Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 23.07.2025, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Административно наказателно дело 182/2025
Вид
Решение № 78
Подписан
23.07.2025
В сила
21.10.2025
Състав
Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Смолян, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Административно наказателно дело № 20255440200182 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление с. *, общ.

Смолян, представлявано от * * * срещу Наказателно постановление № 81*8-*/26.02.2025 г. на началник отдел * - *, дирекция „*“ в ГД „*“ при ЦУ на *. Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателно постановление e издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди също, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, не е посочен конкретен час на плащането и стойността на покупката.

Изводът на контролния орган е въз основа на анализ, който извод не е доказан. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Претендира и за разноски по водене на делото.

В съдебно заседание за жалбоподателя чрез пълномощника си адв. * поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

За въззиваемия се явява гл. юр. *, която излага съображения за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено НП. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди съображенията на жалбоподателя и тези на въззиваемия, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства, направи следните фактически и правни изводи:

При извършената проверка на 26.01.2025 г. в 14:39 ч. на търговски обект снек-бар „При * и *“, стопанисван от „*“ ООД от свидетелите И. и А. било установено, че в обекта, представляващ заведение с 20 места на закрито и 65 места на открито е регистрирано и въведено в експлоатация 1 бр. фискално устройство за отчитане на продажбите в търговския 1 обект № 029*7 с вградено ПОС-терминално устройство и 1 бр. фискално устройство за продажба на гише № DТ8*40. В заведението има инсталиран ПП за управление на продажбите, свързан с фискалното устройство DТ8*40 и наличен 1 бр. ПОС-терминал на *.

При проверката бил изведен подробен отчет от ПОС-терминалното устройство за датата на проверката, от който е установено извършеното плащане в 14:34:09 часа на стойност 33,50 лв., регистрирано под № 000*, което не е било отразено във фискалните устройства в обекта и не е бил издаден фискален касов бон към момента на плащането - последното установено от изведената КЛЕН от двете фискални устройства, въведени в обекта.

За констатираното е съставен протокол за извършена проверка в обекта от същата дата - 26.01.2025 г. от свидетелите И. и Атанасова. С протокола била отправена покана до представител на проверяваното лице да се яви на 28.01.2025 г. в 10:00 часа в ГДФК, к.к. * за съставяне и връчване на АУАН. Протоколът е връчен на * * и е подписан без възражение.

За така установеното нарушение, изразяващо се в неспазване на реда и начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, квалифицирано по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС е съставен от свид. И. АУАН № F808008/28.01.2025 г. в присъствието на законния представител на дружеството - * * и на свид. А.. Актът е връчен без възражение от страна на *.

Въз основа на акта от началника на отдел ОД- * е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „*“ ООД за посоченото нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 100 лв. при отегчаващи вината обстоятелства - констатирани още шест други нарушения от същия вид.

Горната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите И. и А., които съдът кредитира като безпротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Според жалбоподателя при съставянето на АУАН и издаване на НП е допуснато нарушение, тъй като проверяващите и наказващият орган не са установили точното местоположение на проверявания обект, въпреки предоставените им от жалбоподателя писмени доказателства. Видно от АУАН и в НП в тях като място на нарушението е посочено търговския обект снек бар „При * и *“, находящ се в к.к. *, местност *. Установи се по делото, че на извършилите проверката е бил предоставен договор за наем от 18.11.2024 г., по силата на който „*“ ЕООД е отдало под наем на „*“ ООД за временно възмездно ползване сграда с идентификатор *.1 по КККР на с. *, община Смолян, с предназначение сграда за обществено хранене, на един етаж с площ от 114 кв.м., ведно с наличното оборудване и техника, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор *.*.

Същият имот попада в м.*, съгласно писмото на СГКК - Смолян, като курортнотуристическото ядро * попада на територията на землище с. *, общ. Смолян.

