Решение № 60 от 30.01.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Силистра, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря ДЕЯНА В. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101190 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В постъпилата искова молба се твърди, че на 06.10.2023 г. между Б. Д. АД, като кредитор, и Х. О. Х. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит. Съгласно Договора, „Банка ДСК“ е отпуснала на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2286,56 лева за закупуване на стоки продавани от „Техномаркет България“ ЕАД- мобилен телефон „SAMSUNG S23 ULTRA 256GB” (с цена 2149 лева) и аксесоар за мобилен телефон-зарядно (с цена 32,99 лева), и за сключване чрез “Банка ДСК“ на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД (еднократна застрахователна премия в размер на 104,57 лева). Срокът на издължаване на кредита е 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. В т. 6 от договора за кредит е уговорено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 29,69 % годишно. Кредитът е трябвало да се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план (приложение № 1 към договора за кредит). Кредитът се отчита по заемна сметка № 30296203. За падежна дата за издължаване на месечните вноски страните са договорили 1-во число на месеца.

Кредитът бил предоставен на 06.10.2023 г. по предвидения в т. 3 от договора начин, а именно: сумата предоставена за закупуване на посочените стоки е преведена по сметка на търговеца „Техномаркет България“ ЕАД (общо в размер на 2181,99 лева), а сумата предоставена за застраховка - е преведена по сметка на застрахователите (в размер на 104,57 лева). Кредитополучателят е следвало да обслужва кредита (да погасява дължимите вноски) чрез своя разплащателна сметка посочена в т. 4 от договора за кредит. Кредитополучателят направил плащания на суми до 04.01.2024 г. като последната внесена сума е в размер 222,56 лева.

1

На 06.10.2024 г. е настъпил крайния падеж на кредита, с което на основание чл.

84 от ЗЗД, всички вземания на „Банка ДСК“ стават изискуеми.

Поради това на 15.11.2024 г. „Банка ДСК“ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя Х. О. Х. за дължимите суми по главница, договорна лихва, лихвена надбавка за забава и такси, както и законна лихва.

По образуваното ч.гр.д. № 1963/2024 г. по описа на Районен съд Силистра е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът Х. О. Х. е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ следните суми: 1766,28 лева- главница; 402,47 лева договорна лихва; 55,50 лева - лихвена надбавка за забава; 26,09 лева - законна лихва за периода преди подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 19.11.2024 г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 48,21 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

С Разпореждане № 1869/24.06.2025 г. по ч.гр.д. № 1963/2024 г. съдът е указал на „Банка ДСК“, че в едномесечен срок от връчването на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника Х. О. Х., с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Х. О. Х. дължи на „Банка ДСК“ следните суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 1963/2024 г. по описа на Районен съд Силистра, а именно:

- 1766,28 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението-19.11.2024 г. до окончателното плащане;

- 402,47 лева- договорна (възнаградителна) лихва за периода 01.02.202406.10.2024 г.;

- 55,50 лева - лихвена надбавка за забава за периода 01.02.2024-06.10.2024 г.;

- 26,09 лева - законна лихва за периода 07.10.2024-14.11.2024 г.;

Претендира разноски за настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените искове..

В отговора на исковата молба се твърди, че видно от параметрите и условията по процесният договор за стоков потребителски кредит, същият е сключен при необосновано висок лихвен процент 29,69%. Това предполага, че клаузите за предоставяне на паричен кредит от процесният договор са предварително изготвени от банката при липсата на възможност потребителят да влияе върху съдържанието им, което води до извод, че не са индивидуално уговорени. Посоченото е в нарушение на разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Предвидената в договора за кредит лихва не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на 2 страните. Така потребителят е задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока лихва, определена изцяло от банката в размер, многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от забавата вреди. Т.е. тази клауза е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя на услугата, като потребителят е задължен да заплати необосновано висока лихва, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Това несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между банката и потребителя е в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано високи суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи, а според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни.

