Решение № 3535 от 16.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 16.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

П. САНТИРОВ мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 12522 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 435223/21.06.2018 г., постановено по гр. д. № 19067/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, П.Б.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.“ ООД, сумата от 3 683, 16 лв., на основание чл.203, ал.2, пр.1 КТ вр. с чл.45, ал.1 КТ, представляваща обезщетение за повреден на 02.08.2014 г. телевизор марка LG, модел 55 ЕА970V, собственост на ищеца, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Отхвърлен е иска, предявен от П.Б.Г. срещу „Т.Б.“ ООД, с правно основание чл.128 КТ - за заплащане на сумата от 470 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2014 г. П.Б.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.“ ООД сумата от 737, 17 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски, а „Т.Б.“ ООД е осъден да заплати на П.Б.Г. сумата от 256, 78 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.203, ал.2, пр.1 КТ вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.128 КТ е депозирана въззивна жалба от ответника – П.Б.Г.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. За да се ангажира отговорността му по реда на чл.203, ал.2, пр.1 КТ Вр. с чл.45 ЗЗД, е необходимо деянието да е извършено умишлено - трябва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал или допускал настъпването на тези последици, съгласно чл.11, ал.2 НК. От твърденията на ищеца следва, че се търси отговорността на ответника за извършено при пряк умисъл деяние. Съгласно трайната съдебна практика установяването на всички предпоставки по чл.203 КТ е в доказателствена тежест на работодателя. Счита, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че е действал при пряк или евентуален умисъл. Съдът не е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, от които се установява, че настъпилата вреда не е целена от ответника. Поведението на ответника след настъпване на вредите също установява липсата на умисъл. Свидетелите установяват, че същият се притеснил.

Ответникът е искал да презентира новия модел телевизор с огънат екран, като покаже пред клиенти възможностите за огъване на дисплея му. Събраните по делото доказателства не се установяват заявените от ищеца фактически твърдения за наличие на конфликт между ответника и ръководството на работодателя. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по направените възражения срещу изслушаните пред СРС първа и повторна съдебно - графологични експертизи. Изводите на вещите лица, че подписът във ведомостта за заплати е положен от ответника не са били категорични. С оглед на това и на основание чл.202 КТ счита, че решаващият съд не е следвало да кредитира експертните заключения, които са изготвени формално, субективно, с избирателен подход. Същите не почиват на обективни данни, на пълен и детайлен анализ. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск и уважи изцяло предявения насрещен иск, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – „Т.Б.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. От събраните гласни доказателства е установено наличието на конфликт между ищеца и ръководството на работодателя, както и че ответникът съзнателно е хванал и огънал екрана на телевизора, в резултат на което го счупил. От представените по делото спецификации за процесния телевизор се установява, че не може да издържи на направеното огъване. Ответникът е преминал обучение и е бил запознат с характеристиките на телевизора, поради което същият е бил наясно, че не следва да огъва телевизора. С оглед на това счита, че деянието не е извършено при непредпазливост. Ответникът е признал с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба, че е повредил процесния телевизор. Деянието му е противоправно, причинило е имуществени вреди, които се намират в причинно - следствена връзка с деянието. Също така то е извършено виновно от ответника. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. С оглед на това счита, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника. Счита, че експертните заключения са пълни, подробни, последователни и достоверни, поради което правилно са били кредитирани от решаващия съд. Отделно от това въпреки поддържаните възражения срещу експертните заключения ответникът не е поискал изслушването на тричленна експертиза. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ вр. чл.45 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ. Ищецът твърди, че ответникът е работил по трудов договор в ищцовото дружество, като е заемал длъжността „продавач - консултант“. Съгласно длъжностната му характеристика той носи финансова отговорност в размер на нанесените вреди, както и носи отговорност за поверената му техника. На 02.08.2014 г. при изпълнение на служебните си задължения ответникът е повредил имущество на дружеството - телевизор марка LG, модел

55ЕА970V, на стойност 5 000 лв. Незабавно били предприети действия за ремонт на телевизора и за гаранционното му обслужване, но от официалния представител на тази марка телевизори „Магнум Д“ ЕООД, от където е закупен, са заявили, че подобна повреда не подлежи на гаранционен сервиз и е неотстранима. Такъв отговор са получили и от производителя. Така телевизорът бил неизползваем. От ищеца са били поискани писмени обяснения, в които е признал, че е счупил телевизора, но отрича да е сторил това умишлено. Опитал се да провери как се огъва телевизора, за да може да го презентира пред клиенти. Нито в инструкциите, които са предпоставени на ответника, нито в книгата за инструктаж на самия телевизор, е предвидена техническа възможност същият да издържи на каквито и да е огъвания и това не било част от техническите параметри на телевизора. Умишленото причиняване на вредите е станало достояние на свидетели. Със заповед № 126/08.01.2015 г. на ответника е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Счита, че са налице предпоставките на чл.203, ал.2 КТ вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране пълната имуществена отговорността ответника.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди сторените по делото разноски.

