Решение № 616 от 31.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110146035 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „***” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника АН. П. ЦВ. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за периода май 2017 г. – април 2020 г. на ответника топлинна енергия в собствения му недвижим имот.

Поддържа, че купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение за периода февруари 2018 г. – април 2020 г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Ето защо претендира следните суми: 1855,28 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 58025, 51,39 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2018 г. – април 2020 г., заедно със законната лихва от 05.8.2021 г. до погасяване на задълженията, 177,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 23.2.2021 г. и 9,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение периода 31.3.2018 г. – 23.2.2021 г. Претендира разноски.

1

Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение, както и количеството доставена в имота топлинна енергия. Оспорва вземането за такса за предоставяне на услугата дялово разпределение. Счита, че вземанията са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца поддържа, че в процесния период не е извършвало услугата ДР.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата, вкл. от декларация, подписана от името и за сметка на ответника, иеоспорена от него/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.

153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От представения от ищеца нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот се установява, че от 2000 г. ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като не се твърди и установява да се е разпоредил с него, както и да е учредил вещно право на ползване на трето за спора лице. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Ирелевантно е дали имотът, респ. доставената в него топлинна енергия, се ползва от ответника или от трето лице. Подобно обстоятелство не може да се противопостави на ищеца, а е основание за възникване на вземане за ответника по чл. 59 ЗЗД срещу ползвателя на имота. Съдържанието на този договор за доставка на ТЕ е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение 2 единствено към доказването на размера на иска.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ. Съдът кредитира заключението на СТЕ в неговата цялост поради следните съображения:

Както беше посочено по-горе, искът е доказан по своето основание, като и самият ответник признава, че в процесния период имотът се ползва /от баща му/, респ. в него се ползва и топлинна енергия – за отопление и за битово горещо водоснабдяване. Ето защо и съгласно чл. 162 ГПК съдът следва да определи размера на иска, включително и посредством заключение на вещо лице. Макар да не са представени по делото документи за главен отчет и подробни изравнителни сметки, вещото лице в посочило в заключението си, а и в обясненията в откритото съдебно заседание, че такива са му били представени от ФДР, като се е запознал с тях и е посочил в заключението данните от тези документи. Ответникът от своя страна не направи адекватни доказателствени искания да обори заключението – да се изискат от „Бруната“ ООД документите, които твърди да е получило вещото лице. Отделно, от документите за главен отчет в случая се установяват само показанията на 3-те водомера в имота. Останалата част от начислената в имота топлинна енергия се определя не на база реален отчет, а по формула. Поради което и за установяване на потреблението на тази ТЕ не се налага представяне на документ за отчет. Ето защо съдът намира, че изводите на СТЕ не се опровергават и могат да бъдат използвани за определяне размера на претенцията по реда на чл. 162 ГПК.

Съгласно заключението на СТЕ количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от трето за спора лице – „Бруната“ ООД, съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответника е имало щранг лира в банята, транзитни щрангове и 3 броя водомери за топла вода. За процесния период топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена на база реален отчет на водомерите, като протоколите са представени на вещото лице, според което данните от тях са нанесени коректно в подробните изравнителни сметки, респ. в общите фактури. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от щранговете, е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

На първо място следва да се даде отговор на въпроса има ли погасени чрез плащане суми. Видно от представената от ищеца обща фактура от 2018 г., за периода май 2017 г.април 2018 г. задължението за цена на ТЕ възлиза на 710,23 лева, от които погасени чрез плащане са 60,46 лева. Данни за момента на плащането няма, поради което и предвид 3 разпоредбата на чл. 76 ЗЗД съдът намира, че с плащането са погасени вземанията за прогнозно начислена цена на ТЕ за периода май 2017 г. – август 2017 г., които възлизат общо на 55,82 лева /колона 6 от таблица № 3 от заключението на СТЕ – л. 70/, както и част от вземането за цена на ТЕ за септември 2017 г. в размер на 4,64 лева /като неплатени за м. септември 2017 г. остава горницата над 4,64 лева до начисленото от 17 лева/.

На второ място следва да се разгледа своевременно направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 05.8.2021 г., като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.5.2018 г. са погасени по давност.

По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията за периода от септември 2017 г. до март 2018 г. включително са погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 15.5.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба, вкл. при съобразяване спирането на давността. Вземането за м. април 2018 г. е станало изискуемо на 14.6.2018 г., като погасителната давност е изтекла на 21.8.2021 г., при съобразяване спирането на срока.

Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2018 г. не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна 4 енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение.

Ето защо в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода април 2018 г. – април 2020 г., както и вземането за доплащане по общата фактура за 2018 г. в размер на 70,38 лева /колона 7 от таблица № 3 от заключението на СТЕ/. От заключението на СТЕ /таблица № 3/ се установява, че дължимата за посочения период цена на ТЕ е 1431,79 лева /сборът от прогнозно начислените суми за отопление на имот и БГВ за април 2018 г.; от сумата за доплащане от 70,38 лева, както и сумите по ФДР за останалите два изравнителни периода – май 2018 г. – април 2020 г./.