Решение № 13 от 29.01.2020, Районен съд - Тервел

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,29.01.2020 година

Решение от книга за открити заседания №…… от 29.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Тервелски районен съд в публично съдебно заседание проведено на десети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ

При секретаря Милена Димова, като сложи на разглеждане гр.дело №101 по описа на съда за 2019 година, докладваното от районния съдия Ганчо Драганов и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. №586/06.03.2019г. от И.Л.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.И.С. от ДАК със съдебен адрес ***, офис 3 срещу ЕТ“Симекс-Р.С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ***, представлявано от Р.Г., с посочено правно основание чл.108 от ЗС.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че е собственик на процесния недвижим имот Поземлен имот ***, област Добрич, община Тервел, с. Войниково, Земеделска, категория 5, НТП, за друг вид застрояване, площ 4343 кв.м., стар номер 000733, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1422/06.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК.

Имотът придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 189, том 4, нот.дело 519/2006г., от 19.10.2006г. на нотариус с per. № 191 на НК, вписан в Служба по вписванията - Тервел под № 34, том 4, вх.рег. № 2229/19.10.2006г., поправен с нотариален акт за поправка № 165, том 1, дело 102/2017г. от 14.03.2017г. на нотариус с per. № 191 на НК , вписан в Служба по вписванията - Тервел под № 191, том 1, вх.рег. № 434/14.03.2017г., както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху сочения имот.

Ищеца твърди в исковата молба, че е собственик на Поземлен имот ***, област Добрич, община Тервел, с. Войниково, Земеделска, категория 5, НТП, за друг вид застрояване, площ 4343 кв.м., стар номер 000733, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1422/06.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК. Имотът придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 189, том 4, нот.дело 519/2006г., от 19.10.2006г. на нотариус с per. № 191 на НК, вписан в Служба по вписванията - Тервел под № 34, том 4, вх.рег. № 2229/19.10.2006г., поправен с нотариален акт за поправка № 165, том 1, дело 102/2017г. от 14.03.2017г. на нотариус с per. № 191 на НК , вписан в Служба по вписванията - Тервел под № 191, том 1, вх.рег. № 434/14.03.2017г. От датата на покупката - 19.10.2006г., до 2018г. владеел безпрепятствено и необезпокоявано имота, поради което претендира и придобиването му на друго правно основание добросъвестното си давностно владение.

През 2018г. обаче, търговецът - ответника Р.Г.С. уведомил ищеца, че е закупил имота от община Тервел и, че трябва да го освободя. При справка в общината ищеца установил, че не може да му бъде издадена данъчна оценка, т.к. имотът е деклариран на друг собственик. По същата причина, не могъл да се снабди и със скица на имота.

Така, считано от стопанската 2018/2019г. имотът бил завладян, обработен и засят от Р.Г.С..

След направена справка в Служба по вписванията - Тервел ищеца установил, че на 02.08.2016г. между Община Тервел и ЕТ „Симекс-Койка Иванова“ с ЕИК ********* е сключен договор за продажба на имоти, вписан в СВп-Тервел под № 82, том 5, вх.рег. № 1718/29.08.2016г., сред които и имот с № 000733 в землището на с.Войниково, с площ от 4,343 дка и граници имоти № № 000734, 000090, 000732, 000800.

От справка в

ТР установил, че с вписване от 21,09.2017г., предприятието на ЕТ „Симекс-Койка Иванова“ с ЕИК ********* е поето от ответника ЕТ „Симекс-Р.С. с ЕИК *********.

С разпореждане на основание чл.131 от ГПК,

Тервелски районен съд е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от ответника и в законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от него, като оспорват изцяло предявеният иск, считат същия за неоснователен. Сочи, че е придобил процесния имот след проведен и спечелен търг в Община Тервел и че този имот е бил собственост на Община Тервел преди да го придобие той. Твърди, че имоти частна общинска собственост какъвто е бил и процесния не могат да се придобиват по давност с което оспорва и това придобивно основание на ищеца. Не оспорва това, че в момента владее имота но сочи, че го владее на правно основание.

По делото като подпомагаща страна ищецът е привлякъл и беше конституиран А. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес: ***.Св.Кирил и Методий № 51, праводател на ищеца, който изразява становище, че искът е допустим и основателен. Сочи, че процесния имот е бил негова собственост получена от наследство и давностно владение, за което е имал и нотариален акт преди да продаде имота на ищеца.

Ответника ЕТ

„Симекс-Р.С. е привлякъл и бе конституирана като трета страна, подпомагаща ответника, Община Тервел представлявана от кмета Ж.Г.,***. Представителят на Община Тервел оспорва основателността на иска, като сочи, на първо място, че единствения легитимен собственик е ответника по делото, тъй като същият е придобил имота след проведен търг в Община Тервел и го е закупил след спечелването му, а самият имот станал общинска собственост след като е бил прехвърлен от държавна собственост по съответния ред. Сочи на следващо място, че с § 1 от Закона за допълнение на ЗС

. (ДВ. бр. 46 от 2006 г. в сила от 1.06.2006 г.. изм. бр. 105 от 2006 г. бр.

113 от 2007 г. в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г. в сила ог 31.12.2008 г. бр.105 от 2011 г.. в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп.. бр. 107 от 2014 г.. в сила от 31.12.2014г.) давността за имоти, частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2017 г. като по този начин оспорва и давностното добросъвестно владение на ищеца.

