Решение № 259 от 12.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Ловеч, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 75/19.04.2024 г., постановено по гр.д. № 517/2023 г. на РС – Троян, съдът осъдил Военен географски център да заплати на Д. П. М. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на П. Д. М., настъпила на 20.08.2020 г. при трудова злополука, и отхвърлил иска по чл. 200 ал. 1 КТ за разликата до пълния претендиран размер от 80 000 лв. Със същото решение съдът разпределил отговорността за разноските, осъждайки всяка от страните да заплати на насрещната такива в съответните размери.

Решението е обжалвано от двете страни в съответните му части както следва: с въззивна жалба (вх. № 2403/08.05.2024 г. на РС Троян) от Военен географски център - в частта, с която съдът е уважил иска за заплащане на неимуществени вреди по чл. 200 КТ; с въззивна жалба (вх. № 2898/03.06.2024 г. на РС Троян) от Д. П. М. - в частта, с която съдът е отхвърлил иска за горницата над сумата от 50 000 до пълния претендиран размер от 80 000 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори по двете въъзивни жалби.

Във въззивна жалба (вх. № 2403/08.05.2024 г. на РС Троян) от Военен географски център се правят оплаквалия за неправилност на решението в обжалваната му част, свеждащи се до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в следните аспекти: незачитане от районния съд на здравословното състояние на починалия работник (проблеми със сърцето), повлияло настъпването на инцидента (падане, без възможност за 1 предпазване от нараняване); игнориране от районния съд, че при настъпване на инцидента, починалият работник е бил без предоставените му работни обувки, който били част от предпазната му екипировка; необсъждане от районния съд на събраните по делото доказателства, съдържащи данни за съпричиняване от страна на пострадалия; неотчитане от районния съд, че преди злополуката е бил провеждан периодичен инструктаж на починалия работник за спазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, с оглед на което последният е следвало да ги знае и да ги спазва. Във въззивната жалба е изведено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на справедливо обезщетение до думата от 20 000 лв.

В писмения отговор на въззивната жалба се дава становище за неоснователност на направените в нея оплаквания, като се поставя акцент върху: стеснения обхват на съпричиняването от пострадалия работник, допринесъл за трудова злополука – само при допусната от последния груба небрежност; върху причината настъпване на смъртта, изключваща поддържаното от работодателя влошено здравословно състояние на починалия работник, както и върху липса на причинна между носенето на специални работни обувки от наследодателя на ищеца и неговото падане, довело до смъртта му. В писмения отговор е изведено искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваната от работодателя част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди).

Във въззивна жалба (вх. № 2898/03.06.2024 г. на РС Троян) от Д. П. М. се правят оплаквалия за неправилност на решението в обжалваната му част, свеждащи се до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в следните аспекти: несъобразяване от районния съд на конкретно установените по делото обстоятелства относно съдържанието на отношенията между ищеца с неговия починал баща, довело до неправилно приложение на общия критерии за определя не на определяне на справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди (морални) от загубата на същия родител. Във въззивната жалба е изведено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди до пълния му претендиран размер от 80 000 лв.

В писмения отговор на въззивната жалба се дава становище за неоснователност на направените в нея оплаквания, като се поставя акцент върху допуснато от починалия работник съпричиняване и върху липсата на изключителни болки и страдания у ищеца, обуславящи определяне на обезщетение за възмездяването им в пълния претендиран размер. В писмения отговор е изведено искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Въззивникът-ищец Д. П. М. взема участие в съдебно заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. Д., която поддържа жалбата, навежда съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената от районния съд сума до пълния претендиран размер от 80 000 лв., вкл. на разноските поделото. В представените по делото писмени бележки се развиват допълнителни и подробни съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на наведените от ответника възражения, респ. за наличие на обстоятелствата, с оглед на които следва да се присъди обезщетение в претендирания размер.

2

Въззивникът-ответник Военен географски център взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт И. Д., която поддържа жалбата, навежда съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на иска, респ. за присъждане на обезщетение в размер, по-нисък от присъдения, както и на разноските по делото. В представените по делото писмени бележки се развиват допълнителни и подробни съображения в подкрепа на тезата за неоснователност на иска и за недоказаност на обстоятелствата, с оглед на които се определя размера на неимуществните вреди, респ. за основателност на направените правонамаляващи възражения, с оглед на които следва да се редуцира присъденото обезщетение.

Третото лице ЗК „Лев Инс“ АД - помагач на страната на ответника, не взема участие във въззивното производство – чрез представляващия го по регистрация орган или чрез процесуален представител по пълномощие.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. П.

М. против от Военен географски център иск по чл. 200 ал. 1 КТ, с който е поискано заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П.