От представените по делото решение № 713 от 27.06.2014 г. на ОбщС - Смолян за 2 разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ на поземлен имот * и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти в него от 2022, 2023 и 2024 г. става ясно, че същият се намира в курортно туристическото ядро * в к.к. *, но местността е посочена в последното разрешение като *. Така от писмените доказателства е видно, че е налице несъответствие в местността, в която се намира проверения обект в различните регистри, но това не променя факта, че имотът се намира на частта от територията на к.к. *, попадаща в землището на с. *, общ. Смолян.Съдът счита, че непарвилно посочената местност, в която се намира проверяваният търговски обект при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на нарушителя - жалбоподател, респ. обуславящо незаконосъобразност на НП. Това е така, тъй като е посочен конкретно проверяваният обект с неговото име, местоположението му в к.к. *, стопанисващото го юридическо лице. АУАН препраща към констативния протокол за извършената проверка, в който са описани и други индивидуализиращи търговския обект признаци - брой места на открито и закрито, договорът за наем, по силата на който жалбоподателят осъществява търговската си дейност в обекта, вида на предлаганите стоки, регистрираните в обекта фискални устройства с техните номера, работното време на обекта. Не се оспорва от жалбоподателя „*“ ООД, че на територията на курорта * стопанисва само един обект „Снек бар „При * и *“ проверяваният. При това положение няма никакво съмнение, че става въпрос точно за този търговски обект, независимо от наименованието на местността, в която в действителност се намира. Освен това самият жалбоподател при регистрирането на фискалните устройства и на ПОС - терминалното устройство в обекта е подал като информация, че снек бар „При * и *“ се намира в к.к. *, местността *, видно от представените съкратени отчети на фискалната памет на устройствата, копие от фискални бонове, справки КЛЕН и подробен отчет от ПОС - терминалното устройство. В декларацията пред органите по приходите от 03.03.2025 г. за стопанисваните от жалбоподателя търговски обект /след издаването на обжалваното НП и след подаване на жалбата срещу него/, неговият законен представител * * също е посочила „Снек бар „При * и *“ е с адрес к.к. *, *.“ След като жалбоподателят чрез законния си представител предоставя грешна информация за местността при подаване на документи относно дейността, извършвана в процесния обект, то същият не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Освен това по никакъв начин не е бил затруднен жалбоподателят да упражни правото си на жалба, тъй като е депозирал жалбата си срещу издаденото НП чрез наказващия орган до местно компетентния съд по мястото на извършване на нарушението, а именно до РС Смолян, а не до грешно посочения в НП РС - *. Дори и обжалването да беше извършено пред местно некомпетентния съд РС - *, то задължение на съда е служебно да следи за местната подсъдност, поради което и делото отново би подлежало на разглеждане от РС Смолян. В случая мястото на нарушението е установено въз основа на издадените документи, свързани с регистрацията на фискалните устройства, на ПОС - терминалното устройство и от останалите представени при проверката доказателства.

3

Съдът приема, че при съставянето на АУАН и в процедурата по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, обуславящи незаконосъобразност на НП.

Не се спори по делото, че извършеното плащане чрез ПОС - терминал в 14:34:09 часа на стойност 33,50 лв., регистрирано под № 000*, не е било отразено във фискалните устройства в обекта и не е бил издаден фискален касов бон към момента на плащането.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства въвежда задължение за лицата извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, да издават фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.

Изключение е въведено с ал. 4, която гласи, че се допуска да не се издава документът по чл. 3, ал. 1, изречение второ, ако за продажбата е издаден данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС, съдържащ данните по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8, с изключение на кода на данъчната група.

Дружеството-жалбоподател в качеството му на търговец, стопанисващ проверявания обект-снек-бар „При * и *“ е лице, което извършва продажби на храни и напитки, е длъжно да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство съгласно чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. То е адресат на задължението за регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, съгласно горецитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба №Н-18/13.12.2006г.

В настоящия случай извършването на нарушението от обективна страна е безспорно установено. Касае за покупка, заплатена чрез ПОС- терминал, която не е била отчетена чрез фискална касова бележка от фискалното устройство. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна, безвиновна, то субективна съставомерност на деянието не следва да се обсъжда.

Съдът счита, че случая не носи белезите на „ маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае за нарушение, което засяга фискалната дисциплина и не са налице основания 4 да се приеме, че конкретното нарушение се характеризира с обществената опасност пониска от тази на типичните нарушения от този вид.

Съдът счита, че наложената за процесното нарушение санкция в размер на 1 100 лв. следва да бъде намалена до предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС минимален размер от 1000 лева, съобразено с тежестта на нарушението, независимо от констатираните още шест други нарушения, установени при същата проверка.

Съобразно изхода на спора, искането на въззиваемия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съответстващо на вида и обема на свършената работа от процесуалния представител на въззиваемия и пропорционално на намаления размер на наложената санкция.