Решение № 175 от 01.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. *, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на *надесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело №*0251600500464 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение№410/06.08.2025година постановено по гр.д.

№1248/2024година РС * отхвърля като неоснователен и недоказан предявеният от Р.М.,с ЕГН ********** и с адрес: гр.*, ул.,,*“ №* срещу Б.А., ЕГН ********** и Е.А., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр.*, бул.,,*“ №*, вх.*, ет.*, ап.* ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, вр. чл. 54, ал.2 от ЗКИР с петитум: да бъде признато за установено спрямо Б.А., ЕГН ********** и Е.А., ЕГН ********** , че Р.М., ЕГН ********** е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор */*/ по КККР, одобрени със Заповед № РД18- 29.05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение, засягащо поземления имот е от 09.08.2023г., с адрес на поземления имот: гр.*, ул.,,*“ №*/*/ с площ от 5,9 кв.м./ пет цяло и * квадратни квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, квартал *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, *, *, която част е съобразно червените линии с пунктури 1,2,3,4, заснети на геодезическото заснемане от инж. Й.Л., приложено по делото на л.162, която реална част била неправилно заснета като част от съседния поземлен имот с идентификатор *, като бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху реалната част, описана по-горе.Със същото решение са присъдени и направените в процеса разноски.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала Р. П. и чрез адв.Н. В. е обжалвала същото в предвидения в закона срок за това с изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност.

В жалбата си твърди, че в решението не е описано реалното местоположенето с граници на претендираната от нея площ, а само по размера в кв.м на площта й препращаща към заснемането на инж.Й.Л., без да е посочено, че тази площ се намира под стрехата на къщата й.Доказателство за действителната граница между двата имота са показанията на св. А.В. дадени в съдебно заседание.

Показанията на този свидетел, както и на останалите двама не са обсъдени от съда в мотивите, а само са преписани от протокола.Твърди, се че от показанията на този свидетел се установява, че тази къща е малко навътре в имота: 30 см. и че не е на границата между двата имота, както и че е имало ограда с мрежа на мястото на границата, която ограда е била на разстояние от къщата към имота на ответницие.

Циментовата пътека, която е била под тази стреха на къщата откъм имота на ответниците е била разрушена от същия предходен собственик П.,когото Кметът на община * със Заповед № 1694/07.08.2014 год. го е задължил да премахне навеса, направен от него, който е бил закачен за мертеците на покрива на къщата на ищцата т.е. общината признава, че покривът и къщата не е с калканна стена откъм имота на ответниците, а със стреха и дава достъп на ищцата през съседния имот (ул. „*4), за да си сложи тя улуци на покрива на къщата откъм имота на ответниците.

Видно е, че от 1940 год. до 2014 год. водите от покрива на къщата й са си капали в нейния имот - под стрехата на къщата (повече от десет годишно владение и по основанието чл. 79 ал. 1 и чл. 79 ал. 2 от Закона за собствеността).

Въз основа на гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение и уважи исковата й претенция изцяло като основателна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил ОТГОВОР на въззивната жалба от Е. Т. чрез адв.М. И. от САК и Б. Р. чрез адв.Д. Ш. с изложени доводи за нейната неоснователност.Отговорите са подробно мотивирани.

Молят съда с въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение и да се присъдят направените за въззивната инстанция разноски.

Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбите оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество 2 е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.108 от ЗС за установяване собствеността по отношение на Б.А., ЕГН ********** и Е.А., ЕГН ********** , че Р.М., ЕГН ********** е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор */*/ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 29.05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение, засягащо поземления имот е от 09.08.2023г., с адрес на поземления имот: гр.*, ул.,,*“ №*/*/ с площ от 5,9 кв.м./ пет цяло и * квадратни квадратни метра/, трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, квартал *, парцел *, при съседи: *, *, *, *, *, *, която част е съобразно червените линии с пунктури 1,2,3,4, заснети на геодезическото заснемане от инж. Й.Л., приложено по делото на л.162, която реална част била неправилно заснета като част от съседния поземлен имот с идентификатор *, като бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху реалната част, описана по-горе.

