Решение № 247 от 08.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Русе, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20224500500332 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

„Юробанк България“АД със седалище и адрес на управление гр.София обжалва Решение № 245 от 25.02.2022, постановено по гр.д.№ 3933/21 по описа на РРС в частта, в която е уважен предявеният срещу банката иск за сумата от 905.26лв, ведно със законната лихва и разноски. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон, необоснованост и допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск за заплащане на сумата от 905.26лв бъде отхвърлен. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата С.Р.А. счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендира разноските по делото.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства в първата инстанция е установено, че на 27.02.2007 между „Българска пощенска банка“АД/ сега „Юробанк България“АД / и С.Р.А. е сключен договор за разплащателна сметка на физически лица като към тази сметка и е издадена и дебитна карта, за което на същата дата между страните е сключен договор.

Установено е ,че на 22.10.2016 С.А. е имала по сметката си 999.13лв, за което е направила справка в банкомат на банката, а на 24.10.2016г баланса по сметката й е бил в размер на 77.64лв. На същата дата А. е подала формуляр за 1 оспорване на транзакции, извършени с дебитната и карта. По това оспорване банката е отговорила с писма от 02.11.2016 и от 21.12.2016г, според които на 23.10.2016 в 13.39ч е регистрирана успешна транзакция в размер на 50лв на виртуален ПОС 7900730001 в интернет портал EASY PAY , на същата дата 13.42ч е регистрирана успешна транзакция в размер на 250лв от същия виртуален ПОС в същия интернет портал, както и на същата дата в 13.53ч. е регистрирана успешна интернет транзакция в размер на 400лв от същия виртуален ПОС в същия интернет портал. Плащанията са извършени към Национала лотария от сайта play.7777.bg от клиент и имейл,посочени в писмото на л.20 от делото. Банката е установила също, че са налице извършени транзакции с дебитната карта на А. на виртуален ПОС терминал на търговец Elyland LLC. По делото е представена и разпечатка от тези извършени транзакции/л.21 от делото/

Образувана е била преписка 188200-5003/16 на ОДМВР-Русе, която с Постановление от 10.03.2017г е изпратена на Окръжна прокуратура-Пловдив по компетентност. Видно от Постановление от 11.10.2017г на прокурор при Окръжна прокуратура-Пловдив наказателното производство по ДП № 95/17, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.249,ал.1 НК е спряно.

При така установената фактическа обстановка предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.57,ал.2 Закон за платежните услуги и платежните системи/ЗПУПС/-отм. Действително първоинстанционният съд в доклада по делото е квалифицирал иска по чл.79, ал.1 ЗПУПС, а в решението си е направил правилната квалификация, но това нарушение не е съществено с оглед идентичното съдържание на двете разпоредби.

Жалбоподателят е оспорил, че С.Р.А. има качеството на „потребител“ по смисъла на същия закон. Това възражение е неоснователно. В §1,т.23 от ДР на ЗПУПС/отм/ е дадена легална дефиниция на понятието „потребител“ по смисъла на този закон. Това е физическо лице-ползвател на платежна услуга, което при договори за предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска или професионална дейност. Сключвайки като физическо лице договори с банката за разкриване на разплащателна сметка и дебитна карта към нея, ищцата получава качеството на „потребител“ по смисъла на закона за извършваните от нея разплащания чрез тази банкова сметка и дебитна карта. Обстоятелството, че оспорените от ищцата плащания са извършени, предимно в интернет, не променя качеството и на „потребител“ по смисъла на закона. В този смисъл не намира приложение нормата на чл.48,ал.2 ЗПУПС/отм/ и нормите от раздел ІІ „Разрешаване на платежни операции“, посочени в цитираната разпоредба намират приложение.

По делото е безспорно, че оспорените от А. транзакции са извършени чрез използване на издадената й от банката дебитна карта като същите от външна страна са извършени редовно, но плащанията не са извършени от ищцата, а от трети лица, т.е чрез използване на данни за номера на картата и ПИН кода за същата, които са бил предоставени от банката на ищцата. По времето на извършване на оспорените транзакции дебитната карта е била във владение на А. и същата е имала задължението да предприеме всички разумни действия за запазване на персонализираните защитни характеристики на платежния документ/чл.53, т.3 от ЗПУПС/отм//. Общият модел на поведение на картодържателя при изпълнение на задължението 2 изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Добросъвестно изпълнение на задълженията в случая означава съхранение на дебитната карта , да не попада в държане на трети лица, както и полагане на всички разумни действия за запазване на персонализирани защитни характеристики, веднага след получаване на платежния инструмент, включително да не записва каквато и да е информация за тези характеристики върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. В случая същественото е, че осъществяването на платежните операции чрез виртуален ПОС терминал е резултат от знание за номера на дебитната карта и знание на ПИН-кода от страна на наредителя – бил той не ищцата или трето лице, без регистриране на неуспешни опити за ползването й и без предварителна справка за наличност по сметките. Без значение за отговорността на банката в случая е дали тези он-лайн платежни операции евентуално са извършени от трето лице, щом не е установено картодържателят да е съхранявал и използвал картата си с грижата на добрия стопанин. Няма никакви данни самата карта да е ставала обект на престъпление, посредством което да са извършени оспорените трансакции, нито, че платецът не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 53 ЗППС поради груба небрежност; операциите не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък, регистрирани са и осчетоводени от банката. По делото има индикации, че компютърът на ищцата чрез който същата е извършвала он-лайн плащания не е бил достатъчно защитен. Предвид изложеното съдът намира, че макар и ищцата да има качеството на „потребител“ по смисъла на закона, са налице основанията на чл. 53, ал. 3, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС /отм./ , поради което платецът понася загубите, свързани с всички неразрешение платежни операции, поради което банката не носи отговорност, респективно не дължи възстановяване на сумите , представляващи стойността на неразрешените платежни операции по чл.57,ал.1 и ал.2 от ЗПУПС/отм/. В този смисъл предявеният иск за възстановяване на тези суми от страна на банката е неоснователен и следва да се отхвърли. Като се стигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта, в която искът на А. е уважен.

С оглед изхода на спора А. дължи направените от банката разноски в първата инстанция в размер на 300лв разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,ал.8 ГПК вр чл.27 ЗПП вр чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ определя в размер на 300лв.

В тежест на въззиваемата са направените от жалбоподателя разноски във въззивната инстанция в размер на 25лв,заплатена държавна такса и 100лв юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 245 от 25.02.2022г, постановено по гр.д.№ 3933/21 по описа на РРС в частта, в която „Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на С.Р.А. сумата 905.26 лв.- представляващи сбор от извършените неразрешени транзакции на 23.10.2016 г. от 50 лв., 250 лв., 400 лв. към EasyPay BG и 205,26 лв. на равностойност на 114,47 щатски долара /2,49 USD, 3

55,99 USD и 55,99 USD/ – по извършени неразрешени трансакции към Elyland LLC, ведно със законната лихва върху нея считано от 13.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и 292.79 лв. разноски по компенсация в настоящото производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска в тази част като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Р.А., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. Рени №2, вх.2, ет.6 да плати на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление-гр.София, район Витоша, бул. Околовръстен път 260 сумата от 600лв, направени разноски в първата инстанция, както и сумата от 125лв разноски във въззивната инстанция.

Решението в частта, в която искът на С.Р.А. е отхвърлен, като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4