По делото бяха приети следните писмени доказателства: копия от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №189, том 4, рег.№3148, нот.дело №519, вписан в СП с вх.рег.№2229, акт №34, том 7, дело №1313 от 19.10.2006г., нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том 1, рег.№567, дело №102, вписан в СП с вх.рег.№434, акт №191, том 1, дело №155 от 14.03.2017г., договор за покупко-продажба от 02.08.2016г., 4 бр. справки от Търговски регистър, удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/27.03.2019г., скица на поземлен имот, справка за имот от СП Тервел, препис от нотариално дело №102/2017г. заверени копия от заповед №01/09.01.2012г., заповед №01/08.02.2012г., акт за унищожаване на неценени документи с изтекъл срок за съхранение, копие на извлечение на нотариални дела през 2006г.- стр1,стр.3, стр.5, стр.6 и стр.7, копие от писмо №93-07-11/10.01.2013г. на Отдел“Държавен архив“ Добрич и постановление и протокол по нотариално дело №518/2006г., нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №188, том 4, рег.№3147, нот.дело №518, вписан в СП вх. рег. №2228, акт №33, дело №1312 от 19.10.2006 година, решение №1 от 22.12.2008 г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ и приложение №1 към същото решение, Заповед №РД-10-173 от 04.07.2008 г. акт №2598 за частна общинска собственост вписан в СВ гр.Тервел под №164/16.06.2015 г., копие от тръжна документация на Община Тервел, съдебно техническа експертиза.

По делото бяха допуснати и разпитани свидетелите Д.П.И. и М.К. водени от ищцовата страна и И. В.И. и С. Г.С., водени от ответника.

От събраните по делото доказателства които съдът обсъди в тяхната цялост намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника, както и че последния упражнява това владение без правно основание.

Не доказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.

Ревандикационния иск има две части, които се намират в неразривно единство: установителната част, при която съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на вещта на претендираното основание и осъдителна част при която след като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде владението. Двете части на ревандикационния иск не представляват самостоятелни искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на собственост не е произнасяне по самостоятелен установителен иск, затова и по иска по чл. 108 ЗС диспозитива е един, а не два самостоятелни.

В заключението си вещото лице по приетата и неоспорена от страните експертиза сочи, че имота, който се появява в кадастралните регистри и планове през 1950 година, при изработването на кадастралната карта и е с №133, първоначално е регулиран в два парцела, УПИ III-133, впоследствие без да може да открия изменението е направено такова изменение на регулационния план с което е изключен парцел XX-133 от регулационния план и така имот с пл.№133 се раздела на регулиран имот III-133 в регулация и пл.133 извън регулация, с площите описани в двата нотариални акта, съставени от нотариус Румен Дапков, 1465 кв. м. регулирания парцел III в кв.19 и 4343кв.м. извън регулация. При изработването на плана за земеразделяне, одобрен 94-та на с.Войниково тези площи, които са извън регулация, както е в случая с пл.133 са така наречените имоти с възстановими стари реални граници. Възстановими означава, че могат да бъдат отложени възстановени на место по план, съществуващ план, както е в случая кадастралния план на с. Войниково и при номерацията на имотите, които са извън регулация се възстановяват по ЗСПЗЗ, този имот получава №733 и той е със същата площ какъвто е бил изключената част от имот 133, преди изработване на плана за земеразделяне, това се вижда от списъка на собствениците в приложение №4 от ОС“Земеделие“ в която открих списъка на имотите, които са възстановени в стари реални граници и това е именно имот 733, който е с площ 4343 кв.м. Впоследствие в плана за земеразделяне се преобразува в карта на възстановена собственост, която включва плана за земеразделяне и земите от горски фонд, там имота е с № 000733 и последно в изработването на кадастралната карта на с.Войниково този имот запазва последните цифри 733, като в неговия номер по кадастрална карта е включено ЕКТ-то на населеното място 11911, кадастралния район 122, имот 733, площта се запазва 4343 кв.м. При съставянето на документите, сравняването на съставените документи са използвани скици от двата плана, нотариус Румен Дапков е използвал извадка към 96-та година, при съставянето на акта е използвал извадка от плана, от териториалния план на с.Войниково от 50-та година, въпреки, че тогава е действала вече, минал е кадастралния план за земеразделяне и е била действаща картата на възстановена собственост за имотите извън регулация. Просто за един и същ номер са използвани двата плана, единият случай №133 от кадастралната карта, в другия случай от КВС, площта е същата, имота е същият, идентификацията е същата и това е видно в комбинирана скица в приложение №7 към заключението.

Безспорно се установи по делото, че ищеца, е придобил процесния имот на годно правно основание от собственик А.Г. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №189, том 4, рег.№3148, нот.дело №519, вписан в СП с вх.рег.№2229, акт №34, том 7, дело №1313 от 19.10.2006г., и го е владял до 2017 г. В тази насока са и свидетелските показания, като съдът дава вяра на свидетелите, Добрин Петров Иванов Руси и Маринов Костадинов водени от ищцовата страна по отношение на това кой от кога и до кога е стопанисвал имота и го е владял, тъй като същите са съседи по имот без родствена връзка с ищеца и показанията им са непротиворечиви и взаимно допълващи се. В тази връзка и свидетеля воден от ответника Симеон Г.С. не беше категоричен дали имотът е обработван и до кога от ищеца, но същият потвърди, че е бил обработван от ищеца както и че го е уведомил, че трябва да освободи имота през 2017 г. В останалите им части свидетелските показания и на четиримата свидетели са непротиворечиви по отношение на това кой кога е придобил собствеността на процесния имот и по какъв начин. Третата страна помагач на ищеца А.Г. сочи че е владял имота и го е придобил по давностно владение и наследство също през 2006 г. за което и свидетелства писменото доказателство нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №188, том 4, рег.№3147, нот.дело №518, вписан в СП вх. рег. №2228, акт №33, дело №1312 от 19.10.2006 г. страната сочи, че е владяла същият имот повече от 20 години и той е наследство още от прадядо му. Това кореспондира и със заключението на вещото лице по приетата техническа експертиза.