се подписали под готовия текст. На тази дата и след това г-н К. не бил настоявал за някакво допълнително заплащане. На 31.01.2020 година страните подписали тази заповед и след тази дата всякакви взаимоотношения между тях са прекратени. За претендирана сума от 1150 лева от страна на К. ответникът за пръв път е узнал от ПДИ, получена на 16.12.2022 от лицето Б. Б.. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. № 18/2023 по описа на РС Мадан е издадена Заповед № 10/19.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на Д. Т. К. против ЕТ „А.М.“ за сумата в размер на 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева, представляваща Възнаграждение по Консултантски договор от 21.01.2019 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящото заявление – 18.01.2023 г. до окончателното заплащане на дължимата сума. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като доказателство по делото е представено заверено копие от Консултантски 2 договор от 21.01.2019г. между ЕТ ..А.М.”, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:

4960 гр. Р., ул. „А.” № .., представлявано от А. М. М. – Управител - Възложител, от една страна и от друга страна инж. Д. Т. К., с ЕГН **********, с адрес по местоживеене: гр. М., ул. „П.” № .., консултант по безопасността при превоз на опасни товари по шосе.

Съгласно съдържанието на договора (чл. 1 б. „а“ – б. „е“) консултантът по безопасността се задължил: а/, да провежда периодични обучения на водачите относно безопасността при превоз на опасни товари по шосе (ADR), да провежда периодични обучения на водачите относно задълженията им при настъпване на произшествия при превоз на опасни товари по шосе (ADR), периодично да извършва проверки относно необходимите документи, които трябва да притежават водачите на МПС извършващи превоз на опасни товари по шосе (ADR), периодично да извършва проверки относно необходимото и изискващо се оборудване на МПС, с които се извършва превоз на опасни товари по шосе (ADR)., периодично да извършва проверки на МПС, с които се извършва превоз на опасни товари по шосе (ADR) за наличието и състоянието на изискващите се табели, знаци и маркировка, ежегодно до 20 число на месец Февруари да изготвя и представя на Възложителя годишен доклад относно дейността на предприятието по отношение на превоза на опасни товари по шосе (ADR), които задължения следвало да бъдат извършвани ежегодно най-малко 4 пъти в годината. Съгласно чл. 3 от договора консултантът по безопасността при превоз на опасни товари по шосе - изпълнителят се задължава да отразява всяко обучение, проверка или проведен инструктаж в специална книга предоставяна му от възложителя, а годишният доклад относно дейността на предприятието по отношение на превоза на опасни товари по шосе (ADR) да предава на Възложителя на хартиен носител в два екземпляра.

В чл. 3 от Договора е посочено, че възложителят се задължава да заплати на консултанта по безопасност годишно възнаграждение, като в цитираната клауза не е посочен конкретен размер на дължимото възнаграждение.

В процесния Консултантски договор не е посочен срок на действие. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора възложителят има право да се откаже от договора във всеки един момент по време на изпълнението му стига да има основателна причина за това, като заплати на консултанта по безопасност при превоз на опасни товари направените разходи, извършената до развалянето работа и печалбата, която той би реализирал от изпълнението на изработката.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията Лиценз № 00139 за превоз на товари с период на валидност от 24.10.2017 г. до 21.11.2027 на „ЕТ А.М.“, от който е видно, че ответникът има право да извършва превоз на товари на територията на Република България. Като доказателство по делото е прието удостоверение № 2278 за преминато обучение за консултант по безопасност при превоз на опасни товари по шосе на Д. Т. К. от 20.06.2018 г., което е валидно до 22.05.2023 г.

Представено е заявление от ЕТ А.М. от 15.02.2019г. до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София, към което е представен сключения между ЕТ А.М. и инж. Д. Т. К. договор за консултантски услуги.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от Заповед № 02/30.01.2020 г. на ЕТ А.М., в която е посочено, че на осн. постигнато съгласие между страните гражданския договор от 21.01.2019г., сключен с инж. Д. Т. К. се прекратява, считано от 01.02.2020 г..

Заповедта е подписана от А. М. на 31.01.2020 г. и от Д. К. на 31.01.2020 г.

Представено е заявление от 29.01.2020 г. от ЕТ А.М. до Изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация“ гр. София, с което ЕТ А.М. моли да бъде отписан от регистрите на ИА Автомобилна Администрация като превозвач на опасни товари, вписан съгласно изискванията на Наредба № 40/2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари.

Като доказателство по делото е прието писмо от ЕТ А.М. изх. № 01/29.01.2020 г. до Областен отдел Автомобилна администрация гр. Смолян, към което е приложен доклад на консултанта по безопасност при превоз на опасни товари по шосе за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и доклад за превозени количества опасни товари през 2019 г. Като 3 доказателство по делото е представен доклад от инж. Д. К. до Управителя на ЕТ А.М. от 29.01.2020 г., съгласно който през 2019г. превоза на горива е осъществен само с автоцистерна „СКАНИЯ" с регистрационен номер СМ8973АМ. В изготвения доклад са отразени следните констатации: Автоцистерната и ремаркето били преминали задължителните хидравлични изпитания и проверки за херметичност. Превозното средство било комплектовано с необходимия протокол за техническа годност и удостоверение за превоз на опасни товари съгласно ADR. Превозното средство било сигнализирано правилно и има пълно оборудване съгласно изискванията на A D R . Водачът А.М. бил преминал редовен курс за превоз на опасни товари и притежава ADR - удостоверение. През 2019г. не били допуснати произшествия и аварии свързани с превоза на опасни товари. Водача притежавал и бил запознат с писмените инструкции за действия при евентуални произшествия и разливи. Същият се инструктирал периодично и за специфични проблеми, които могат да възникнат при превоза на гориво особено при резки промени на температурите. Дадена е препоръка да се следят сроковете на валидност на всички документи необходими за превоз на опасни товари. Същите своевременно да се презаверяват или подновяват. Това било особено валидно за АДР- удостоверението на водача, при които не се допуска след изтичането на срока на валидност не се допуска да се продължи и трябва задължително да се кара нов курс на обучение за ново удостоверение АДР.