В този смисъл и решение С-618/10, чийто диспозитив гласи, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли ищцовата претенция досежно произтичащото от неравноправната клауза вземане поради противоречието му със законовия ред в страната.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеният по делото Договор за стоков кредит № 1097619, че на 06.10.2023 г. между Б. Д. АД, като кредитор, и Х. О. Х. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен посоченият договор. Съгласно същият, „Банка ДСК“ отпуска на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2286,56 лева за закупуване на стоки продавани от „Техномаркет България“ ЕАД- мобилен телефон „SAMSUNG S23 ULTRA 256GB” (с цена 2149 лева) и аксесоар за мобилен телефон-зарядно (с цена 32,99 лева), и за сключване чрез “Банка ДСК“ на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД с еднократна застрахователна премия в размер на 104,57 лева. Срокът на издължаване на кредита е 12, считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване. В т. 6 от договора за кредит е уговорено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 29,69 % годишно или 0,0825% на ден. В т.7 е посочен ГПР по кредита в размер на 33,96%. В т.7.1 от договора са посочени 3 допусканията при изчисление на ГПР. В т.8 от договора е посочено в табличен вид погасителен план с дати, лихва и суми за остатък главница, вноска главница, дължима лихва, такса и месечна вноска.

На 19.11.2024 г. ищецът е подал заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1963/2024 г. по описа на Районен съд Силистра. По същото е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът Х. О. Х. е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ следните суми: 1766,28 лева - главница; 402,47 лева договорна лихва; 55,50 лева - лихвена надбавка за забава; 26,09 лева - законна лихва за периода преди подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 19.11.2024 г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 48,21 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Въз основа на издадения по делото изпълнителен лист в полза на кредитора е образувано производството по изпълнително дело №138/2028 на ДСИ при СИС РССилистра, като ДСИ е уведомил заповедния съд (вх.№5410/19.06.2025 г.) за обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение, заедно със заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника – Х. О. Х. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепяне на уведомление.

С Разпореждане № 1869/24.06.2025 г. по ч.гр.д. № 1963/2024 г. съдът е указал на „Банка ДСК“, че в едномесечен срок от връчването на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника Х. О. Х., с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Установява се от приетата в съдебно заседание по делото на 27.01.2026 г. съдебно-счетоводна експертиза, че:

1.

Кредит в размер на 2286,56 лева. е предоставен и усвоен от кредитополучателя по банкова сметка с титуляр Х. Х. на 06.10.2023 г. Стоковият кредит е с цел закупуване от Техномаркет България”ЕАД - мобилен телефон SAMSUNG S23 ULTRA 256GB с цена 2149 лева и аксесоар - зарядно за мобилен телефон с цена 32,99 лева. и за сключване чрез Банка ДСК на застраховка Групама Животозастраховане ЕАД и Групама Застраховане ЕАД /еднократна застрахователна премия в размер на 104,57 лева/. На 06.10.2023 год. сума в размер на 2181,99 лева е преведена на Техномеркет България ЕАД, а сума в размер на 104,57 лева е преведена на Групама Застраховане ЕАД

2.

Размерът на дължимата сума по главница след дата на последното плащане /04.01.2024 г./ е 1766,28 лева. Към датата на подаване на заявлението по 417 от ГПК – 19.11.2024 год. дължимата сума по главница е - 1766,28 лева. Към датата на подаване на исковата молба, дължимата сума по главница е в размер на 1766,28 лева.

Към датата на експертизата 20.01.2026 г. дължимата сума по главница е 1766,28 лева.

3. Размерът на дължимата договорната лихва за периода 01.02.2024 - 06,10,2024 е в размер на 402,47 лева.

4.

Размерът на дължимата лихвена надбавка за забава за периода 01,02,2024 - 06,10,2024 е в размер на 55,50 лева.

4

5.

Размерът на дължимата сума за законна лихва за периода 07.10.2024 14.11.2024 е в размер на 26,09 лева Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е специален положителен установителен иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му.

Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил вземането, като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Видно от заповедното производство е, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. ал. 1, изр. последно ГПК, поради което за банката е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен и в срока по чл. 415 ГПК, като по всички изложени по-горе съображения се явява процесуално допустим.