Решение № 317 от 24.10.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 746/2025
- Вид
- Решение № 317
- Подписан
- 24.10.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, Васил Георгиев Чамбов, ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 317 гр. ХАСКОВО, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500746 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №415/27.05.2025г., постановено по гр.д.№310/2023г. Районен съдХасково: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на „Термал Интернейшънъл“ООД, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2022г., №*, том * рег.№**, дело №**2022г. по описа на Нотариус К. В., рег.
№352, с който Х. А. Ю. и Г. М. Ю. са продали на К. А. М. следния свой недвижим имот, а именно : Урегулиран поземлен имот №*, в кв.* по регулационния план на **, одобрен със Заповеди №*/1990г. и №*/2016г. с площ на имота 1917 кв.м., при граници на имота: улица, от две страни алея и УПИ **; ОСЪЖДА Х. А. Ю. и Г. М. Ю. и К. А. М. да заплатят на „Термал Интернейшънъл“ООД направените по делото разноски в размер на 1068лв. за държавна такса и възнаграждение за вещо лице и 1 500 евро-възнаграждение за адвокат.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Х. А. Ю. и Г. М.
Ю. и К. А. М., които чрез пълномощника си с отделни въззивни жалби го обжалват с оплаквания за недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност. Считат, че решението е недопустимо, тъй като между страните съществувал друг правен спор и висящо производство пред ОС-Кърджали, чийто предмет бил от съществено значение за доказване качеството на ищеца на кредитор и дали съществува или не вземане, което било една от основните предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД. При наличието на преюдициален въпрос съдът е следвало да спре производството по предявения Павлов иск и да изчака решаването на спора относно качеството на ищеца и наличието или не в негова полза на парично вземане спрямо ответника Х. А. Ю.. Излагат и подробни съображения относно неправилността на постановеното съдебно решение, като считат, че ищецът с ангажираните по делото доказателства не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че има вземане по Споразумение от 16.04.2022г. сключено между него и ответника Х. А. Ю.. Поддържа също, че съдебното решение противоречи на т.1 от ТР 1
№5/29.12.2014г. по т.д.№582013г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД за ½ ид.част от имота. Цитира се съдебна практика в посочения смисъл, като се поддържа и липсата на умисъл за увреждане на ищеца от страна както на прехвърлителите, така и на приобретателя на имота. Считат, че при събиране на доказателствата по делото първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения, като не успял правилно да съпостави фактическите отношения с нормативния текст. Липсвала задължителната положителна предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД-знанието за увреждане чрез извършване на атакуваната сделка.
Претендират въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД. Претендират и присъждане на разноски по делото,съгласно представени списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Термал Интернейшънъл“ООД, който чрез пълномощника си оспорва жалбите и излага доводи за тяхната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково, както и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема да установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в производството, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законустановения срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са частично основателни.
Пред РС-Хасково е бил предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД от ищеца „Термал Интернейшънъл“ООД срещу ответниците Х. А. Ю., Г. М. Ю. и К. А. М.. Ищецът е претендирал РС-Хасково да обяви за относително недействителна спрямо него сделката, обективирана в Нотариален акт №*, том *, рег.№** от 02.11.2022г. на Нотариус К. В., рег.
№352 на НК, район на действие РС-Хасково, който акт е вписан в Служба по вписваниятагр.Хасково под Акт №**, вх. рег.№**, том **, дело №**/2022г.
По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че ответникът Х. А. Ю. и синът му М. Х. Ю. са били ** и представляващи ищцовото дружество „Термал Интернейшънъл“ООД. В периода от 10.05.2013г. до 19.04.2022г. *** е бил М. Х. Ю., а в периода от 09.11.2018г. до 19.04.2022г. ** е бил и Х. А. Ю.. Не е спорно обстоятелството, че и двете посочени лица са били освободени като управители по решение на Общото събрание на търговското дружество от 19.04.2022г.