Д. М., настъпила на 20.08.2020 г. при трудова злополука.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника са направени правоизключващи възражения, както и правонамаляващи такива, основани на оспорвания и на твърдения за съпричиняване от пострадалия. От третото лице – помагач на страната на ответника е постъпили писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на иска.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Д. П. М. е наследник по закон на П. Д. М., починал на 20.08.2020 г., в качеството му на негов син, което се установява от удостоверение изх. № 02-04-658 от 16.05.2023 г. на Община Троян.

Д. П. М. е работил по трудов договор във Военен географски център Троян като цивилен служител на длъжност „*************“, в секция „*****“ в сектор „**********“, код по длъжностно ниво И1-13 и код по Нац. класификация на професиите и длъжностите от 2018 г. - 3119 3038 и длъжностна характеристика № 24-09-995 от 07.06.2019 г. съгласно допълнително споразумение № 3-1054 от 01.07.2019 г. към трудов договор № 3-1054 от 31.10.2007 г.

Със заповед РД № 77/29.01.2020 г. на началника на Военен географски център е заповядано одобряване списък на работните места и видове работи, при които задължително да се използват лични предпази средства, като от същата заповед е видно, че служителите *************и при работа с печатарски машини следва да използват обезопазасящи облекла (комплект), а рисковият фактор, с оглед на който се установява задължението за ползване, е механично въздействие, падащи и летящи агенти. От раздавателно3 приемателна ведомост за работно облекло се установява, че на 28.11.2018 г. такова е било раздадено на служителите, като срещу подпис П. М. е получил работен костюм и работни обувки.

От показанията на свидетелите В. П. и Т. Д. се установява, че на 20.08.2020 г. П. М. се явил на работа. Той бил облечен с работен гащеризон, , обут с всекидневни обувки, а не с работни такива. Докато се занимавал с почистване на печатарския вал на машината, без видима причина същият паднал по гръб от стъпенката на пода. Чувайки удара от падането, неговите колеги (св. П. и Д.) го възприели неподвижен по гръб на земята. По този повод колеги обадили на Бърза помощ, но при пристигането лекарите констатирали смъртта на М.. От показанията на същите свидетели се установява, че преди инцидента П. М. е получавал кризи, при които пребледнявал, ставало му лошо и губел равновесие, че по повод на тях е бил пускан да си отиде вкъщи и да посети лекар. Свидетелите не знаят М. да е имал сериозни заболявания, но казват, че е имал високо кръвно, за което пиел лекарства.

От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска експертиза се установява, че той е имал здравословни проблеми – **********************************.

Заболяванията са живото застрашаващи и изходът им е силно зависим от правилното лечение, а симптомите не винаги се усещат от пациента и се проявяват с лесна уморяемост и задух. От заключението се установява, че М. е провеждал медикаментозна терапия и че приеманите от него лекарства са свързани с някои странични ефекти.

За настъпилия инцидент бил уведомен началника на Военен географски център и Регионална служба „Военна полиция“ – гр. Плевен. Работодателят е подал декларация за трудова злополука на 24.08.2020 г. в ТП на НОИ – гр.

Ловеч. След проведено разследване на злополуката, отразено в протокол № Ц5103-10-3 от 13.10.2020 г., с разпореждане № 51041020 от 15.10.2020 г., издадено от ТП на НОИ, злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. От приетите писмени доказателства (заповеди и инструкции) се установява, че от работодателя е провеждан инструктаж за безопасност на труда на служителите в центъра, че за работното място на М. е изготвена оценка на риска за здравето и безопасността на работата.

От проведено досъдебно производство по случая № 51р.п./2020 г. по описа на Военна окръжна прокуратура – гр. София, по което е установен механизма на настъпилата трудова злополука и е прието, че няма виновни лица, съпричастни към причиняването на черепно-мозъчната травма и смъртта на П. М., с оглед на което с постановление от 04.11.2020 г. на Военноследствен участък – гр. Плевен, ВОП – гр. София досъдебното производство е прекратено.

Видно от представения договор № УД 15-10/05.02.2020 г., сключен между Министерство на отбраната и „Лев инс“ АД военно служещите, както и цивилните служители в МО, са били застраховани за настъпване на злополука при изпълнение на служебните си задължения.

От показанията на свидетелите Е. И. и Д. М., на последната ценени с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелката е майка на ищеца), както и отговорите на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК се установява, че Д. П.

М. трудно и болезнено понесъл внезапната загуба на баща си, че приживе между двамата е имало силна емоционална привързаност. Ищецът израснал с двамата си родители. След навършване на пълнолетие и установяването му в 4 гр. София, той продължил да поддържа трайни контакти с тях, включително идвайки в родния дом през почините дни и през време на ползван отпуск.