Решение № 306 от 28.04.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Г.О., 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120100094 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ.

Ищецът „ЗД Бул инс“ АД твърди, че на 27.06.2021 г. в гр.Г.О., на ул.”Отец Паисий Хилендарски” до № 8 ответникът Г. П. П. управлявал лек автомобил “Опел Астра” с рег.№ **** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма и като не контролирал непрекъснато автомобила, се ударил в паркирания лек автомобил „Пежо 307“, с рег.№ ***** и увредил облицовка на задната броня, основата на задната броня, въздушна клапа на багажника – дясна, десен стоп, заден десен панел, подкалник от ПВЦ – заден десен, основа на калник – заден десен и задна дясна врата. Ищецът твърди, че за причинени вреди от управлението на лек автомобил “Опел Астра” с рег.№ **** бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при него, обективиран в Застрахователна полица № BG/02/120003488884 с период на застрахователно покритие, включващ деня на произшествието. Твърди, че заплатил на увреденото лице Г. Тихомиров Бъчваров обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 760,91 лв. и поканил ответника да му върне платената сума и 25 лв. – ликвидационни разноски, но тя не му била заплатена. Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 785,91 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди и ликвидационни разноски по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2022 г. (пред Софийски районен съд) до окончателното изплащане на сумата със сторените в производството 1 разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК и в открито съдебно заседание ответникът признава основателността на иска. Моли да не бъде осъждан да заплаща разноски, защото не е бил поканен да заплати исковата сума преди предявяване на иска.

С нарочна молба преди проведеното открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание.

Съдът, като прецени твърденията на ищеца и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Налице са предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на решение, основано на признание на иска.

Направеното признание на иска представлява процесуално действие, с което ответникът се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен. Така той заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува и позициите на двете насрещни страни съвпадат.

Ответникът признава изцяло иска както в отговора на исковата молба, така и в откритото съдебно заседание. Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Признатото право (парично вземане) не противоречи на закона и добрите нрави и страната може да се разпорежда с него. Предявеният иск не е сред тези, за които не се допуска решение по този ред. Така признанието не попада в някоя от хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Срещу ответника ще следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно неговото признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл.237, ал.2 ГПК.

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК разноските следва да се възложат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. От тълкуването на тази норма следва, че за да се възложат разноските върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание на иска от ответника, което в случая безспорно е налице, и такова негово поведение преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума. В случая ответникът е поканен да заплати (върне) платеното обезщетение и ликвидационните разноски едва с исковата молба. Преди да бъде поставен в забава, ответникът не би могъл да стане повод за завеждане на делото, защото не може да има поведение, с което вземането да се оспори (в същия смисъл и за идентичен случай – Определение № 646/07.11.2017 г. по ч.т.д. № 2565/2017 г. на II Г.О. на ВКС). По тази причина и с оглед наличие на двете кумулативно предвидени предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК, разноските следва да се възложат върху ищеца. Сторените от него разноски остават в негова 2 тежест, а доколкото ответникът не е доказал да е направил разноски, отговорност за такива не следва да се разпределя.

На основание чл.258, ал.1 ГПК, решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така и на основание чл. 237 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О., ул......., .... да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Джеймс Баучер" № 87, представлявано заедно от членовете на Съвета на директорите С.С.П. и К.Д.К. сумата от 785,91 лв. (седемстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинка), представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за имуществени вреди, причинени от управление на лек автомобил “Опел Астра” с рег.№ **** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.06.2021 г. в гр.Г.О., на ул.”Отец Паисий Хилендарски” до № 8, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2022 г. до окончателното й заплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________ 3