По делото е представено писмено споразумение-уреждане на отношения по доброволен път от 16.04.2022г. сключено между Х. Ю. /Х. М. Ю./ и М.А., като представител на ищцовото дружество, от което се установява, че М. Ю. /М. Х. Ю./, като служител в „Термал Интернейшънъл“ООД е отговарял с пълни права за финансовите трансакции. При проверките и констатациите, направени през април 2022г. е било установено, че е присвоил общо 324 306лв. през периода 2019г.-2020г.-2021г. като извършил плащания от свое име и за своя сметка. Проведен е бил разговор със служителя на компанията и неговия баща Х. Ю., действащ от името на М. Ю., който декларира решението си да поеме произтичащата от този въпрос отговорност и изплащането на дълга. Предвидено е обезпечение и споразумението е подписано в присъствието на двама свидетели.
Не е спорен факта, че на 13.07.2022г. е била подадена искова молба от „Термал Интернейшънъл“ООД срещу ответниците Х. А. Ю. и М. Х. Ю., с която са били предявени осъдителни претенции спрямо тях за различни суми,произтичащи от търговски взаимоотношения по повод управлението им на дружеството в предходен период и е било образувано търговско дело №35/2022г. по описа на Окръжен съд-Кърджали. Преди приключване на първоинстанционното производство в РС-Хасково по посоченото дело е 2 било постановено и съдебно решение №4/13.03.2025г., с което двамата ответници са били осъдени да заплатят в условията на солидарност на ищеца сумата в размер на 224 306лв. на основание посоченото по-горе споразумение от 16.04.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За посоченото споразумение съдът е приел, че представлява извънсъдебно признание на паричното задължение на М. Х. Ю. спрямо „Термал Инренейшънъл“ООС, възникнало при управлението на търговското дружество,което задължение е поето солидарно от него и неговия баща Х. А. Ю., ответник в настоящето производство. Според твърденията в настоящето производство постановеното съдебно решение на ОС-Кърджали не е влязло в законна сила .
Установено е също,че след образуване на делото пред ОС-Кърджали на 13.07.2022г. с Нотариален акт №**, том *, рег.№** от 02.11.2022г. на Нотариус К. В., рег.№352 на НК, район на действие РС-Хасково, който акт е вписан в Служба по вписванията-гр.Хасково под Акт №**, вх. рег.№**, том **, дело №**/2022г. ответниците Х. А. Ю. и Г. М. Ю. са продали на третия ответник К. А. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот №**, в кв.** по регулационния план на **, одобрен със Заповеди №**/1990г. и №**/2016г. с площ на имота 1917 кв.м., при граници на имота: улица, от две страни алея и УПИ ** за сумата от 16 700лв.
Ответниците Х. А. Ю. и Г. М. Ю. са съпрузи и имат сключен граждански брак от 20.07.1980г.
Според заключенията на назначените по делото съдебно-оценителни експертизи пазарната стойност на описания недвижим имот към момента на продажбата е съответно според едната експертиза на стойност 134 970лв., а според другата експертиза е на стойност 142 300лв.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът се договаря, трябва също да е знаело за увреждането. Всеки кредитор-хирографарен или обезпечен може да води иск по чл.135 от ЗЗД. Не е необходимо кредиторът да представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви отменителния иск. Качеството му на кредитор следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Изпълнителният лист само констатира това му качество. Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката/или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка/или друго действие/ е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношения, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти в исковата молба. С иска по чл.135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка/или друго действие/ в отношенията между страните, които са я сключили/длъжника и третото лице/. Т.е. продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.
Ако в последствие това негово качество бъде отречено /напр. защото сделката има порок/ или отпадне/напр. защото е погасено чрез плащане /, непротивопоставимостта губи смисъл.
Затова съдът, който е сезиран с иска по чл.135 от ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. В производството по иска по чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези 3 отношения ответникът може да осъществи само по иск за вземането. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба факти.
За уважаването на иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо установяването на две обективни и една субективна предпоставка, а именно:1/ищецът е кредитор на ответника-прехвърлител; 2/увреждаща сделка; и 3/ знание/съзнаване/ на увреждането от страна на прехвърлителя.
Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане-вземане, което може да не е изискуемо и ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в законна сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Страната, поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.