За да постанови атакуваното решение и РС е приел че, от свидетелските показания, както и от останалата доказателствена съв купност по делото не се установява по какъвто и да било начин ищцата във времето да е осъществява фактическа власт и давностно владение върху процесната реална част- ивица от 5,9 кв.м. от съседния й поземлен имот с идентификатор *, което да е довело до придобиване на реалната част чрез непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 г. по смисъла на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността. Твърдението на ищцата, че е владяла реалната част и я е придобила по давност, тъй като там се е стичала водата от стряхата на покрива й е нелепо и дори обидно.На следващо място съдът е приел, че в продължение на целия процесен период, за който ищцата твърди, че е владяла реалната част и я е придобила по давност, по силата на действащите закони не е била налице възможността да я владее като собственик и придобие по давност, както следва: съгласно чл. 40, ал.2 от ЗПИНМ/ редакция от 1959 г./, за да може определена част от парцел да бъде придобита по метода на придобивната давност, изискването е било, реалната част да съответства на размер, който може да се обособи в самостоятелен парцел според тогавашните изисквания за площ и лице.Съдът е отчел ,че съгласно чл. 59 от ЗТСУ, действащ от 1973 г. до 2001 г./до приемане на ЗУТ/ е била налице забрана за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели, без оглед на периода на владението, както и за придобиване на идеални части от тях чрез владението върху реалните части.

Действащата в сила от 31.03.2001 г. разпоредба на чл. 200 от ЗУТ също установява забрана за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имот, неотговарящи на изискванията за минимални размер по чл.

19 от ЗУТ/ в случая чл. 19, ал.1, т.1 от ЗУТ- най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност, на което изискването процесната реална част от 5,9 кв.м. очевидно не отговаря/.

3

Имайки предвид гореизложеното, МРС е постановил решението си като е отхвърлил исковата претенция като неоснователна..

МОС напълно споделя доводите изложени от първоинстанционния съд и при условията на чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния като отделно от това излага следните свои съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор * с адрес на поземления имот: гр.*, ул.,,*“ №*, а двамата ответници са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор * с адрес: гр.*, ул.,,*‘‘ №*.

По силата на нотариален акт №*,том*, дело №*/1974година ищцата е закупила от своя баща ¾ идеални части от дворно място по плана на гр.* съставляващо парцел * в кв.* цялото от 320 кв.м. ведно с ¾ идеални части от построената в него жилищна сграда и лятна кухня.

Впоследствие е съставен констативен нотариален акт за собственост въз основа на съдебно решение по чл.288 от ГПК с който Р.В. от гр.* е призната за собственик по силата на съдебна спогодба по гр.д.

№1178/1985година на 1/4идеална част от дворно място цялото от 309кв.м. представляващо парцел * имот пл.№* от кв.* по плана на гр.* ведно с ¼ идеална част от построената в него полумасивна жилищна сграда, масивна жилищна сграда и паянтова сграда.

Установено е също така, че по силата на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №*,том *, дело №*/2023година ответниците Б.А. и Е.А. са закупили от Л.З. и В.З. поземлен имот със индентификатор №* в гр.* по кадастралната карта одобрена със Заповед от 2006година с адрес гр.*, ул.* №* с площ от 316кв.м. ведно с построената в имота сграда с индентификатор №*, както и още няколко сгради подробно описани в нотариалния акт.

Беспорно е , че страните по делото са собственици на съседни имоти, като къщата на ищцата и изградена и граничеща с имота на ответниците и е с четирискатен покрив. Претенцията на ищцата касае реална част от имота на ответниците , намиращ се под стряхата на жилищната й сграда.Предмет на спора между страните е дали тази част от имота в размер на 5,9дка е собственост на ищцата придобита по давностно владение и от тук основателна ли е претенцията й или не.

За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се установи, че ищецът е собственик, че имота се владее от ответника и това владение е без правно основание.

Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Според разпоредбата на чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът сам се откаже от него .

Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки 4 недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да е продължило минимум 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. С нормата на чл.69 ЗС законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи една вещ, има намерение да я държи за себе си. Когато по отношение на имота е налице съсобственост и единият от съсобствениците претендира да е придобил изцяло собствеността на основание давностно владение, то намерението му да свои вещта следва да е демонстрирано явно и несъмнено по отношение на другия съсобственик.

Придобивната давност е сложен юридически факт, който обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи .

Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Именно , за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. 3. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. Позоваването обаче не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.В тази насока е и Тълкувателно решение №4/2012година по т.д.№4 на ОСГК на ВКС.