Определение № 691 от 22.12.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. София, 22.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902320 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Строй - Трейд 99“ ЕООД и „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД срещу решение № 407 от 15.06.2022г. по в.т.д.

№ 181/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 901246 от 29.11.2021г. по т.д. № 98/2020г. на Окръжен съд - Благоевград за прогласяване за недействителен по отношение на държавата, по иск на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, договор за цесия от 02.08.2019г., с който „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД е прехвърлило на „Строй - Трейд 99“ ЕООД ЕООД вземания от община Кресна в общ размер от 1 375 534. 45 лева срещу заплащане на цена от 1 100 000 лева, като прехвърлените вземания са били потвърдени с влезли в сила решения на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по в.а.д. № 160/2017г. и по в.а.д. № 159/2017г.

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо. Окръжен съд – Благоевград е квалифицирал наведените в исковата молба обстоятелства и искането за прогласяване за относително недействителна на процесната сделка по чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК, без да сочи в диспозитива коя хипотеза приема за основателна.

1

Въззивният съд, предвид нормите, действащи към датата на завеждане на иска, е обосновал неправилност на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация и е потвърдил решението му на основание чл. 216, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 135 от ЗЗД. Фактите, обосноваващи исковете, обаче са различни. По чл. 216, ал. 1 от ДОПК е налице намерение за увреждане и обективна свързаност, а по чл. 216, ал. 3 от ДОПК – оборима презумпция за знание на третото лице, които са различни факти. Първоинстанционният съд се е произнесъл по фактите по чл. 216, ал. 1 т. 4 и т. 6 от ДОПК, произнасяйки се по непредявен иск.

Също съгласно изложеното в касационната жалба е бил нарушен материалният закон. Въззивният съд последователно е изследвал фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД при наличие и на оборимата презумпция по чл. 216, ал. 3, изр. 2 от ДОПК, като е намерил, че всички тези елементи са изпълнени, съгласно § 1, т. 3, б.“а“ от ДР на ДОПК (че едноличният собственик на капитала на „Строй Трейд-99“ ЕООД Гергана Василева Кузманова е дъщеря на Васил Георгиев Кузманов, едноличен собственик на капитала на „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД). Не може да се приеме обаче, че е доказано знание заради свързаност. Презумпцията не важи, когато физическите лица, изразяващи волята на юридическото лице, са различни правни субекти.

Неубедителни са аргументите по отношение на елемента „увреждане“ от състава на чл. 135 от ЗЗД. Вземането към община Кресна е непогасено с години, а цедентът е получил значителна сума срещу прехвърлянето. Не са съобразени доводите на касаторите относно погасяване по давност на задълженията.

Според касаторите въззивният съд е допуснал още съществено нарушение на процесуалните правила и не е дал указания на въззивника „Строй - Трейд 99“ ЕООД да организира защитата си, като ангажира доказателства в посока „незнание“, макар и да се приеме, че цедентът и цесионерът са свързани лица. Съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на 2 доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. С решението се е стигнало до процесуална изненада на една от страните, което съществено нарушава правото й на защита.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, които попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По-конкретно поставените от касаторите въпроси са:

1. Кои лица се приемат за свързани по смисъла на § 1, т. 3, б.“м“ от ДР на ДОПК и отнася ли се разпоредбата за търговски дружества, т.е. за юридически лица, при които собствениците на капитала и управителите са съпрузи и/или роднини по права линия от първа степен?

Касаторите сочат, че по отношение на този въпрос е налице допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото точното прилагане на закона и развитието на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона.

2.

При неправилна правна квалификация, допусната от първоинстанционния съд, довела и до неправилно разпределение на доказателствената тежест, длъжен ли е въззивният съд да даде нарочни нови указания по доказателствената тежест, в частност да укаже на въззивника, че трябва да обори презумпцията за знание по чл. 216, ал. 3, изр. 2 от ДОПК?

Касаторът сочи, че решението на въззивния съд в случая е в нарушение с т. 2 от ТР № 1/2013 по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е констатирал, че субективният елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 135 от ЗЗД е установен единствено на база констатираното родство, без да укаже на въззивника „Строй - Трейд 99“ ЕООД, че трябва да ангажира доказателства, че третото лице по атакуваната 3 сделка, макар и свързано лице (ако се приеме за свързаност), не е знаело за увреждането. Съдът, позовавайки се само на установеното родство, е потвърдил първоинстанционното решение, приемайки за доказан от ищеца фактическият състав на нормата на чл. 216, ал. 3 от ДОПК, като така се е стигнало до нарушаване на задължителна практика на ВКС по тълкувателни дела.