С молба - уточнение от 25.05.2015 г. ищецът е уточнил, че деянието е извършено умишлено от ответника, предвид цялостното му поведение на работното място в периода преди извършване на деянието – неизпълнение на трудовите му задължения и на разпорежданията на работодателя. С държанието си и отношението към работния процес преди извършване на деянието ответникът явно е демонстрирал, че търси начин да навреди на работодателя поради възникнал помежду им конфликт. Отделно от това спецификацията на процесния телевизор не му позволява да издържи направеното от ответника огъване. Твърди, че ответникът е преминал обучение и е бил запознат с характеристиките на телевизора и е бил наясно, че не следва да го огъва. С оглед на това счита, че вредата не е причинена по непредпазливост.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава, че е работил при ищеца по трудов договор, както и че е повредил телевизор марка LG, изложен на щанд в търговската част на помещението.

Незабавно след инцидента се е свързал с управителя по телефона, като подробно му обяснил за случилото се. и изразил съжаление. Бил уверен, че телевизора ще бъде ремонтиран и няма да му се търси отговорност за това. Твърди, че не бил проведен инструктаж за процесния телевизор, както и за останалата техника, изложена за предлагане на клиентите в магазина. Не е бил в конфликт с трети лица - нито с ръководството на дружеството или магазина, нито със свои колеги. Твърди, че е депозирал молба за напускане, като е отправил едномесечно предизвестие за това. Едва след това - на 29.12.2014 г. са му поискани писмени обяснения а инцидента от 02.08.2014 г. Излага съображения, че дисциплинарното му уволнение е незаконно. Счита, че при определяне стойността на имуществени „те вреди не следва да се включва ДДС, тъй като ищецът и доставчикът са регистрирани по ДДС. Така размерът на вредите е 4 166, 67 лв. Отделно от това в повредения телевизор са останали функциониращи части на приблизителна стойност от 2 500 лв.

В срока за писмен отговор ответникът е предявил насрещен иск за заплащане на брутно трудово възнаграждение за м.12.2014 г. в размер на 470 лв.

С молба – уточнение от 13.09.2016 г. ищецът по насрещния иск е уточнил, че претендира и законната лихва върху трудовото възнаграждение за м.12.2014 г. в размер на 470 лв., считано от 11.01.2015 г. до окончателното изплащане. С молба – уточнение от 28.10.2016 г. е уточнен момента, от която ищецът по насрещния иск претендира законна лихва – от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на насрещната искова молба ответното дружество я оспорва. Твърди, че дължимото трудово възнаграждение за м.12.2014 г. е изплатено изцяло, за което същият е положил подпис във ведомостта за заплати. Съобразени са броя на дните, през които ищецът е престирал работната си сила, тъй като за периода 18.12.2014 г. – 28.12.2014 г. същият не се е явявал на работа с твърдение, че е болен, но без да представи болничен лист. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск.

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът е работил при ищеца, с предходна фирма „Г.Е.“ ООД, по трудов договор, като е заемал длъжността „продавач-консултант“, при пълно работно време.

Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от ответника длъжност, която му е връчена на 01.02.2010 г., основната цел на длъжността е продажба на бяла и черна техника. Преките задължения на служителя са да представя характеристиките на стоките и да консултира клиентите при избора на съответната техника.

С покана № 1/29.12.2014 г. управителят на ищцовото дружество е определил 3 – дневен срок на ответника, в рамките на който да се яви в магазина на бул. „******* за даване на писмени обяснения за умишленото увреждане на имуществото на дружеството, а именно: телевизор марка LG модел 55ЕА970V. Посочено е и лице за контакт, в случай, че управителят отсъства.

В изготвените от ответника на 29.12.2014 г. писмения обяснения същият е завил, че на 02.08.2014 г. се обучавал за презентация пред клиенти на мострата телевизор в магазина. Редица негови колеги се обучавали на този телевизор. Ответникът е опитал неговите параметри на огъване, за да може да го презентира пред клиенти. Твърди, че счупването не е умишлено, а е искал да види как се огъва телевизора, за да го представи на клиентите. Телевизорът е бил изложен в магазина и предполагал, че е мостра.

С молба от 03.1.2014 г. ответникът е отправил искане за прекратяване на туродовото му правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ, считано от 03.01.2015 г. В случай, че не уважи молбата му, да счита същата за едномесечно предизвестие по чл.326, ал.1 КТ.

Разпечатката съдържа 25 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18fd6466-8430-46f9-a93f-894876c8489b