Решение № 2090 от 25.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2090 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Темислав М. Димитров

Яна Ем. В. при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Яна Ем. В. Въззивно гражданско дело № 20221100506251 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 2088 от 16.03.2022 г. по гр.д. № 58140/2021 г. на Софийски районен съд, 62 състав, е признато за установено по предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, срещу И. И. В., ЕГН **********, искове, че И. И. В., ЕГН **********, дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

198 ЗВ, сумата от 2 867, 42 лв. главница за предоставени ВиК услуги за периода 19.02.2016 г. –21.02.2021 г. за имот – апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин 3“, бл. 320, вх. Г, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.05.2021 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 333,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.03.2016 г. – 21.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 28608/2021 г. на СРС, 62 състав. Осъдена е И. И. В., ЕГН **********, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 114, 01 лв. разноски за заповедното и 114, 01 лв. разноски за исковото производство.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата И. И. В., чрез процесуалния представител адв. Б. П.. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение, като се твърди същото да е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с доказателствата по делото и съдебно-техническите експертизи, без обаче да се изтъкват конкретни доводи относно допуснати от 1 първоинстанционния съд нарушения. Сочи се, че решението е немотивирано.

Прави се искане същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба не е подаден от ищеца.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, но при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на въззивния и служебно да следи за правилното приложение на императивни материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивният съд констатира, че въз основа на подадени от ищеца заявления за са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2018 г. по ч.гр.д. № 88964/2017 г. на СРС и заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.11.2019 г. по ч.гр.д.

№ 65157/2019 г. на СРС, предмет на които са вземанията на дружеството за част от процесния период. Установява се обаче, че и двете заповеди са обезсилени – съответно с разпореждане от 6.06.2018 г. по ч.гр.д. № 88964/2017 г. на СРС, влязло в сила, и с разпореждане от 31.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 65157/2019 г. на СРС, влязло в сила. Ето защо настоящият процес е допустим за вземанията за целия процесен период.

По същество решението на Софийския районен съд е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Жалбоподателката не се позовава на конкретни нарушения на материалния или процесуалния закон, които да обуславят неправилност на обжалваното решение.

По делото не е спорно, че жалбоподателката има качеството „потребител“ по смисъла на § 1, т. 2 т ДР на ЗРВКУ на ВиК услуги за процесния имот и за процесния период.

С писмения отговор на исковата молба ответницата е оспорила единствено реалното количество потребена студена вода за имота.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебна техническа и счетоводна експертиза, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че в имота количествата ВиК услуги са отчитани по четири водомера. Количеството вода, доставено до имота, е 1228,677 куб. м за процесния период. Стойността на предоставените услуги е 2 899,35 лв., като същата е в съответствие с 2 предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. За периодите, в които количеството е изчислявано служебно въз основа на предишни реални отчети, при следващ реален отчет е правено изравняване на фактурираните и реално изразходваните услуги. В базата на дружеството ищец за процесния имот е заведена партида с клиентски № 1004014335, по която са отразявани задълженията и плащанията. Начислените ВиК услуги за периода са в общ размер от 2 899,35 лв., отразени в 58 фактури и 2 кредитни известия, издадени в периода 19.02.2016 г. до 22.01.2021 г. с настъпил падеж на последната фактура на 21.02.2021 г. Вещите лица са съобразили направените плащания, постъпили през процесния период, в размер от 470,00 лв., като е отбелязано, че от тази сума за процесния период са погасени вземания в размер от 39,93 лв. – погасена главница и 11,68 лв. – погасени лихви за забава. Със сумата от 418,39 лв. са погасени задължения, предхождащи процесния период. Лихвите за забава са изчислени в 30-дневен срок след датата на фактуриране до датата на плащане и датата, посочена в исковата молба, при съобразяване, че в периода 13.03.2020 г. до 8.04.2020 г. лихва за забава не е текла, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

От така изложеното се установява, че за процесния период непогасената част от задълженията са както следва: главница в размер от 2 867,42 лв. и лихви за забава в размер от 569,94 лв.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. на ДКЕВР и чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Софийска вода“ АД, одобрени с решение № ОУ-2/13.07.2016 г. на КЕВР, в сила от 28.08.2016 г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В случая ответницата е изпаднала в забава да изпълни паричното задължение, поради което в полза на ищеца следва да се присъди и обезщетение за забава, което правилно е установено от районния съд за размера от 333,15 лв., предвид диспозитивното начало в процеса.

Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2088 от 16.03.2022 г. по гр. д. № 58140/2021 г. на Софийски районен съд, 62 състав.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4