От насрещната страна по жалбата главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при Национална агенция за приходите, Териториална дирекция София, процесуален субституент на държавата, не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на искова молба от 23.06.2020г. на Ирена Петрова Петрова, главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при Териториална дирекция София на Национална агенция за приходите. Съгласно изложеното в молбата ЕТ“Аделина Стил-99-Искра Георгиева“ е имала вземания към община Кресна по договор за строителство от 09.01.2009г. Вземанията са били установени в размер от общо 1 375 534. 45 лева съгласно арбитражни решения на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата по в.а.д. № 4

160/2017г. и по в.а.д. № 159/2017г. Едноличният търговец е имал и публични задължения в особено големи размери, формирани от подадени 17 броя конкретно посочени в исковата молба декларации за времето от 15.01.2012г. до 14.11.2014г. (за задължителни осигурителни вноски и ДДС). „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД е правоприемник на ЕТ“Аделина Стил-99-Искра Георгиева“ след сключен договор за продажба на търговско предприятие от 17.04.2014г.

На 02.08.2019г. вземанията на „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД към община Кресна са били цедирани на „Строй – Трейд 99“ ЕООД за сума от 1 100 000 лева по сключен писмено Договор за прехвърляне на вземане. Публичните задължения на едноличния търговец, преминали към „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД, не са били погасени, а с цел събиране на неплатените задължения срещу „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД е било образувано изпълнително дело № 180543301/2018г. по описа на ТД на НАП София. При тези изложени обстоятелства от публичния изпълнител е било поискано обявяването на договора за цесия от 02.08.2919г. за недействителен спрямо държавата поради това, че цедентът е знаел, че има непогасени публични задължения (на дружеството на 24.08.2018г. е било връчено съобщение за доброволно изпълнение, с което е било уведомено за образуваното изпълнително дело, като са описани всички декларации), както и цесионерът „Строй – Трейд 99“ ЕООД е бил представляван от Гергана Василева Кузманова, дъщеря на Васил Кузманов Георгиев - управител и едноличен собственик на капитала на „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД, при което е налице оборима презумпция за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и от цесионера „Строй – Трейд 99“ ЕООД. Презумпцията е приложима по отношение на юридически лица.

Към датата на исковата молба публичните задължения на „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД са били определени в размер на 521 795. 28 лева, а искът е бил квалифициран от ищеца като такъв по чл. 216, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 135 от ЗЗД.

В отговора на исковата молба от името на „Строй – Трейд 99“ ЕООД е било възразено, освен другото, че дружеството не е имало знание, че са били налице задължения при условия на солидарност от прехвърлителя на търговското предприятие, преминали като задължение към купувача „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД, на свой ред прехвърлител на облигационното вземане към общината.

С проектодоклад по делото от 02.11.2020г., потвърден и в първото 5 открито съдебно заседание като окончателен, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със специален иск по чл. 216, ал. 1 т. 4 от ДОПК, в редакцията на разпоредбата към датата на сключване на договора за цесия, при който намерението за увреждане, като елемент от състава на чл. 216, ал.

1, т. 4 от ДОПК, не включва такова намерение у лицето, с което длъжникът е договарял, и в тази хипотеза липсва правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, че когато сделката е възмездна лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. При иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 е дадена посилна защита на кредитора от тази по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Поради тези съображения първоинстанционният съд е приел, че указания на касаторите по доказателствата, включително на „Строй – Трейд 99“ ЕООД за оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД (чл. 216, ал. 3, изр. 2 от ДОПК) относно знание за увреждането на кредитора, не следва да бъдат давани.

Въпреки това е било указано установяването на правоизключващото възражение на „Строй – Трейд 99“ ЕООД за липса на знание за публични задължения на цедента към държавата към датата на сключване на договора за цесия, определено като добросъвестност на „Строй – Трейд 99“ ЕООД.

С постановеното първоинстанционно решение искът на държавата, чрез главния публичен изпълнител за прогласяване за недействителен на сключения между „Инерт Бетон Комерс“ ЕООД и „Строй – Трейд 99“ ЕООД договор за прехвърляне на вземания от 02.08.2019г. (договор за цесия) е бил уважен. Обсъждани са били обстоятелства по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, както и допълнително по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, но е приел правна квалификация на иска по чл. 216, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 135 от ЗЗД, предвид редакцията на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК до допълнението й с ДВ, бр. 105 от 2020г., в сила от 01.01.2021г., която е изключвала оспорване на сключени след датата на деклариране на публични задължения сделки (в исковата молба публичните задължения на прехвърлителя по атакуваната сделка са били посочени като формирани от подадени декларации – образец 6 и справки – декларации по ЗДДС).